Решение № 272 от 22.07.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. гр.Велинград, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, V - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА при участието на секретаря ДИЯНА АЛ. КОШЕРИЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА Гражданско дело № 20235210101213 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 227, ал.1, б. “в“ от ЗЗД.

Ищецът Н. Х. С. поддържа твърдение, че е сключил с ответницата З. Р. К.

Договор за дарение на недвижим имот от 06.08.2014г., който бил обективиран в съдържанието на Нотариален акт № 86, том II, рег. № 3536, дело № 285/2014г.

След сключването на договора, здравословното състояние на ищеца се влошило, като било констатирано онкологично заболяване, което наложило отстраняване на единия му бъбрек, а доходите му били недостатъчни за осигуряване на необходимата издръжка и лечение (храна, лекарства и други разходи, определящи стандарта на живот). Поради това, че изпаднал в нужда, ищецът отправил до ответницата няколко устни, а в последствие и писмено искане за предоставяне на издръжка в размер на сумата от 2800 евро, които му били необходими за да покрие вече съществуващи заадължения към трети лица, произтичащи от разходи за лечение (2000 евро) задължения за лечение и издръжка, а останалите 800 евро поискал за покриване на ежемесечни нужди от издръжка и храна. Ответницата получила поканата, но отказала да предоставя издръжка, поддържайки твърдението, че име семейни проблеми.

По изложените съображения, ищецът моли за отмяна на дарението до размера 1 на дарената от него 1/2 идеална част от правото на собственост върху имота. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса, претендира за осъждане на ответницата да му заплати направените съдебни разноски.

Ответницата З. Р. К. оспорва предявената срещу нея искова претенция.

Без да оспорва твърденията в исковата молба, че до момента не е подпомагала финансово ищеца, ответницата оспорва фактическите му твърдения, че бил изпаднал в нужда, но твърди, че той разполагал със средства за издръжка, в резултат от спестяванията по време на работата си в Германия. В подадения отговор заявява, че не заплаща издръжка, поради субективните трудности, които самата тя изпитва, в резултат от значителни лични разходи, необходими за издръжката на увеличаващото й се семейство, тъй като е майка на две малки деца. Оспорва твърдението да е получавала покана от ищеца. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.3 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

При липсата на спор между страните, от съдържанието на приетия като доказателство Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 86, том ІІ, рег.

№ 3536, дело № 285/2014г. на нотариус С. Д., с рег. номер 541 при Нотариалната камара се установява съдържанието и правното действие на възникналото между страните в настоящия процес договорно правоотношение – Договор за дарение от 08.06.2014г.

По силата на договора, ищецът Н. Х. С. и съпругата му Г.М. даряват на дъщеря си З. Р. К. (ответник в настоящия процес) собствения си недвижим имот, придобит по време на брака им, а именно: АПАРТАМЕНТ № 5, с местонахождение в гр. Велинград, ул. „********“ №2, разположен на третия етаж в жилищен блок № 2, вх. А, със застроена площ от 82, 13 кв. метра, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи от югоизтокдвор, от северозапад- двор, от югозапад- апартамент № 6, заедно с прилежащото му избено помещение № 5, с полезна площ от 8, 03 кв.м., при съседи от югоизток: двор, от северозапад: мазе № 4, от югозапад: мазе № 6, заедно с 3, 8098 % идеални части от общите части на жилищния блок и съответната част от правото на строеж върху дворното място- общиинска собственост, върху която е построена сградата, съставляващо УПИ VIII-6457 в квартал 1112 по плана на гр. Велинград, цялото с площ от 2049 кв.м.

2

Приетите като доказателства медицински документи – ЕР на ТЕЛК № 3741, Удостоверение от АПМП- Медик 2000 ООД- гр. Велинград, Медицински доклад от „Клиникум Унфалкранкенхаус Берлин“ ГмБх (с превод от немски език), Решение на Обща клинична онкологична комисия и клинична комисия по хематология, Епикриза от отделение по медиицинска онкология, обективират медицински данни за здравословното състояние на ищеца.

Заключението на приетата без оспорване съдебно- икономическа експертиза мотивира извода, че необходимите месечни средства за издръжка на ищеца, съгласно данните на НСИ и индивидуалните нужди от придружител е в размер на сумата от 1669.40 лева. На ищеца не достигат 485, 56 лв. месечно за да осигури месечната си издръжка. Данните предоставени от БНБ за налични сметки с титуляр Н. С. мотивират извода, че ищецът разполага с една банкова сметка, в която към 08.01.2024 г. е разполагал с наличност в размер на сумата от 7 032, 85 лева.

Приетото като доказателство Удостоверение от Национален осигурителен институт – ТП – Пазарджик мотивира извода за получаваната от ищеца пенсия за инвалидност, поради общо заболяване към 30.06.2023г.

Като доказателства по делото са приети писмени изявления, адресирани от ищеца и насочени към ответницата, обективиращи в съдържанието си изрично искане за предоставяне на финансова помощ и издръжка, поради здравословното и финансовото състояние на ищеца.

Като доказателство по делото са приети електронни документи, генерирани в комуникационната платформа „Уатс ъп“ за които се твърди, че съдържат изявления на ищеца, адресирани до ответницата и са в същия смисъл.

Заключението на изготвената съдебно- техническа експертиза мотивира извода за времето на осъществяване на електронната комуникация, но не мотивира извод за категорична идентификация на кореспондентите.

Приетото като доказателство Удостоверение от Служба по гражданско състояние, издадено от Район „Марцан Хеленсдорф“ Берлин (с превод от немски език) установява, че ответницата З. Р., която е майка на детето И.Ш., е кандидатствала пред Здравната каса на ФРГ за помощ при бременност и майчинство при второ дете.

3

В дадените пред съда показания, свидетелката Н. Н. М. заявява, че е дъщеря на ищеца от предишен брак и че се грижи за него, поради липса на други обективни възможности за битова и социална подкрепа. Свидетелката описва тежкото здравословно състояние на ищеца, поради наличието на онкологично заболяване и необходимостта от полагане на постоянни грижи за поддържане на минимален жизнен стандарт. Заявява, че по нейни впечатлениия, ищецът не поддържал социални контакти с ответницата, нито с нейната майка – съпругата му от втория му брак.

Като доказателства по делото са представени и приети без да бъдат оспорени и други документи, които съдът не обсъжда подробно, доколкото ги намира за неотносими към предмета на спора и предмета на доказване.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД.

Предмет на спора е възникването на конститутивно право на ищеца да развали договора за дарение, за който се установи да е бил сключен на 06.08.2014г. между него и ответницата З. Р. К..

Преди всичко обаче, съдът следва да се произнесе по допустимостта на претенциите с които е сезиран.

След проверка на направените от ищцата фактически твърдения и представените пред него доказателства, съдът намира предявения иск за процесуално допустим. Ищецът се домогва да упражни правото на разваляне на договора за дарение само за съответната ½ идеална част от процесния недвижим имот, която е притежавал (в режим на СИО), към момента на извършване на дарението.

От друга страна, при липсата на доказателства в противната насока, съдът приема, че е бил спазен предвидения в закона едногодишен срок за предявяване на претенцията, откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението.

По предявения иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД;

Дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

4

Цитираната нормативна разпоредба, която регламентира основанието на иска – мотивира извода, че основателността на този иск е предпоставена от установяването на три групи обстоятелства. Първата от тях е свързана с имущественото състояние на дарителя, втората е свързана с имущественото състояние на дарения и третата – с отправянето/ получаването на изрична покана за предоставяне на издръжка - адресирана от дарителя - към дарения, доколкото задължението на последния да предоставя издръжка възниква именно в момента на получаването на поканата, а не по принцип (именно в това се състои една от основните разлики между задължението за предоставяне на издръжка при договора да дарение и същото задължение при договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане).

Последната от споменатите три предпоставки бе установена без съмнение в хода на съдебното дирене, доколкото дори при липса на убедителни доказателства за достигане на електронните писмени изявления на ищеца, адресирани до ответницата - страните не спорят, че на 27.02.2024г.

З. Р. К. е уведомена за възникналата нужда от предоставяне на издръжка.

Това е така, защото на споменатата дата е бил връчен препис от исковата молба, съгласно приложената на стр.41 от делото разписка.

Събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства способстват за мотивиране на достатъчно убедителен извод, че поради тежкото си здравословно състояние, ищецът в действителност се нуждае от издръжка, с оглед поддържащо терапевтично лечение, необходимо за тежкото заболяване от което страна и която ограничава както работоспособността му, така и способността му за социална интеграция и адаптация.

Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебноикономическа експертиза също мотивира категоричен извод в споменатата насока.

За да разреши настоящия правен спор, съдът съобрази задължителната практика на Върховния касационен съд, обективирана в съдържанието на Решение № 172 от 16.05.2013 г. по гр.д. № 1203/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, което до голяма степен разрешава повдигнатите в настоящия спор въпроси в следния смисъл:

Нуждата от издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на 5 поканата или поне към датата на формиране на сила на пресъдено нещо по делото, като е възможно дарителят да не е бил изпаднал в нужда към датата на поканата, но такава да е възникнала към датата на подаване на исковата молба, която също има значението на покана.

Продължителността на периода, през който дарителят е имал необходимост от издръжка, непосилна за него самия, обуславя доколко е трайно това състояние. Поради това, съдът съобрази настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение за спорното право. Важно е, че дарителят да е изпаднал в трайна нужда и това да е било факт към датата на поканата, отправена преди подаване на исковата молба, включително към датата на исковата молба и към датата на приключване на устните състезания.

Нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, л. "в" ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци/определени в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди. За целта беше установен размерът на средно-месечната издръжка на едно лице за процесния период според преценката на СИЕ, като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и я съотнесе към специфичните нужди на дарителя и прецени кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани - повишени или намалени; включително да се прибавят и нови пера, напр. за продължаващо лечение, за придружител с оглед конкретното здравословно състояние на дарителя.

Сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое разположение беше формирана от размера на получаваните пенсия и надбавка и спестявания, чиито размер бе установен в хода на съдебното дирене, посредством заключението на изслушаната СИЕ Наличието на допълнително имущество, от което могат да се реализират доходи, в конкретния случай не беше установено.