Решение № 19 от 07.04.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Смолян, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любен Д. ХаджиИ. при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Любен Д. ХаджиИ. Търговско дело № 20245400900032 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 25, ал. 6 във вр. с ал. 3 ЗЮЛНЦ.

Образувано е по молба на Р.М., от с. Л., общ. Л., чрез адв. М.П. против Сдружение на ловците и риболовците Ч., представлявано от Б.К..

В качеството си на член на Сдружение на ловците и риболовците - Ч. с.

Х., ищецът моли да бъде отменено като незаконосъобразно решение на Общото събрание /ОС/ на сдружението, взето на проведено на 31.05.2024г. заседание, с което било потвърдено решение на управителния съвет /УС/ на сдружението, взето на заседание от 12.04.2024 г., с което му било наложено наказание "изключване“ от сдружението.

Ищецът твърди, че решенията на общото събрание и управителния съвет били взети в нарушение на процедурите както за провеждане на заседанието на УС на 12.04.2024г., така и за провеждане на заседанието на ОС на сдружението на 31.05.2024г. Отделно от това, същите били взети при липса на материалноправно основание за налагане на наказание изключване.

Твърди, че бил член на сдружението от двадесет години. Според чл. 24, ал. 5 от устава на сдружението, наказанията се налагали от управителния съвет /УС/ на същото, като в случая решението за налагане на наказанието било взето от УС на заседание от 12.04.2024г. След като узнал за наложеното му 1 наказание изключване, обжалвал решението на УС пред общото събрание /ОС/ на сдружението. На свиканото и проведено на 31.05.24г. общо събрание, решението на УС било потвърдено.

Ищецът твърди, че на нито един етап от процедурата по налагане на наказанието не му станало ясно защо същото било наложено, кои разпоредби от устава бил нарушил и кои негови действия били довели до това.

Твърди, че не бил получил и покана за участие в заседанието на УС на 12.04.2024г., а за провеждането му научил в случаен разговор от А. С., член на сдружението. Не му бил представен дневен ред, нито му били посочени нарушенията, каквито били изискванията на устава и на ЗЮЛНЦ. Видно от връчения му протокол от заседание на УС на сдружението, проведено на 12.04.24г., мотиви за неговото изключване липсвали. Липсата на мотиви било самостоятелно основание за отмяна решението на УС, а и на ОС на СЛР „Ч.“.

В устава на сдружението ясно било разписано, че налагането на наказание започвало с вземане на решение от УС на заседание, проведено при строго спазване на реда за неговото свикване и провеждане, като при произнасянето си с решение, същото следвало да бъде мотивирано и взето след гласуване е мнозинство.

Твърди, че неспазването на разпоредбите на устава правело невъзможна подготовката му за участие в заседанието. Допуснатият от страна на УС пропуск, не можел да бъде саниран с последващо позоваване на мотиви от ловна дружинка „С.“, тъй като според устава те не били част от производството по налагане на наказание.

Ищецът твърди, че подготовката за неговото отстраняване от сдружението стартирала неофициално още в края на 2023г., когато бил поставен в изолация, по отношение обсъжданията на ловна дружина „С.“.

Твърди, че напълно незаконосъобразно му била отказана и заверка на членската му карта за 2024г., т.е. бил отстранен още преди взетото решението за налагане на наказание.

Твърди още, че във връзка с решението на УС предприел мерки по предвидения в устава ред и обжалвал решението на УС пред ОС на сдружението.

Поддържа, че чл. 24 от устава определял общата рамка от нарушения, при извършването на които се налагали трите вида наказания. Детайлно в ал. 2 2 били посочени хипотези, при които се налагало наказанието изключване, в които той не попадал. Нямало данни по отношение на него да е приложима някоя от хипотезите, обективирани в пет точки на чл.24, ал.2 от устава. Във всеки отделен случай, в който се налагало наказание следвало да бъде конкретизирано ясно и точно осъщественото нарушение, за което се налага наказанието.

В случая, както в решението на управителния съвет /УС/, така и в решението на общото събрание /ОС/, липсвало дори посочване на отделни разпоредби от устава, които били нарушени от него, което само по себе си било достатъчно основание за отмяна на решението. В този смисъл било решение № 62 от 21.03.2022г. на ОС - Бургас по т. д. № 319/2021г.

На следващо място, в протокола от заседанието на УС на сдружението от 12.04.24г. липсвали мотиви за изключването. Било посочено само, че бил изслушан във връзка със съставен му АУАН за притежание на ловни трофеи.

Твърди, че обяснил за съставен му АУАН № 3146/25.10.23г. от РДГ-П., сключено споразумение между него и наказващия орган. По силата на споразумението му било наложено административно наказание – глоба в размер на 70лв. Наказанието било наложено за това, че на 12.10.23г. след извършена проверка от служители на 5-то РУП П., било установено, че с личния си автомобил превозвал четири броя нерегистрирани ловни трофеи, черепи с рога от благороден елен, за които обяснил, че закупил от пазара в А., но нямал време да ги регистрира.

Твърди, че други мотиви за неговото изключване не били обсъждани и други обяснения не му били търсени. Не бил обвинен, че нарушил конкретна разпоредба от устава на сдружението.

Решението за изключване на УС било по предложение на председателя на ловна дружина „С.“, в която ищецът участвал, а последната била част от СЛР „Ч.“. На заседание на дружината от 16.03.24г. било взето решение да бъде предложен за изключване, като в тази връзка му били представени на два пъти мотиви за взетото решение, обективирани в протокол без подписи на членовете на дружината.

В тези два протокола хаотично били нахвърляни несъстоятелни твърдения за извършени от него нарушения, включително, че бил осъждан ефективно. По този повод било образувано частно наказателно дело за 3 клевета, с обвиняем председателя на ЛРД С., И. Д..

Ищецът поддържа, че нито едно от тези твърдения не било обсъдено на проведеното на 12.04.24г. заседание на УС, с изключение на твърдението, че притежавал четири черепа с рога от благороден елен. Това деяние обаче не било бракониерство, по смисъла на чл. 24, ал. 4 от Устава, в който изчерпателно били изброени деянията, които се считали за бракониерство.

При логическото и систематично тълкуване на съдържанието на протокола от проведеното на 12.04.24г. заседание на УС на СЛР-Ч. се налагал извод, че УС не споделяло твърденията на ЛД „С.“ за извършени от него нарушения, извън това, че държал четири броя черепи от благороден елен.

Като единствено основание за изключването му следвало да се приеме това негово „провинение“.

Твърди, че следващото несъответствие било, че на заседанието на ОС, проведено на 31.05.24г. във връзка с депозирана от него жалба срещу решението на УС за изключването му, бил разпитван за друго негово провинение, за което бил понесъл наказание преди 11 години. Очевидно било, че членовете на ОС извършили преценка, че взетото от УС решение за неговото изключване единствено на основание наложеното административно наказание, не било достатъчно мотивирано и в тази връзка било вмъкнато като основание и условното осъждане преди 11години, за което ищецът бил реабилитиран по право.

Общото събрание нямало право да допълва основанията и мотивите на управителния съвет, а единствено да гласува потвърждава или не решението.

Липсата на конкретизация на допуснатите от него нарушения препятствала и правото му на защита. В чл. 24 от устава нямало хипотеза, при която ловецът следвало да бъде изключен за това, че притежава черепи на животни, без същите да са регистрирани. Реабилитацията също не била сред основанията за изключване, изброени в чл. 24, ал. 2 от устава.

От изложените в заседанието на ОС мотиви се установявало, че наказанието изключване било наложено, поради наложената глоба от РДГ П. за нерегистрирани ловни трофеи и на второ място за това, че преди 11 години бил условно осъден с присъда от 9 месеца с три години изпитателен срок.

Видно било от свидетелството за съдимост, че бил реабилитиран по право и в този смисъл не следвало да се счита осъждан. Реабилитацията по чл. 88а НК 4 настъпвала по право, не било необходимо да се прогласява с нарочен съдебен акт и била абсолютна. От изложеното следвало, че към датата на провеждане на заседанието на ловна дружина „С.“ и на УС и ОС на сдружението, ищецът бил неосъждан.

В обобщение, при провеждане на заседанията на УС и ОС на Ловнорибарско сдружение „Ч.“, на които било взето решение за неговото изключване, били нарушени следните императивни норми на Устава на сдружението:

1/ заседанието на УС било свикано в нарушение на чл.31 от устава на сдружението, а именно при наличие на график;

2/ на заседанието, на което било взето решение за изключване, не бил уточнен срок, за който ищецът бил изключен, императивно задължение на УС, според чл. 24, ал.3 от устава, който срок не можел да бъде по-малък от две години. Според установената и постоянна съдебна практика, неопределянето на срок на наложеното наказание, било пропуск от съществено значение. В чл.

24, ал. 3 от Устава бил определен минимален, но не и максимален срок на санкцията. Липсата на конкретизация на продължителността на санкцията нарушавала както правото на защита, така и правото на членство на наказаното лице. В този смисъл било решение № 38/24.02.2011г. на ОСШумен по гр.д. № 696/2010г.

3/ ищецът оспорва и легитимността на УС, предвид обстоятелството, че според чл. 29 от устава членовете се избирали от ОС за срок от 5 години. В случая нямало данни в търговския регистър за това, че УС бил избран легитимно при спазване на предвидения в устава ред;

4/ не бил спазен и редът за свикване на ОС. Чл. 26, ал. 3 от предвиждал, че ОС се свиква с решение на УС, взето на заседание, с писмена покана, указваща дневния ред, часа, дата и мястото на провеждане на заседанието на ОС и по чия инициатива се свиквало. Липсвали данни за спазване на този ред.

Нормата била част от правния режим по свикване на ОС и поставяла императивни изисквания за съдържанието на поканата, които били от значение за редовността на провеждане на ОС и за законосъобразността на взетите от него решения. В този смисъл било решение № 62 от 21.03.2022г. на ОС - Бургас по т. д. № 319/2021г.

5/ не били налице данни да са били изпълнени и останалите условия, 5 предвидени в чл.25, ал.5 от устава, поканата да е поставена на видно място и за провеждането на ОС да е било изпратено копие от покана до УС на Националното ловно-рибарско сдружение за информация.

6/ тъй като не бил предварително уведомен за това, кои негови действия ще се обсъждат на заседанието на УС на 12.04.2024 г., ищецт бил лишен от право на защита на членствените му права.

7/ в протокола от заседанието на УС, проведено на 12.04.24г. и в протокол от заседанието на ОС, проведено на 31.05.24г., не били изложени мотиви. Наложеното наказание на основание чл.24 от устава се явявало бланкетно, възпроизвеждащо посочената норма, без посочване на действията, изпълващи съдържанието на горното основание.

8/ правото му на зашита било недопустимо ограничено и с оглед факта, че на заседанието на УС не бил допуснат да присъства от самото му начало, а бил помолен да изчака отвън, след което бил извикан, но не му били дадени разяснения, а единствено му бил зададен въпрос дали оспорва изключването.

Моли съда да постанови решение, с което отмени като незаконосъобразно решение на общото събрание на сдружението от 31.05.24г. заседание, с което било потвърдено решение на управителния съвет на сдружението от 12.04.24г., с което му било наложено наказание изключване от Сдружение на ловците и риболовците „Ч.“ с.Х..

В срок е постъпил отговор от ответника.

Решението на управителния съвет било взето в присъствие на ищеца и подробно били разгледани извършените от него нарушения. Мотивите по същество се съдържали в подробните обяснения на председателя на ЛРД „С.“, И. Д., разискванията по случая от членовете на УС, в.т.ч. и обясненията на ищеца.