Определение № 1183 от 21.04.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1183 гр. София, 21.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Гражданско дело № 20251800100772 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх.№ 127738/20.11.2024 година от „Б. А. П.“ ****, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. ****, р-н "О. к.”, ж.к. ”О. к.” *, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, чрез адвокат Е. Д. К. от САК, с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ - за осъждане на ответниците ВКС, САС и СГС да заплатят на ищеца сумата от 166 467, 00 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди от нарушения на правото на Европейския съюз, причинени с Определение 50651 от 30.11.2022 г., постановено по т.д. № 1629/ 2021 г., по описа на ВКС, ІІ т.о., ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата.

Твърди се нарушение на правото на Европейския съюз от ВКС, тъй като с горецитираното определение не било допуснато до касационно обжалване и отмяна на постановени от СГС и САС съдебни решения, с което не е уважено претендирано право на настоящия ищец срещу „Ч. Е. Б.“ ** и „Ч. Р. Б.“ ** (трето лице – помагач на страната на ответника) – за осъждане на „Ч. Е. Б.“ ** да заплати на „Б. А. П.“ ****, на осн.чл.79, ал.1 и чл.82 от ЗЗД сумата от 135 000 лева – претендирано обезщетение за имуществените вреди от неизпълнение на договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност № ************/15.11.2016 г., изразени в пропуснати ползи – неполучен наем за периода 03.01.2017 г. - 03.04.2018 г. по договор за наем, сключен с трето лице.

Излага доводи, че определението на ВКС представлява нарушение на правото на ЕС, тъй като в случая съдът е пропуснал да ангажират отговорността за вреди на икономическа група на интегрирано предприятие, упражняващо както над оператора на мрежата, така и над 1 електроснабдителното предприятие, с което било допуснато нарушение на чл.

37, т. 13 от Директива 2009/72. Българският съд е следвало да предпочете това възможно тълкуване на българското законодателство, което да позволи ангажиране на отговорност за вреди в настоящия случай. Вместо това, като е възприел противоположно тълкуване, съдът е попречил на ефективното приложение на Директива 2009/72, което е било възможно. Ангажирането на отговорността за вреди на „Ч. Е. Б.“ ** е била възможна, не е била ангажирана от страна на българския съд.

Излага и обосновава оплаквания съгл. чл. 47 от ХОПЕС относно правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, който не бил получил от българския съд.

Поддържа, че отговорността за нарушения на правото на ЕС е обективна, като на обезщетяване подлежат всички претърпени от ищеца вреди.

Счита, че ВКС е причинил вреди на ищеца, изразяващи се в неприсъждане на дължимо обезщетение за вреди от противоправна липса на електроснабдяване на неговия имот. Оценява тази вреда в размер на сумата от 135 000 л ева (цената на отхвърления от СГС, САС и ВКС осъдителен иск), в резултат на разваляне на договор за наем за процесния имот, поради невъзможността да се ползва от липса на електроснабдяване, по вина на ответника Ч..

Наред с тази вреда, каркулира и претендира и други, изразяващи се в безрезултатно направени съдебни разноски, за които насрещната страна не е била осъдена. Твърди, че ако съдът не бил нарушил правото на ЕС и би уважил исковата му претенция, тази вреда нямало да настъпи, поради което деловодните разноски на ищеца щели да бъдат репарирани, както следва:

14165,00 лева - деловодни разноски пред Софийски градски съд, 7826 ,00 лева - разноски пред Софийски апелативен съд и 5076 ,00 лева - разноски за адвокатско възнаграждение за представителство пред ВКС.

Вреди за ищеца представлявали и разноските, които „Б. А. П.“ **** е осъдено за заплати на насрещната страна. Ако съдът не бил сторил описаните нарушения, ищецът нямало да бъде осъден да заплати разноските на насрещната страна по процесните дела, като в случая претърпените от това вреди били в следните размери: 300,00 лева за производството пред ВКС, 2

2050,00 лева за производството пред Софийски апелативен съд и 2050 ,00 лева за производството пред Софийски градски съд .

Сумарно, общият размер на претърпените вреди ищецът оценява на сумата от 166 467, 00 лева, като претендира ВКС да му я заплати, тъй като с окончателния си съдебен акт по неуспешно приключилия за него спор с Ч. нарушил правото на ЕС.

С уточнителна молба вх.№ 69921 / 09.06.2025 година ищецът е добавил двама нови ответници – СГС и САС, което настоящият състав приема за недопустимо, тъй като първоначалната искова молба е насочена само срещу ВКС, а впоследствие ищецът не разполага с процесуална възможност да дообавя нови ответници, като евентуални претенции към тях могат да бъдат насочеени в ново исково производство.

ВКС депозира отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска като недопустим, евентуално неоснователен. Претендират разноски.

САС е депозира отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска като недопустим, евентуално неоснователен. Претендират разноски.

СГС е депозира отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска като недопустим, евентуално неоснователен. Претендират разноски за юрисконсулт.

Съдът приема, че искът е недопустим, тъй като е предявен за вреди, причинени на ищеца в резултат на твърдения за допуснати от съдилищата нарушения на националното законодателство при разглеждане, тълкуване и начин на вземане на решение на делото, което подлежи на отстраняване по реда на инстанционния контрол, извънредните спосоми за отмяна на влязло в сила решение и чрез иск за нарушени права пред съответния европеиски съд, но не и с нов, отделен отделен иск.

Настоящият съдебен приема, че действително отговорност на държавата за вреди, причинени от национална юрисдикция, постановила акт и то в качеството й на последна инстанция, възниква само в изключителни случаи, при допуснато очевидно нарушение на приложимото ПЕС.

Според константната практиката на ВКС обаче, обективирана в множество определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК (Определение № 4406 от 20.12.2022 г. на ВКС по ч. гр. дело № 4239/2022 г., III г.о., ГК и Определение № 60354 от 04.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. дело № 1126/2020 г., IV г. о., ГК, както и в Решение от 28.07.2016 г. по дело С-168/15 на СЕС и решение от 13.06.2006 г. по дело С-173/03 на СЕС), се приема, че за да се ангажира отговорността на държавата за вреди, причинени от национална юрисдикция по реда на ЗОДОВ, следва да се твърди кое съществено нарушение на приложимото право на Съюза е допуснато и от кого конкретно, както и да се обоснове. При търсене на обезщетение за причинени вреди от нарушение правото на ЕС, последните трябва да бъдат ясно посочени поотделно по вид и по размер, както и всяка вреда в резултат на чие поведение е и в какво се изразява това деликтно поведение.

3

В настоящия случай ищецът не е изложил твърдения, от които да може да се обоснове наличието н а достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз.

Бланкетното позоваване на отговорност по ЗОДОВ, при липса на конкретно посочване на съществено нарушение на правна норма на общностното право, прави иска изначално недопустим. В този смисъл Определение № 1187 от 18.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1703/2023 г., на ВКС Определение № 3974 от 30.08.2024 г. по ч. гр. д. № 2831/2024 г., на ВКС.

Наред с горното, настоящият иск се явява недопустим, тъй като от една страна се основава на несъгласие с резултата от приключил правен казус, разгледан обстойно, единно и непротиворечиво от три съдебни инстанции, с постановен и влязъл в сила окончателен съдебен акт, като ищецът, след като е изчерпал процесуалните си способи за инстанционен съдебен контрол, не е поискал отмяна на влязло в сила съдебно решение, нито е завел дело пред съответния европейски съд с доводи и оплаквания за установяване и компенсация на нарушени права.

От друга страна съдът счита, че с настоящата искова претенция недопустимо се цели преразглеждане на вече решен правен спор, като чрез замяна на един ответник с друг, представляващ висшестоящата съдебна инстанция на Републиката, би се постигнал като краен резултат финансово компенсационен ефект, търсен, но неудовлетворен от СГС, САС и ВКС, чрез постановяване на крайни съдебни актове, отричащи претендираните права на ищеца, със сила на пресъдено нещо.

По този начин, чрез заобикаляне на закона и превратно тълкуване на актовете на СЕС и нормите на ЗОДОВ, би се нарушила националната правна сигурност, като се постави на риск и дерогира непререшаемостта, силата на пресъдено нещо и преклузията на права, заложени, гарантирани и обезпечени от българския законодател и съд.

Ето защо настоящият съдебен състав счита горното за недопустимо и не следва да го толерира.

Действително съгласно чл. 2 ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба, но в случай че с нея се преследва легитимна цел - защита срещу конкретно противоправно поведение по гражданскоправен ред. На установеното в чл. 2 от ГПК правно задължение на съда, обаче, съответства уреденото в чл. 3 от ГПК задължение за страните.

Съгласно посочената разпоредба участващите в съдебните производства лице и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Завеждането на съдебни производства не следва да се превръща в източник на генериране на суми, платими от насрещната страна или в своеобразно и целенасочено избягване от ищеца на правно дължимо поведение.

Настоящият състав счита, че по този начин се нарушават границите за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес.

В този случай съдът не е длъжен да съдейства, а напротив - да осуети подобна злоупотреба права, като не разгледа подадената искова молба.

По разноските:

Съгл.чл.78, ал.4 ГПК, ответниците имат право на разноски и при прекратяване на делото.

С оглед изхода на спора, на ответнициите се дължат разноски, както следва: на ответника ВКС – 51,13 евро (левова равностойност на 100,00 лева) – съдебни разноски, на осн.чл.78, ал.4 ГПК, вр. чл.25а, ал.3 НЗПП; на ответника САС – 51,13 евро (левова равностойност на 100,00 лева) – съдебни разноски, на осн.чл.78, ал.4 ГПК, вр. чл.25а, ал.3 НЗПП; на ответника СГС - 51,13 евро (левова равностойност на 100,00 лева) – съдебни разноски, на осн.чл.78, ал.4 ГПК, вр. чл.25а, ал.3 НЗПП.

Воден от горното и на осн.чл.130 от ГПК, СЪДЪТ

4

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО, КАТО

НЕДОПУСТИМО.

ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.4 ГПК „Б. А. П.“ ****, ЕИК********* да заплати сторените разноски на ответниците за юрисконсултско възнаграждение, както следва: на ответника ВКС – 51,13 евро (левова равностойност на 100,00 лева) – съдебни разноски, на осн.чл.78, ал.4 ГПК, вр. чл.25а, ал.3 НЗПП; на ответника САС – 51,13 евро (левова равностойност на 100,00 лева) – съдебни разноски, на осн.чл.78, ал.4 ГПК, вр. чл.25а, ал.3 НЗПП; на ответника СГС - 51,13 евро (левова равностойност на 100,00 лева) – съдебни разноски, на осн.чл.78, ал.4 ГПК, вр. чл.25а, ал.3 НЗПП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от ищеца с частна жалба пред Софийски апелативен съд.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________ 5