Решение № 25 от 30.03.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. гр. Добрич, 30.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павлина Н. Паскалева при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело № 20213200900126 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от „Б.и-91" ООД, ЕИК 107059276, със седалище и адрес на управление град ***, ул.“***“ №9, представлявано от управителите *** Б.а - заедно и поотделно срещу „МТАгро" ООД, ЕИК 124701975, със седалище и адрес на управление с.***, община Крушари, ул.*** № 5, представлявано от управителя *** иск за заплащане на сумата от 60000 лева - частичен иск от целия размер от 70 000 лева, представляваща дължима неустойка, предвидена в раздел IV, чл.6 от Договор за реализация на селскостопанска продукция от 16.04.2018г.

Претенцията на ищеца се основава на следните, изложени в исковата молба обстоятелства: На 16.04.2018г. страните сключили договор за покупкопродажба на 500 тона пшеница, реколта 2018г., на цена 280 лева/тон. За получените от купувача количества пшеница по процесния договор са издадени фактура №**********/02.08.2018г. за 96.240 тона на стойност 26 947.20 лева при цена 280 лева/тон и фактура №0000000251/24.08.2018г. за 211.56 тона пшеница на стойност 59 236.80 лева при същата цена. Съгласно раздел III, чл.3 от договора, фактура се издава за натоварените от купувача количества пшеница. Видно от датите на фактурите, доставените количества пшеница са получени след падежа на договора – 31.07.2018г. Други 1 количества пшеница в изпълнение на процесния договор ищецът не е получавал. При това ответното дружество е в неизпълнение за 192.2 тона от договорените 500 тона пшеница по договора за продажба от 16.04.2018г.

Видно от представени с исковата молба двустранни протоколи и тристранен договор, купувачът и продавачът са извършили насрещно прихващане на вземанията на продавача срещу задължението на купувача по други търговски взаимоотношения на страните, с което задължението на ищеца за заплащане на доставеното количество пшеница е надлежно изпълнено и дружеството е изправна страна по договора. Купувачът през цялото време бил активната страна, търсеща изпълнение, включително с отправено уведомително писмо изх.№402/24.07.2018г., доставено на продавача на 27.07.2018г. Ответникът – продавач е неизправна страна по договора в следствие на неточното изпълнение по отношение на време и количество, поради което дължи уговорената в раздел IV, чл.6 от договора неустойка в размер на 50% върху общата стойност, възлизаща на сумата от 70 000 лева, с падеж 15.08.2018г.

Пред ДРС е предявен частичен иск за сумата от 10000 лв. – част от неустойка по процесния договор. С решение №260216/08.03.2021г., постановено по гр.д.№1135 по описа на ДРС за 2020г. искът е уважен. По подадена от ответника въз.жалба е образувано в.гр.д.№316/2021г. по описа на ДОС.

В депозиран в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата молба с вх.рег.№1010/31.05.2021г. ответникът оспорва исковата претенция по основание и размер.

Излага се, че между страните има сключени два договора за реализация на селскостопанска продукция от 16.04.2018г. за общо 1000 тона „пшеницазърно", реколта 2018г. със срок на предаване на стоката не по-късно от 31.07.2018 г. Цената по първия договор за 500 тона пшеница е уговорена на 270 лв./тон, а по втория договор за 500 тона пшеница е уговорена на 280 лв./тон. Купувачът- ищец в настоящото производство съгласно раздел 3, т.3 от договора от 16.04.2018 г. заплаща авансово 90 % от стойността на продажната цена. Ответникът твърди, че е изпълнил всички свои задължения по посочените два договора.

Безспорно установен факт е, че по договор с цена 270 лв. продавачът е доставил цялото количество. По втория договор е доставено количеството стока, пожелано от купувача. Купувачът не е изпълнил задължението си по 2 договора да приеме стоката в указания срок и на уговореното място на предававане. По тази причина той не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Времето и мястото на предаване на стоката е от особено важно значение защото всеки ден забава на получаване на стоката е свързано със значителни разходи за съхранение и опазване на стоката.

Ищецът не е извършил предизвестие за начало на товарене. Липсват установени факти да е ангажирал и посочил превозни средства, които да са били в посочен ден, на посочения пункт на натоварване. Липсват и твърдения в тази насока. От съдържанието на представеното уведомително писмо не се установяват факти купувачът- ищец в настоящото производство да е направил изявление за „начало на товарене" по претендирания договор с посочване на конкретна дата и номера на превозни средства.

Липсват твърдения и установени факти купувачът- ответник в настоящото производство да е получил от ищеца парични суми, за които не е доставил конкретни количество стока.

Съгласно раздел IV, т.7 от твърдения договор задължението за заплащане на неустойка възниква при неиздължаване до 15.08.2018 г. До този момент ищецът не е изпълнил задълженията си по договора и липсва противоправно поведение от страна на ответника.

Принцип в правото е, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Безспорен факт е, че страните са договорили ясно и недвусмислено място и период на натоварване. За започване на предаването на стоката се изисква ясно активно действие от страна на купувача- ищец, а именно предизвестие за начало на товарене. Изисква се осигуряване и наличност в пункта на натоварване на превозни средства. Това в случая не е извършено. Договорените количества не са доставени поради бездействието на купувача- ищец. Съществува и логичен мотив същият да се дезинтересира поради личен интерес за закупуване на част от стоката, която следва да заплати на по- висока цена- 280 лв. След като е заплатил и получил половината от договореното количество на цена 270 лв. на тон е логично и пазарно аргументирано да няма интерес да заплаща други количества на повисока цена.

С влязло в законна сила решение друг състав на съда се е произнесъл по казуса като ищцовата претенция е отхвърлена.

По искане на ищеца е образувано изп.д. №20187390400850 на ЧСИ ***, по 3 което сумите са събрани по принудителен ред, за което в производството по гр.д. №1135/2020г. на РС Добрич са представени доказателства.

Заявено е и възражение за изтекла погасителна давност. Според ответника претенцията е погасена по давност с оглед разпоредбата на чл. 111, б."б" ЗЗД.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба с вх.рег.№ 3292/05.11.2021г.

В молбата се излага, че действително между страните има сключени два договора за реализация на селскостопанска продукция и двата от дата 16.04.2018г. и по всеки от тях ответникът „МТ АГРО" ООД се задължава да достави по 500 тона пшеница реколта 2018г. на купувача „Б.и 91" ООД.

Разликата между двата договора е само в цената. Договорът сключен при цена 270 лв. за тон не е предмет на настоящото производство.

Ответникът невярно сочи, че съгласно клаузите на процесния договор за реализация на селскостопанска продукция е уговорено заплащане на 90% авансово от стойността на продаденото количество пшеница. Горното твърдение не отговаря на процесния договор, по който се претендира неустойка за неизпълнение в настоящото производство. Видно от текста на пар. III, чл. 3 от приложения към исковата молба договор - „Сумата дължима по договора от Купувача към Продавача се издължава след натоварване на договорените количества, по издадена данъчна фактура". Посочената по-горе клауза съществува в другия договор от същата дата, който не е предмет на настоящото производство.

Основното възражение на ответника против предявения против него иск, е че ищецът в качеството си на купувач по процесния договор не е търсил изпълнение от страна на продавача и не е указал съдействие на последния да изпълни точно задължението си да предаде всичкото количество пшеница на цена 280 лв. за тон. Наведеното възражение е неоснователно и недоказано.

Същото е в пълно противоречие с установената с писмени доказателства и свидетелски показания фактическа обстановка в производството по частичния иск, образувано под №1135/20г. по описа на РС Добрич, а именно: Купувачът винаги е бил активната страна, търсеща точно изпълнение по процесния договор. Горното е доказано по безспорен начин и с писмени доказателства уведомително писмо с изх. №402/24.07.2018г., доставено на 27.07.2018г. видно от приложената към същото обратна разписка и с гласни доказателства - показанията на свидетеля ***, дадени в ОСЗ от 11.02.2021г. по гр.д.№ 4

1135/2020г. по описа на РС Добрич. От показанията на свидетеля става ясно, че освен по пощата въпросното уведомително писмо (предявено на свидетеля в ОСЗ) е връчено на ответника и лично от *** вследствие от отказа на „МТАГРО" ООД да предаде на „Б.и-91" ООД договореното количество пшеница по процесния и по още един договор за покупко-продажба на пшеница, като падежа за предаване на стоката и по двата договора е бил 31.07.2018г. От показанията на свидетеля *** и от предствените и приети по делото писмени доказателства - фактури за доставените количества, става ясно, че и двете доставки по процесния договор са извършени след получаване на уведомителното писмо от „МТ-АГРО" ООД и след падежа на задължението по договора, съответно на 02.08.2018г. и на 24.08.2018г.

Във връзка с твърденията на ответника за липса на изпращани превозни средства, които да товарят пшеница, отново от показанията на разпитаните свидетели става ясно, че уговарянето на доставките е ставало с предварителни запитвания от страна на търговския представител на ищеца и коли са изпращани да товарят стока след утвърдителен отговор на продавача, че ще даде стока. Не отговарят на истината твърденията на ответника за липса на инициатива от страна на купувача да получи стоката. От показанията на свидетеля на ответника - *** става ясно, че товаренето от базата на продавача става само ако служителите са предизвестени от управителя на фирмата - *** и пратени без предупреждение камиони не могат да бъдат товарени.

Липсва съдебен акт с отхвърлителен диспозитив по претенция, идентична с настоящата.

Изп.д.№20187390400850 по описа на ЧСИ *** е прекратено, като на длъжниците по същото - „МТ АГРО" ООД и *** са възстановени събраните по делото суми.

Неоснователно е и наведеното от ответника възражение за погасяване по давност на ищцовата претенция. Дори съдът да приеме, че в процесния случай действително следва да бъде приложена разпоредбата цитирана от ответника, респективно кратката 3 годишна давност, то възражението му е неоснователно. С предявения в настоящото производство иск с ИМ вх.

№1922/12.08.2021г., получена чрез куриер с дата на пощенско клеймо 11.08.2021г. давността е прекъсната по см. на чл. 116, б. „Б" ЗЗД преди изтичането на 3 години, считано от падежа на задължението за неустойка по процесния договор - 15.08.2018г. - 15.08.2021г.

5

В срока по чл.373, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба. Заявява се поддържане на твърденията в отговора на исковата молба.

Излага се още, че в Тълкувателно решение №7/2014 г., постановено по т.д.

№7/2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд на Република България е прието, че не се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника. Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена. Разрешеният правен въпрос изцяло е относим към претендираната от ищеца претенция. Липсват заявени фактически и правни твърдения относно изявена воля и упражнено потестативно право от страна на купувача- ищец в настоящото производство за разваляне на процесния договор. Развалянето на договори, с които не се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти не се извърша по съдебен ред, то принадлежи на изправната страна и се извършва съгласно чл. 87, ал.1 ЗЗД с едностранно изявление, отправено до неизправната страна, което трябва да е писмено, когато и договорът, който се разваля, е сключен в писмена форма. Такова изявление от страна на ищеца липсва. Относно принадлежността на потестативното право за разваляне на двустранен договор е формирана последователна практика на Върховния касационен съд, според която правото на разваляне на двустранен договор по реда на чл.87, ал.1 или ал.2 ЗЗД принадлежи на изправната страна и е обусловено от виновно неизпълнение на поето договорно задължение на насрещната страна. За да настъпи правното действие на изявлението за разваляне на договора, е необходимо да е доказано, че са били налице законовите предпоставки на чл.87, ал.1 ЗЗД, с предоставяне от изправната страна по договора на подходящ срок за изпълнение или чрез безусловно изявление за разваляне при невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, при безполезност на изпълнението. След като липсва изявление за разваляне на договора, същият е в сила и съгласно разрешението дадено в цитираното тълкувателно решение закъснително обезщетение /неустойка/ може да се търси само в съчетание с изпълнението. В случая такава неустойка не е предвидена.