Решение № 947 от 12.11.2021, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 947 гр. Русе, 12.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Десислава Н. Великова при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело № 20214520101961 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Ищците М. ИД. АЛ. и ЕЛМ. АХМ. АЛ. твърдят, че страните по делото били наследници на М.Н.х. и били съсобственици на земеделски земи, възстановени с Решение № 78/20.09.1993 г. на Общинска служба по земеделие – гр. Русе, находящи се в землището на с. *******, общ. Русе, обл.

Русе, ЕКАТТЕ: 66158, а именно: 1.) Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със заповед РД-18-888/30.03.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, местност "******" с площ от 24,506 дка., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – трета, номер по предходен план 014002, при съседи: ***;

***; ***; ***; ***; ***. 2.)

Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със заповед РД-18-888/30.03.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, местност „*******" с площ от 6,957 дка., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – трета, номер по предходен план 057053, при съседи: ***; ***; ***; ***;

***.

1

С нотариален акт № 155, том 39, нот. дело № 8114/15.11.2019 г., Служба по вписванията – гр. Русе, един от наследниците на М.Н.х., бивш жител на с. ******* – ответникът Б. М. К., неправомерно бил признат за собственик по давностно владение и наследство на посочените земеделски земи. Заявяват, че те били владяни и ползвани от всички наследници, били обработвани от земеделски производители, като договорите за обработка на земята били сключвани от името на наследниците на М.Н.х., рентата била получавана и разпределяна между всички наследници и за целият период от възстановяване на собствеността върху земите от 1993 г. до 2019 г., ответникът не бил владял тези земеделски земи за себе си и нямало как да ги е придобие по давност.

Искат да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците, като законни наследници на М.Н.х. по право на заместване от А.М.А., ЕГН **********, починал на 13.11.2014 г. били собственици на по 1/18 ид.част от земеделски земи, находящи се в землището на с. *******, общ. Русе, обл. Русе, като бъде осъден ответника да им предаде владението върху притежаваните от тях идеални части от процесните земеделски земи, както и да бъде отменен нотариален акт № 155, том 39, нот. дело № 8114/15.11.2019 г.

Ответникът Б. М. К. счита предявения иск за неоснователен.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Според приложеното по делото Решение № 78 за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. *******, ЕКАГГЕ 66158, на Общинска служба и земеделие Русе от 20.09.1993 г. било възстановено правото на собственост на наследниците на М.Н.х., бивш жител на с. *******, в землището на с. ******* както следва: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със заповед РД-18-888/30.03.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, местност "******" с площ от 24,506 дка., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – трета, номер по предходен план 014002, при съседи: ***;

***; ***; ***; ***; ***.; поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните 2 регистри одобрени със заповед РД-18-888/30.03.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, местност „*******" с площ от 6,957 дка., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – трета, номер по предходен план 057053, при съседи: ***; ***; ***; ***; ***.

С нотариален акт № 155, том 39, нот. дело № 8114/15.11.2019 г.

Не е спорно по делото, че ответникът е син на М.Е.К., починал на 03.06.2004 г. и на Ф.Н.К., починала на 23.07.2017 г.

М.Е.К. е син на М.К.В., /починала на 20.07.2009 г./- дъщеря на общия наследодател на страните М.Н.х., починал на 26.03.1956 г.

Ищците М. ИД. АЛ. и ЕЛМ. АХМ. АЛ. са деца на А.М.А., починал на 13.11.2014 г., който бил син на Ф. М.К., починала на 10.01.1991 г., дъщеря на общия наследодател на страните М.Н.х..

С Нотариален акт за собственост по наследство и давностно владение на недвижим имот № 155, том 39, нот. дело № 8114/15.11.2019 г., Служба по вписванията – гр. Русе, ответникът Б. М. К., бил признат за собственик на 1/12 ид. ч. по наследство от своя наследодател М.Н.х. и на 11/12 ид. ч. по давностно владение на процесните недвижими имоти.

Според свидетеля Ю.Н.Ю., близък на ищцата, страните по делото имА. земеделска земя, която била останала от дядо им М., около 20 и няколко декара. Баба М. му споменала, че 2019 г. била получавала рента от тези земи и после след 2019 г. спряла да я получава. Познавал Б., той в момента не бил в България, работел в чужбина повече от 5-6 година.

Свидетелят Е.А.К. /син на ищцата/ твърди, че след 1989 г. вземА. рента, през 2019 г. спрели да получават рента. Свидетелят живеел в Турция, знаел, че тези земеделски земи били дадени за обработка, но не знаел на кого.

Майка му му казала, че преди и през 2019 г. била получавала рента, а след това не. Не знаел точно, какви земи получила неговата майка от наследството на М., от разговор разбрал, че била получила 22 декара .

Разпитания по делото свидетел Х. Е. А. заявява, че нейната майка била една от наследниците на М.. Те били 3 деца, всички починА., и техните наследници си разделили 54 дка земя на три по колена, по 18 дка. за всеки.

После вуйчо и починал и леля и ги дала и те ги взели. Синът на вуйчо им оставил 9 дка. От М. имало 54 дка, те всички доброволно си ги разделили, за 3 всека сестра по коляно по 18 дка, нищо не били подписвА., нямА. писмени уговорки Договорката била с майка М.М.В., леля и Ф. и вуйчо и М.М., който починал. Наследниците на Ф. получили 22 дка. Р.В. починал през 2015 г. На свидетелката земите ги получила майка и М.М.В., в местността ****** – 24 дка. После майка и получила 7 дка. в местността *******. Другите 22 дка ги получила леля и Ф.. Наследниците на М. не получили нищо, така се разбрА., майка и да получи 31 дка, а наследниците на леля Ф. получили 22 дка, а наследниците на М. нищо не получили. Разделили земите през 2003 г. През годините свидетелката ползвала имота. В периода от 2003 г. до 2010 г., тя го обработвала

Св. Ш.М.Е., брат на ответника, изнася данни, че спорните 22 декара земеделска земя отначало ги обработвала леля му, след това той в полза на брат си. Работили ги в реални граници, сами с тяхна техника. ОтглеждА. царевица, слънчоглед и пшеница. ИмА. трактор МТЗ-80 и с него обработвА. земите. Тези земи не били давани под аренда, работени били само от тях, те били възстановени през 1993 г., може би няколко години били в кооперация, която фА.ра впоследствие към края на 90-те години те сами си ги обработвА., с тяхна техника. Декарите били 22 дк., а преди това били 24,501 дк. Другите 7 дк. също те си ги обработвА. само, че те били в местността „*********“, в посока с. ******, там дълги години имало люцерна. Имот № 014002 – 24,5 дк. и имота, който бил в местността „******“ те ги обработвА. лично, свидетеля, леля му Х. Е. А. и в последната година ги прехвърлили на брат му.Те ги обработвахме в полза на брат му Б. Месудов К.. Знае, че по някакво гласно споразумение с леля ми, че земите ги е работил през последните две години с постановление някакъв М., но без писмен договор, устна договорка.

Последните 10 години, те ги обработвА. с леля му имота, който се намирал в местността „******“, № 14002 – 24,5 дк. и 6,69 дк. в местността „*********“.

Според писмо на ОСЗ-Русе за стопанските 2017-2020 г. имот с площ от 20 дка бил подаден по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ, а имот с площ от 6.957 по чл.69, ал. от ППЗСПЗЗ били подаден от Ш.М.Е. , за стопанските 2014-2016 г. от Х. Е. А., а за стопанската 2020/2021 г. от трети за производството лица.

Представени са 3 договора за наем сключени между ищцата и трето за производството лице, с които тя му отдала под наем нива с площ 4.5 дка, имот № 014002 за периода 2017-2019 г. с годишно плащане от 50 лв. на 4 декар.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Искът по чл. 108 от Закона за собствеността е иск на невладеещия собственик срещу лице, владеещо без правно основание. С този иск собственикът възвръща в свое владение онези движими вещи и недвижими имоти, които са излезли от неговата фактическа власт без правно или на отпаднало основание. За да бъде уважен ревандикационният иск, следва да се констатира нА.чието на юридически състав, включващ три кумулативно дадени предпоставки, а именно: право на собственост върху претендирания имот от страна на ищеца, упражняването на владение или държание на имота от страна на сочения ответник и упражняването от последния на фактическата власт без правно основание.

От приложеното Решение № 78 за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. *******, ЕКАГГЕ 66158, на Общинска служба и земеделие Русе от 20.09.1993 г. се установява, че било възстановено правото на собственост на наследниците на М.Н.х., бивш жител на с. *******, в землището на с. ******* върху процесните имоти.Той имал дъщеря Ф. М.К., /починала на 10.01.1991 г., чийто внуци са ищците в настоящото производство/, дъщеря М.К.В., /починала на 20.07.2009 г., чийто внук е ответника/ и син М.М. Н., /починал праз 1993 г./. След тяхната смърт имотите са придобити от техните наследници.

С Нотариален акт за собственост по наследство и давностно владение на недвижим имот № 155, том 39, нот. дело № 8114/15.11.2019 г., Служба по вписванията – гр. Русе, ответникът Б. М. К., бил признат за собственик на 1/12 ид. ч. по наследство от своя наследодател М.Н.х. и на 11/12 ид. ч. по давностно владение на процесните недвижими имоти.

Следва да се посочи, че констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота.Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. В този смисъл Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., 5

ОСГК.

В конкретния случай , ответникът при пълно и главно доказване следваше да установи, че той е придобил процесните имоти по давност, фактическите елементи на който придобивен способ- включват: обективния елемент на упражнявана фактическа власт, субективния елемент - вещта да се държи като своя и изтичане на определен период от време.

Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт - съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът /чл.

69 ЗС/ предполага нА.чието на намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване нА.чието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства - предявяване на иск или възражение при нА.чие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и т. н. До момента в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При нА.чие на позоваване, правните последици придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС. В този смисъл Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК.