Решение № 3212 от 19.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3212 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20251110132013 по описа за 2025 година

Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.

22 ЗЗД от Т. Е. М. и А. Е. М., чрез своята майка и законен представител А. Б. М., срещу Е. Е.

М. за признаване за установено, че Е. Е. М. дължи на Т. Е. М. и А. Е. М. сумата от 11362 лева, разпределена поравно, на всяко дете, за издръжка, за образование, за учебната 2024/2025 г., ведно със законна лихва от 26.03.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело № 17254/2025 г. по описа на СРС, 53 с-в.

Ищците, твърдят, че с решение № 231/21.08.2023 г., по гр.д. № 592/2023 г. на РС[1]Костинброд, III гр. с-в, бракът между родителите им е прекратен, като със същото е определена издръжка на ищците, от ответника, за задоволяване на духовните им потребности (за образование), в размер на половината от разходите (учебни такси/възнагражденията, учебници, тетрадки, извозване, изхранване, екскурзии, допълнителни занимания по интереси и т.н.), за посещения на детска градина или училище (частни или държавни), от всяко едно от децата, от започване на посещение на детска градина, до завършване на средното им образование.

Сочи се, че през учебната 2024/2025 г. всяко едно от децата е посещавало Частна детска градина „Дружба“ - София. Таксата за обучението им е била в размер на 22 724 лева, от която ответникът следвало да заплати половината сума, а именно 11 362 лева.

Поради липса на доброволно изпълнение, за принудителното изпълнение на задълженията му за издръжка е образувано изп.д. № 1257/2024 г., по описа на ЧСИ рег. № 849 на КЧСИ Ангел Петров. Молят за уважаване на предявените искове. Претендират и направените в хода на исковото и заповедното производство разноски.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявения иск по основание и размер и моли съда да го отхвърли изцяло. Поддържа, че е заплатил сумата в размер на 31 622 лева на 09.04.2025 г. и 10.04.2025 г. за издръжка на двете деца. Моли съда да му присъди разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

1

По допустимостта на предявените искове:

В сключеното по делото споразумение по чл. 51 СК, което е одобрено от съда има клауза, която придвижа следното:

I.5. Бащата ще заплаща половината от разходите (учебни такси/възнагражденията, учебници, тетрадки, транспорт от и до училище, изхранване, екскурзии, допълнителни занимания по интереси и т.н.), дължими за посещения на детска градина или училище (частни или държавни), от всяко едно от децата, от започване на посещение на детската градина, до завършване на средно образование на всяко от тях. Тези разходи ще се заплащат едновременно от бащата и майката, като всеки от тях ще заплаща директно на училището своята дължима част от тях.

I.6. Изборът на детска градина или училище, които ще посещават децата, се извършва съвместно от двамата родители, като при непостигане на единодушие, майката има решаващ глас (вкл. относно размера на дължимите разходи за това).

От анализа на тези клаузи следва, че процесното вземане принадлежи на децата, които са трети ползващи се лица по това споразумение, като те имат право да търсят неговото изпълнение по съдебен ред. Изпълнителната сила на самото споразумение не може да се разпростре върху тези суми, тъй като те са само определяеми по вид. Тяхното основание и размер подлежат на доказване в исков процес, поради което е налице правен интерес от воденето му, а страните не могат да пристъпят към принудително изпълнение въз основа единствено на споразумението.

От това следва изводът, че предявените искове са допустими.

По основателността на искове по чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗЗД.

Съгласно чл. 122 СК всеки родител е носител на родителски права и задължения по отношение на непълнолетните му деца и родителите имат равни права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали са в брак.

Всяко дете има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие - чл. 124, ал. 1 СК.

На това право съответства задължението на родителя да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси – чл. 125, ал. 1 СК. Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето – чл. 143, ал. 1 СК, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи – чл. 142, ал. 1 СК. Според т. 4 на ППВС № 5/16.11.1970 г., приложимо и при сега действащата нормативна уредба, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, са винаги конкретни и се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства от значение за случая. Според т. 5 на ППВС № 5/16.11.1970 г.

"възможностите" на лицето, което дължи издръжка следва да се определят от неговите доходи, имотно състояние, възраст, образование, професионална квалификация, трудоспособност. В практиката на ВКС се приема, че родителите следва да предоставят на детето си средства за задоволяване на потребностите му за физическото и за духовното му развитие, включващи средства, които да покрият ежедневните му нужди от храна, дрехи, дом, извънкласни занимания, не следва да се пренебрегват и средствата, необходими за покриване на изключителни нужди на детето (чл. 143, ал. 4 СК). Трябва обаче да се съблюдава и посоченото в т. 4 на ППВС № 5/16.11.1970 г., че общественото положение на задълженото лице и размерът на доходите му не следва да водят до присъждане на издръжка в размери, които надхвърлят целите на издръжката – така и решение № 496/15.08.2025 г. по гр. д. № 1982/2024 г. по описа на ВКС, IV г. о. За размера на издръжката е от значение и обстоятелството при кого от двамата родители е предоставено за отглеждане и възпитание 2 детето. Усилията, които се полагат в този случай от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при определяне размера на издръжката, която този родител дължи.

Бзспорно се установява от представеното Решение № 231/21.08.2023 г. на РСКостинброд, че страните по споразумението по чл. 51 СК са уговорили две самостоятелни и отделни задължения за бащата – ответник :

Месечна издръжка: В размер на една минимална работна заплата за всяко дете (т.

1.4 от Споразумението).

Допълнителни разходи за образование: Половината от таксите за обучение/детска градина (т. 1.5 от Споразумението).

Претенцията на ищците се основава на т. 1.5. Това вземане е изискуемо, доколкото децата посещават учебно заведение, което поражда разходи. Това се от установява от представената и неоспорена по делото служебна бележка издадена от управителя на ЧДГ Дружба – София, който частен удостоверителн документ се ползва с висока доказателствена стойност, .

Допълнителни разходи за образование на децата в споразумение по чл. 51 СК, което е одобрено от съда Решение № 231/21.08.2023 г. на РС-Костинброд е договор в полза на трето лице по чл. 22 ЗЗД, като децата са трети ползващи се лица.

Съгласно чл. 21 ЗЗД, договорът поражда действие за трети лица, различни от страните по договора, само в предвидените от закона случаи. Договорът в полза на трето лице е съглашение, което поражда права за лице, което е различно от страните по него. С него обещателят (промитентът) поема задължение към уговарящия (стипуланта) да престира на посочено от него трето лице (бенефициер), което не е страна по договора. Уговарящият притежава потестативното право да отмени уговорката в полза на третото лице или да го замени с друго лице, както и самият бенефициер може да се откаже от своето право да иска изпълнение по договора. Уговорката в полза на третото лице не може да бъде отменена от уговарящия, след като третото лице е заявило на обещателя или на уговарящия, че иска да се ползва от нея ( чл. 22, ал. 1, изр. 2 ЗЗД). Заявлението на третото лице, че ще се ползва от уговорката в своя полза, е едностранно и неформално, може да се извърши както изрично, така и мълчаливо, и може да бъде адресирано до всеки от обещателя или уговарящия и поражда действие от получаването му. Бенефициерът е материалноправно легитимиран да иска от обещателя изпълнение по договора в своя полза, да го постави в забава, да иска и да упражни др. права, свързани с вземането, напр. привилегиите. Обещателят може да противопостави на третото лице възраженията, които произтичат от договора, но не и възраженията от други отношения с уговарящия ( чл. 22, ал. 2 ЗЗД). В този смисъл Решение № 50162 от 18.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 1625/2021 г., I т. о. и Решение № 122 от 22.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1040/2023 г., I т. о. и Решение № 70 от 2.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 41/2009 г., III г. о.

Възражението на ответника, че не е доказан размерът и че е платена сумата, е неоснователно. Няма нужда да се доказва плащане на сумата и такова твърдение не е въвеждано в процеса. Факт е, че сумата е дължима, защото е установено, че децата са посещавали детска градина, а размерът също е установен от предоставената служебна бележка. Вземането е дължимо и е в половината от общата сума по силата на споразумението, сключено между ответника и законния представител на ищците.

Възражението на ответника, че е платил и това задължение, защото то се включва в месечната издръжка е неоснователно.

Основният спорен момент е дали заплатената от ответника сума през м. април 2025 г. по изпълнително дело № 1257/2024 г. е погасила процесното задължение за детска градина в общ размер на (11 362 лв.).

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл. 154 ГПК), ответникът, който твърди положителен факт (плащане), следва да го докаже.

3

От представеното по делото Разпределение (Постановление) на ЧСИ Ангел Петров по изп. дело № 20248490401257, се установява по несъмнен начин следното фактическо положение:

Постъпилата сума от 30 468.68 лв. е разпределена от съдебния изпълнител за погасяване на следните задължения: За детето Т.: Натрупани месечни издръжки за периода 05.2024 г. – 30.03.2025 г. (11 228 лв.), текуща издръжка за м. 04.2025 г. (1 077 лв.), мораторни лихви (763.37 лв.), такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ (127.39 лв. + 1170.58 лв.), адвокатско възнаграждение (600 лв.) и разноски (268 лв.). Аналогично е разпределението и за детето А..

Видно от изричното описание в документа на ЧСИ, със заплатената сума са погасени единствено периодичните задължения за обикновена месечна издръжка (натрупани за период от 11 месеца назад), дължимите върху тях лихви за забава и разноските по принудителното изпълнение (съгл. чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД).

В разпределението липсва погасяване на задължение с основание „такси за обучение“ или „разходи за детска градина“. Тези вземания изобщо не са предмет на изпълнителното производтво.

Математическият сбор на погасените задължения (месечни издръжки + разноски + лихви) изчерпва изцяло платената от ответника сума.

Следователно, сумата от 11 362 лв., представляваща половината от таксата за обучение, е останала непогасена, тъй като платените средства не са достигнали за нея.

Твърдението на ответника в отговора на исковата молба, че с плащането е покрил и таксите за детска градина, се опровергава напълно от писмените доказателства (документа на ЧСИ).