Решение № 386 от 15.11.2021, Районен съд - Смолян
- Съд
- Районен съд - Смолян
- Дело
- Гражданско дело 575/2021
- Вид
- Решение № 386
- Подписан
- 15.11.2021
- В сила
- 15.11.2021
- Състав
- Сийка Златанова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 104, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 104, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 629а, ал. 1, т. 1 · Търговски закон
- чл. 645 · Търговски закон
- чл. 717 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 386 гр. Смолян, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20215440100575 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „****“ ЕООД – П, представлявано от КДМ чрез адв. М е предявил обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 4 и ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу „Ч“ ЕООД, представлявано от Атанас Стефанов Сабрутев за установяване съществуването на вземането на ищеца по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 204/2021 г. на СмРС, от които – главен за сумата от 1 909,22 лв., представляваща стойността на доставената ел.енергия и предоставени мрежови услуги за периода ноември и декември 2017 г. и акцесорен иск за неустойка за забава в размер на 572,82 лв. за периода 14.01.2018 – 15.02.2021 г.. Претендира за присъждане на деловодните разноски по заповедното и настоящото производство.
Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното:
С постановление за възлагане № 260000 от 06.01.2021 г. ищецът е придобил чрез търг вземания на „ФЕ“ ООД /в несъстоятелност/, включителони вземане срещу ответника.
На 02.08.2016 г. между „ФЕ“ ООД и „Ч“ ЕООД е сключен комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги. По силата на договора „ФЕ“ ООД е продало на ответника активна нетна електрическа енергия на цена 75 лв. за МВтч; поело за своя сметка небалансите в потреблението и е предоставило услугата Прогнозиране на потреблението чрез изготвяне на прогнозни графици за доставка на ел. енергия до обекти на ответника. По силата на договора ответникът е станал член на балансиращата група, на която координатор е същото дружество.
За закупените и доставени количества електрическа енергия до обектите на клиента, същият дължи на търговеца договореното в Договора възнаграждение, посочено в съответната фактура, изпратена на клиента и изчислено на база количествата, отчетени съгласно средствата за измерване в точките на присъединяване. За стойността на доставената електрическа енергия за периода от първо до последно число всеки месец, в който е извършена доставка, „ФЕ“ ООД издава фактура на клиента.
Цената по Договора не включва допълнително начисляваните акциз, данък добавена стойност, такса „Задължение към обществото“, мрежови услуги за достъп и пренос или 1 други такси и допълнителни задължения, които се дължат съгласно действащото законодателство или актове на държавни органи. Тези дължими суми, съгласно Договора се начисляват отделно във фактурата, която продавачът издава на купувача.
В изпълнение на задълженията си по Договора, „ФЕ“ ООД е продавало и доставяло електрическа енергия съгласно прогнозните графици за снабдяване. За месеците ноември и декември 2017 г. дружеството е доставило на клиента договореното количество електрическа енергия. Доставената по Договора електрическа енергия е измерена съгласно средствата за измерване в точките на присъединяване и е надлежно фактурирана по реда, предвиден в Договора.
В изпратените на клиента фактури освен стойността на доставената електрическа енергия, в същите са включени и допълнително начисляваните такси и услуги, в това число акциз, данък добавена стойност, такса „задължение към обществото", чието заплащане ответникът също дължи.
Съгласно предвиденото в Договора, плащането за доставената от продавача електрическа енергия следвало да се извършва в срок до 14-то число на месеца, следващ месеца на доставка. Изискуемостта на вземанията за доставена електрическа енергия настъпва автоматично с изтичане на договорения срок за плащане. Плащане не е извършено, включително към настоящия момент, респ. ответникът дължи на „****" ЕООД сумата в общ размер на 1 909,22 лева за доставена по Договора електрическа енергия за месеците ноември и декември 2017 г., както и на осн. чл. 11, ал. 5 ОУ към договора неустойка за забава върху главницата в размер на 572,82 лв. за периода от 14.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Счита, че вземането не е част от прехвърлените такива, доколкото същото не е съществувало в патримониума на праводателя и респективно в масата на несъстоятелността, тъй като е било погасено поради извършено прихващане, направено преди откриване на производството по несъстоятелност.
Относно претендираната сума по фактури за месец ноември и декември 2017 год. твърди, че има издадената фактура само за месец ноември 2017 г.. По отношение на претендираната сума по фактура № 1000120807 от 30.11.2017 г. в размер на 1 841,89 лв. с ДДС, „Ч“ ЕООД надлежно е прихванал дължимата сума по фактура № 1000120807 със сумата от нанесената вреда, която дружеството е претърпяло вследствие неизпълнението на задълженията на „ФЕ“ ООД.
Признава факта, че е сключил Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и доставяне на комбинирани услуги с № РЕ 8001192 на 02.08.2016 г. с „ФЕ“ ООД. Съгласно чл. 13 от Договора страните имат право да прекратят договора с едномесечно предизвестие, след изтичането на минималния му срок. Уговорено е също, че договорът се прекратява с изтичане на срока, за който е сключен или по взаимно съгласие на страните в писмена форма. На 01.12.2017г. „Ч“ ЕООД е уведомено, че от 00:00 часа на 02.12.2017 г. дружеството „ФЕ“ ООД е отстранено от пазара като търговския доставчик на електрическа енергия, както и че „Ч“ ЕООД ще бъде причислен към доставчик на електрическа енергия от последна инстанция или в случая „***“ ЕАД. При това положение съгласно уведомлението от 02.12.2017г. доставяната електрическа енергия за представляваното от мен дружество се оскъпи в пъти, предвид обстоятелството, че уговорените цени на услуги и доставка на енергия съгласно сключения с „ФЕ“ ООД договор от 02.08.2016 г. загубил своето действие. Ответникът бил принуден за задоволяване на ежедневните си нужди да ползва доставяната електрическа енергия от „***“ ЕАД като доставчик от последна инстанция, без да има подписан помежду ни договор за преференциални цени, а начисляваните от „ЕР ЮГ“ ЕАД суми били по стандартна тарифа.
Съгласно получена фактура № ********** от 31.12.2017 г. за отчетения от „***“ ЕАД за период 02.12.2017 год. до 31.12.2017 год., за 14346,03 кВч общата сума за плащане бе в размер на 4007,66 лева с ДДС. Съгласно подписания с „ФЕ“ ООД договор за продажба на електрическа енергия за същото потребление от 14346,03 кВч дружеството „Ч“ ЕООД щяло да плати сума в размер на 1 966.84 лева. В случая ответникът претърпял вреди, които възлизат на 2 040,82 лева, която сума представлява горницата върху сумата от 1 966,84 лева, изразяващи се в разликата на заплатената електрическа енергия по тарифа на „****“ ЕАД.
2
Подписвайки Комбинирания договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и доставяне на комбинирани услуги ответникът считал, че „ФЕ“ ООД е надежден доставчик на електрическа енергия съобразно клаузите на договора.
Предвид уговорките в същия, за да бъде прекратен едностранно се дължи едномесечно предизвестие. В случая обаче „ФЕ“ ООД е отстранено от пазара на електрическа енергия, като всички негови договори за доставка на ел. енергия са прекратени без каквото и да е предизвестие и без очевидно положена дължима грижа на добрия търговец от страна на доставчика на електрическа енергия.
Ето защо „Ч“ ЕООД след получаване на фактура за потребление на електрическа енергия от страна на „****“ ЕАД изпратил изявление за прихващане по смисъла на чл. 104 от ЗЗД на посочения имейл адрес в договора до „ФЕ“ ООД. Съобразно същото се прихващат взаимно дължимите, изискуеми и ликвидни суми до размера на по-малкото от тях, а именно дължимата от „Ч“ ЕООД сума в размер на 1 841,89 лв. с ДДС г. по фактура № 1000120807 от 30.11.2017 г. се прихваща от общо дължимата сума в размер на 2 040,82 лв. лева от „ФЕ“ ООД за нанесените имуществени вреди на „Ч“ ЕООД. Така след извършеното прихващане ответникът счита дължимата сума в размер на 1 841,89 лв. с ДДС по фактура № 1000120807 от 30.11.2017 г. за изцяло погасена.
Така неоснователно се претендира сумата по фактура № 1000120807 от 30.11.2017 г. в размер на 1 841,89 лв. с ДДС, предвид настъпилият погасителен ефект на прихващането от 05.01.2018 г.. Освен това фактура за месец декември 2017 г. пък изобщо не е представяна за заплащане на ответника и не е осчетоводена от него и дружеството не е ползвало данъчен кредит по нея, поради което изцяло оспорва същата, ако такава реално съществува, като твърдим, че тя не удостоверява реално предоставена електрическа енергия.
Ето защо прави и процесуално възражение за прихващане за сумата по фактура № 1000120807 от 30.11.2017 г. в размер на 1841,89 лв. с ДДС със сумата от нанесената вреда, която дружеството е претърпяло вследствие неизпълнението на задълженията на „ФЕ“ ООД.
При условията на евентуалност правим възражение за прихващане и по втората претендирана сума в размер на 67,33 лв. по фактура от месец декември 2017 г..
Прави и възражение за погасяване на претендираните суми по давност по чл. 111, б.
„в” от ЗЗД. Задължението на ответника за исковия период представлява задължение за периодично плащане по смисъла чл. 111,6. „в” от ЗЗД. Претенцията за лихви е неоснователна също поради изтекла погасителна давност и поради неоснователност на иска за главницата.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмено становище поддържа исковете като основателни и моли да бъдат уважени. Оспорват възраженията на ответника като неоснователни. Претендира за деловодните разноски.
Ответникът се представлява от адв. Р, която моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани по по изложените в отговора на исковата молба и и пледоарията съображения.
Съдът установи от фактическа и правна страна следното:
На 02.08.2016 г. между търговеца „ФЕ“ ООД, представляван от ИС, чрез упълномощеното лице РЧ и клиента „Ч“ ЕООД, представлявано от СС, е сключен комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги № FE 8001192/02.08.2016 г., по силата на която „ФЕ“ ООД като лицензиран търговец на електрическа енергия се е задължил да продаде на ответника нетна електрическа енергия при цена 75 лв/МВтч за количествата, отчетени съгласно средствата за измерване в точките на присъединяване. Договорът е сключен за минимален срок от една година. С чл. 2 търговецът се е задължил да продаде и осигури електрическа енергия на разположение на клиента в точките на присъединяване към съответната преносна или електроразпределителна мрежа на обектите му. Преносът на електрическата енергия до точките на присъединяване на клиента към мрежата се осъществява и е задължение на съответния оператор или собственик на преносната или разпределителната мрежа. Клиентът се е задължил да купува и приема активната ел.енергия в точките на присъединяване към съответната мрежа и да заплаща цената на отчетените количества електроенергия /чл. 3, ал. 3/, както и цената за поемане на отговорността за балансирането на потреблението му и известяването на графичи за снабдяването на обектите му с енергия /чл. 1, ал. 5/. В чл. 10, ал. 1 изрично е посочено, че цената не включва цени на мрежови услуги, добавки и цени за услуги, както и други задължения, поставени с 3 промяна на законодателството или с решение на компетентния орган. Търговецът начислява отделно във фактурата такса зазадължения към обществото, акциз и ДДС, както и суми за мрежови услуги /чл. 10, ал. 3, изр. второ/. Съгласно чл. 10, ал. 4, клиентът заплаща на съответния оператор на мрежата, към която е присъединен обектът му, цената за ползване на мрежата и мрежовите услуги. В чл. 11 е договорено, че търговецът издава фактура в електронен вид и/или на хартия за дължимото плащане за доставената ел. енергия за периода от първото до последното число на всеки месец, в който е извършена доставката, като фактурата се издава до 10-то число на месеца, следващ месеца на консумация на ел.енергия.