Решение № 1108 от 08.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1108 гр. София, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело № 20221100503209 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20006457 от 21.01.2022 г., постановено по гр. д. № 34425 по описа за 2020 г. на СРС, 113 състав, ответникът Главна дирекция „П.Б. и З.на Н.“ - МВР е осъден да заплати на ищеца В. С. К., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ГПК сумата от 1515,57 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 30.07.2017 г. до 29.07.2020 г., заедно със законната лихва от 30.07.2020 г. до погасяване на задължението и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 200,22 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 30.10.2017 г. до 29.07.2020 г., както и сумата от 700 лв. – разноски по делото и сумата от 200 лв. – разноски по ч. гр. д. № 58263/2021 г. по описа на СГС.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС сумата 268,63 лв. – разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от ответника Главна дирекция „П.Б. и З.на Н.“ – МВР, с която излага съображения за неговата неправилност. Поддържа, че отчитането и заплащането на нощния труд за служителите на МВР е регламентирано в чл. 179, ал. 1 и ал. 2 и чл. 187, ал. 3 и ал. 9 ЗМВР, а неговият размер е определен със заповед на министъра на вътрешните работи и е с часова норма от 8 часа, а не 7 часа, както е предвидено в чл. 140 КТ. Предвид това, не следва да се прилагат текстовете на чл. 9, ал. 1, 2 и 3 от НСОРЗ. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца В. С.

К., чрез процесуалния представител адв. В. К., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Сочи, че относими за процесния период са Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. /отм./ и Наредба № 8121з1 776/29.07.2016 г. /отм./, в които не е предвидено при сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд да се преизчисляват с определен коефициент, каквата е била регламентацияа действала до 01.04.2015 г. и в периода 11.07.2016 г. – 02.08.2016 г. – чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. Изложеното обосновава наличие на празнота, която счита, че следва да бъде запълнена с прилагането на Наредба за структурата и организацията на работната заплата за служителите на МВР. Излага доводи, че Конституцията на РБ гарантира равенство на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед спецификите на правоотношенията, в рамките на които реализират правото си на труд, поради което работещите по трудово и служебно правоотношение следва да бъдат поставени при еднакви условия. Показател за наличието на празнота е използваната от законодателя техника за изменение на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР с обнародването на ЗИДЗМВР в ДВ бр.60 от 2020 г. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от лице с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма - съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По изложените в жалбата доводи за неправилност на решението, въззивният съд излага следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1790 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 263,12 часа за периода от 30.07.2017 г. до 29.07.2020 г., заедно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и сумата от 230 лв., представляваща мораторна лихва за период от 30.10.2017 г. до 29.07.2020 г.

С писмена молба ищецът е сезирал първоинстанционния съд с искане за изменение на исковете на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, чрез намаляване на техния размер, като същите да се считат предявени съответното за сумата от 1515,57 лв. - главница и за сумата от 200,22 лв. - мораторна лихва.

С определение на СРС, постановено в първото открито съдебно заседание от 15.12.2021 г., е допуснато изменение на исковете по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК.

По делото е безспорно и видно от представената справка с рег. № 764р6322/15.09.2020 г. относно дадените дежурства от В. С. К. на длъжност „старши спасител“ в 03 група „Спасителна дейност“ към сектор „Специализирани оперативни дейности“ при отдел „Пожарогасителна и спасителна дейност към СДПБЗН при ГДПБЗН“ – МВР, за периода от време 30.07.2017 г. до 29.07.2020 г., че в процесния период страните били обвързани по валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „младши инспектор“ в 03 група „Спасителна дейност“ към сектор „Специализирани оперативни дейности“ при отдел „Пожарогасителна и спасителна дейност 2 към Столична дирекция „П.Б. и З.на Н.“ при Главна дирекция „П.Б. и З.на Н.“ - МВР, в рамките на което е полагал труд на 24-часови смени, от които от които между 22,00 и 06,00 часа, при сумирано отчитане на работното време.

Съгласно заключението на допуснатата в хода на първоинстанционното производство съдебно - счетоводна експертиза, която настоящият съдебен състав кредитира по чл. 202 ГПК изцяло като последователна, обективна и компетентно дадена, в процесния период ищецът е отработил 182 нощни смени и е положил 1456 часа нощен труд. След преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143, размерът на нощния труд е 1664 часа. Отработените часове в повече след преобразуването на нощния труд в дневен, получен като разлика между положения нощен труд и преизчисления с коефициент 1,143, е в размер на 208 часа. Дължимото възнаграждение за извънреден труд при преобразуване на нощните часове в дневни според заключението е 1515,57 лв., което не е изплатено от работодателя. Обезщетението за забава, дължимо върху главницата, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до 29.07.2020 г. вещото лице изчислява на 200,22 лв.

Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд - чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл.

187, ал. 1 ЗМВР (изм. и доп., бр. 81 от 14.10.2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал. 3 работното време на държавните служители се изчислява в работни дни подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.

При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Съгласно чл. 187, ал. 5 работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден, възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, като възнаграждението е в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Предвидено е плащане на възнаграждение за положен нощен труд в чл. 179, ал. 1, пр. 2 ЗМВР, според който за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 часа се изплащат допълнителни възнаграждения при условия и по ред, които са различни от този за извънредния труд.

Съгласно чл. 179, ал. 2 ЗМВР, условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед.

В исковия период са приети Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г., отм. с Решение № 16766 на ВАС - бр. 4 от 14.01.2020 г.), с която е отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (обн., ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г., изм. и доп., бр. 15 от 24.02.2015 г., в сила от 24.02.2015 г., отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г., бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.), Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., в сила от 14.08.2018 г., и Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г., в сила от 04.10.2019 г., на основание чл. 187, ал. 9 ЗМВР от министъра на вътрешните работи.

Съгласно чл. 31, ал. 2 на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 06,00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Това правило липсва в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. В чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през 3 нощта между 22,00 и 06,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл. 9 от Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. е предвидено, че за всеки отработен нощен час или за част от него от 22,00 до 6,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд. Идентична е разпоредбата на чл. 9 от Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г. В цитираните подзаконови нормативни актове не е предвидено правило за преизчисляване на нощния труд в дневен.

Съгласно чл. 188, ал. 2 ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 06,00 часа, се ползват със специалната закрила по КТ. Ето защо при липсата на специално правило в закона (до изменението на чл. 187, ал. 4 със ЗИД ЗМВР от м.07.2020 г.) и в наредбите, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗМВР, за превръщането на отработените нощни часове в дневни, при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота, която съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на общия закон - ЗДСл, а при празнота в него - КТ. Общият закон намира субсидиарно приложение при липса на изрична разпоредба в ЗМВР (така ТР № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГК на ВКС).

Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 7 ЗДСл, вр. чл. 20 и чл. 22 от Наредбата за заплатите на служителите в администрацията предвижда допълнителни възнаграждения за всеки отработен час нощен труд (след 22,00 до 6,00 часа) в размер на 0,25 лв. Идентично е предписанието на чл. 8 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн. - ДВ, бр. 9/2007 г., в сила от 1.07.2007 г.), съгласно която за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 6,00 часа на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв., независимо от начина на отчитане на работното време (подневно или сумирано); системата на заплащане на труда; вида на работните смени (смесени с дневна и нощна продължителност или само нощна). Тези правила се прилага едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се обуславя от липсата на друго правило в горецитираните нормативни актове и предвид разпоредбата на чл. 67, ал. 3 ЗДСл, която не допуска размерите на допълнителните възнаграждения да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.