Решение № 134 от 03.06.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Кюстендил, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Весела Б. Данчева като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20251500500536 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. №11498/25.09.2025г., депозирана от В. Л. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С**********, ж.к.

„**********“ бл.*******, вх. *, ет. *, ап. **, чрез процесуалните представители адв. Н. С. от САК и адв. А. Г. от САК, насочена против Решение № 791 от 01.07.2025г., постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д. № 1141 по описа за 2024г. на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС – Кюстендил е допуснал извършване на съдебна делба на недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор ********* по КККР на с. Ж., общ. К., одобрени със заповед № РД-18- 1234/13.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. Ж., ул. „********“ № **, общ. К., която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор *******, със застроена площ на сградата от 65 кв.м, брой етажи: 2, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, състояща се от сутерен включващ мазе, херметично помещение и склад, и жилищен етаж, включващ входно антре, дневна, спалня, кухня, дрешник, и баня с тоалетна, като върху ½ ид.ч. от сградата е учредено пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване в полза на Д. Д. Е., ЕГН **********, по силата на Нотариален акт за собственост за учредяване на вещно право на ползване върху недвижим имот № ***, том I, рег. № 2230, дело № 168 от 2010г., като делбата е допусната между съделителите: Д. К. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „**********“ № *, В. Л. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „*******“ бл. ****, вх. *, ет. *, ап. **, К.

К. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. П., кв. „***********“ бл. *****, вх. * и Н. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., кв. „******“ бл. ****, вх. *; при права: за Д. К. Е., ЕГН ********** – ¼ ид.ч.; за В. Л. И., ЕГН ********** – ¼ ид.ч.; за К. К. Е., ЕГН ********** – ¼ ид.ч.; за Н. К. В., ЕГН ********** – ¼ ид.ч.

1

Въззивникът обжалва изцяло така постановеното първоинстанционно решение за допускане на делбата, като го намира за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Поддържа възражение за придобивна давност по реда на чл. 82 ЗС, позовавайки се на присъединяване към своето владение и владението на праводателя си. Излага подробно становище относно приложимостта на същата разпоредба и сочи съдебна практика. Сочи аргументи относно приложението на чл. 48,изр.2 от ЗН, поддържайки, че владението се придобива от момента на откриване на приетото от наследника наследство.

Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъде уважено възражението за придобивна давност по отношение на въззивника. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Д. К. Е. чрез пълномощника адв. Д. Д., с който се изразява становище за правилност на обжалваното решение, респ. неоснователност на подадената въззивна жалба.

Счита възражението за изтекла придобивна давност чрез присъединяване на чуждо владение по чл. 82 от ЗС за преклудирано и недопустимо, тъй като в отговора на исковата молба в срока по чл.131 ГПК въззивникът не е направил дори възражение , че е придобил имота по давност, още по-малко, че това е станало по силата на присъединяване на давностно владение на негов наследодател ( без да се посочи и кого визира), респ. въззивникът не е оспорил в отговора си, че имотът е съсобствен.

По същество тази страна счита, че посоченото възражение е и неоснователно, излагайки съображения в тази насока и анализирайки обстоятелствата по делото, като поддържа, че не е доказано както владение по чл.79 ЗС в полза на наследодателя В. И., така и намерение за своене на чуждия имот, а евентуално ако се приеме наличие на такова, то най-ранната дата би била 28.01.2021г.- т.е. давностният срок не е изтекъл към момента на предявяване на иска.

Въззиваемият Д. Е. намира за правилно решението за допускане на делба при квотите по закон, определени от първоинстанционния съд. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, като претендира разноски за въззивното производство.

Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

Както се установява от представените удостоверения за наследници, издадени от община Кюстендил – на Л. Н. И. ( у-ние изх.№****** 1823 от 08.12.2023г.-л.8 от първоинстанционното дело) и на М. Й. И. (у-ние изх.№********.05.2024г.- л.16 от гр.д.

№1141/2024г.на КнРС), страните са законни наследници – съответно въззивникът В. И. е син на наследодателя Л. Н. И. (последният,поч.на 28.01.2021г.), а въззиваемите са племенници на наследодателката М. И. (починала на ******г.) и същите са нейни законни наследници по право на заместване на своя баща К. Й. Е.- брат на И., починал преди нея– на ******г.

Не се спори, че наследодателите Л. Н. И. и М. Й. И. са били в брак , по време на който е построена процесната сграда и същите са били признати за нейни собственици с констативен нот.акт № 41,т.1,рег.№630, д.№37/2009г. на Нотариус Н.М рег.№***** по регистъра на Нот.камара на Р.България.

В производството по делото са събрани гласни доказателства, от които също се констатира изграждането на жилищната сграда по време на брака на посочените наследодатели, като свид.Р. П. уточнява, че М. И. е втора съпруга на Л. И.. Не са налице противоречия в събраните гласни доказателства относно това, че въззивникът не е заявявал претенции спрямо делбения имот приживе на съпрузите Л. и М.И., като данните, които се извличат от гласните доказателства, са, че въззивникът е помагал на баща си Л. И. при строителни работи, респ. извършване на подобрения относно жилищната сграда – срвн.показания на свид.Ч. З.; свид.Р. П. . Същевременно липсват каквито и да било данни само бащата на въззивника приживе да е своил имота, предмет на делба.

2

При изложената фактическа обстановка въззивният съд намира следното от правна страна:

Съгласно чл.344,ал.1 ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник.

Доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение се свързват с релевираното възражения за придобиване на процесния недвижим имот на основание давностно владение от страна на съделителя (въззивника) В. И.. Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния, че такова придобиване не е налице , при условие, че за твърдения в първата инстанция период от време на придобивната давност по чл.79,ал.1 ЗС – с начало 2010г. до смъртта на наследодателя на въззивника (28.01.2021г.) имотът е имущество на последния и неговата съпруга М. ; респ.до предявяване на иска на 10.05.2024г. не е изтекъл и изискуемият се по закон давностен срок по чл.79 ЗС. Разходите за запазване, укрепване и реконструкция, както и подобренията в имота – в случай на установяване на такива, извършвани от въззивника в качеството му на собственик на съответна идеална част и държател на идеалните части на останалите съделители, респ. със знанието и непротивопоставянето на съсобствениците на имота, са правоотношения с останалите съсобственици за извършените необходими разноски и се уреждат по реда на чл.30,ал.3 ЗС, а за подобренията – по реда на чл.61,ал.2 ЗЗД, доколкото работата е била предприета и в интерес на подобрителя, без противопоставянето на останалите съсобственици, но представляват претенция по сметки, предявима в първото съдебно заседание след допускане на делбата и се разглежда във втората фаза на делбата.

Делба на имота следва да се допусне между наследниците на първоначалните приобретатели на имота Л. И. и М. И. при отчитане на следните обстоятелства: имотът е бил придобит от същите при квоти по 1/2 ид. ч. в СИО , а след смъртта на Л. И. през 2021 г. неговата 1/2 ид. ч. от имота е наследена по равно ( по ¼ ид.ч.) от преживялата го съпруга М. и сина мувъззивника В. И. съгласно чл.9,ал.1 от ЗН. След смъртта на М. И. през 2022г. нейната идеална част – общо ¾ от делбения имот- се дели поравно между нейните законни наследници при усл.на чл. 10, ал.2 от ЗН – въззиваемите Д. К. Е., К. К. Е. и Н. К. В. – т.е.по ¼ ид.ч, както са определени и квотите в решението, предмет на настоящата въззивна проверка.

По разноските:

Съгласно трайно установената практика на ВКС относно присъждането на разноски в делбеното производство, разноски във въззивното производство се присъждат на онзи съделител, който е участвал в първоинстанционното производство и чиито права са били оспорени с подаването на въззивната жалба, която е приета за неоснователна, респ. правата му са били отречени от първоинстанционния съд и съответно признати от въззивния съд по подадена от него въззивна жалба. В случая е налице първата хипотеза , т.е. с оглед неоснователността на въззивната жалба на въззиваемия Д. К. Е. се дължат разноски за тази инстанция, които са в размер на 500 евро заплатено адвокатско възнаграждение ( срвн.договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 ГПК).

Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 791 от 01.07.2025г., постановено по гр.дело № 1141 по описа за 2024г. на Районен съд – Кюстендил.

ОСЪЖДА В. Л. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С, ж.к. „*******“ бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *, ДА ЗАПЛАТИ на Д. К. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „********“ № *, разноски за настоящата въззивна инстанция в размер на 500 (петстотин) евро.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Кюстендил, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Весела Б. Данчева като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20251500500536 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. №11498/25.09.2025г., депозирана от В. Л. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С**********, ж.к.

„**********“ бл.*******, вх. *, ет. *, ап. **, чрез процесуалните представители адв. Н. С. от САК и адв. А. Г. от САК, насочена против Решение № 791 от 01.07.2025г., постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д. № 1141 по описа за 2024г. на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС – Кюстендил е допуснал извършване на съдебна делба на недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор ********* по КККР на с. Ж., общ. К., одобрени със заповед № РД-18- 1234/13.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. Ж., ул. „********“ № **, общ. К., която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор *******, със застроена площ на сградата от 65 кв.м, брой етажи: 2, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, състояща се от сутерен включващ мазе, херметично помещение и склад, и жилищен етаж, включващ входно антре, дневна, спалня, кухня, дрешник, и баня с тоалетна, като върху ½ ид.ч. от сградата е учредено пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване в полза на Д. Д. Е., ЕГН **********, по силата на Нотариален акт за собственост за учредяване на вещно право на ползване върху недвижим имот № ***, том I, рег. № 2230, дело № 168 от 2010г., като делбата е допусната между съделителите: Д. К. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „**********“ № *, В. Л. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „*******“ бл. ****, вх. *, ет. *, ап. **, К.