Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 71 от 31.05.2023, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 98/2023
Вид
Решение № 71
Подписан
31.05.2023
Състав
Илияна Тодорова Балтова, Янко Новаков Новаков, Десислава Динкова Щерева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.137а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.477, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.498, ал.3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Бургас, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело № 20232000500098 по описа за 2023 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 26/ 10.01.2023 г., постановено по гр.д. № 446/ 2022 г. по описа на Окръжен съд Бургас, е осъдено „ДЗИ - О. З.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1436, район Т., бул.

„В.“ № 89Б, представлявано от К. Х. Ч., Б. А. В. и И. Д. Г. – главният изпълнителен директор заедно с всеки един от изпълнителните директори, да заплати на Н. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Стара Загора, ул. „М.“ № 25, вх.Б, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „В. А.“ № 18, ет.3, офис 6 - адв.

П. В., сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, от настъпили телесни увреждания, вследствие на пътно транспортно произшествие (ПТП), реализирано на 26.07.2021 г., на път II-99, км.36,660, между МПС марка Тойота, модел Версо, рег.№ ********, управлявано от И. И. П. и МПС марка Ауди А4, рег. № СТ 8671 РВ, управлявано от Д. П. П., предявена като частично вземане от вземане в пълен размер на 60 000 лв., както и сумата от 266,88 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата за неимуществени вреди, считано от 29.08.2021 г. и върху главницата за имуществени вреди, считано 1 от предявяване на исковата молба – 28.03.2022г. до окончателното плащане, като е отхвърлена акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от датата на деликта до 28.08.2021 г.

Присъдени са разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника – „ЗД „Б. И.““ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район Л., ул. „Д. Б.“ № 87, представлявано от С.

С. П. и К. Д. К. – заедно.

Постъпила е въззивна жалба от „ДЗИ - О. З.“ ЕАД, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Ст. Ст.“ № 26 - адв. М. В., против постановеното решение, в частта, с която исковете са уважени над размера на 15 000 лв. – за иска за неимуществени вреди, и над размера на 100 лв. – за иска за имуществени вреди, като се сочи, че същото е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въвежда се искане за неговата отмяна.

Навеждат се оплаквания, че съдът неправилно е посочил и определил нанесените травми от произшествието, без да се съобрази със заключението по съдебно – медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р П., както и с дадените от експерта пояснения в съдебно заседание.

Оспорва се изводът на съда от първа инстанция относно наличието на шест телесни увреждания и три средни телесни повреди, като се изтъква, че е налице една средна телесна повреда – счупване на долна челюст, а останалите телесни повреди са леки. Подчертава се, че към момента на прегледа от вещото лице, въззиваемата е била възстановена.

На следващо място се сочи, че е налице съществено завишаване в стойностно изражение на размера на обезщетението за неимуществени вреди, в сравнение със съдебната практика в аналогични случаи.

Изразява се несъгласие с извода на първоинстанционния съд относно липсата на принос на пострадалата за настъпване на вредите. При позоваване на заключението по съдебно – медицинската експертиза, се сочи, че счупването на челюстта е нямало как да се случи при правилно поставен предпазен колан. Подчертава се, че въззиваемата сама се поставила в 2 ситуация на повишен риск от увреждане, което представлява съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД и формираната съдебна практика.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от Н. М. Ч., в който същата се оспорва, като неоснователна и се сочи, че постановеното първоинстанционно съдебно решение е валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, като се въвежда искане същото да бъде потвърдено.

Поддържат се доводи, че определеното от Окръжен съд Бургас по размер обезщетение е справедливо и съответства на всички вреди, търпени от ищцата, при изложени в съдебния акт подробни и обосновани мотиви, почиващи на събрания по делото доказателствен материал, в т.ч. свидетелските показания, приложената медицинска документация и експертиза. Посочва се, че възприетата от съда телесна повреда „фрактура на рамо“ представлява техническа грешка, която не рефлектира върху определения размер на обезщетението. Акцентира се на обстоятелството, че при личния преглед на въззиваемата от вещото лице е констатирано, че част от последиците от процесното ПТП не са отшумели напълно. По делото, според въззиваемата, са налице множество доказателства за продължителността на възстановителния период, възникналите усложнения, извършените медицински прегледи и болнично лечение, рехабилитация, психологични преживявания, продължителността и интензитета на понесените болки и страдания.

По отношение твърденията за наличие на съпричиняване, в отговора се сочи, че изводът за принос на пострадалия не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин негови конкретни действия или бездействия, с които обективно е способствано за вредоносния резултат. Излагат се доводи, че намаляване на обезщетението за вреди е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че в противен случай вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Поддържа се, че възражението за съпричиняване не е доказано в условията на пълно и главно доказване, като се сочи на изводите на вещите лица по съдебната автотехническа експертиза и комплексната експертиза.

3

Претендират се разноски.

Въвежда се искане за намаляване адвокатското възнаграждение, платено от насрещната страна, поради прекомерност.

Третото лице помагач е депозирало становище, в което пледира за уважаване на подадената въззивна жалба.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция са претенции за неимуществени вреди и имуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, претендирани от въззиваемата, като следствие от пътен инцидент, от който тя е пострадала, против застрахователя на прекия причинител на увреждането.

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, или е причинило вреди от морално естество, при вина, която се предполага.

При определяне естеството и характера на страданията, които следва да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.

Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, 4 покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с дружеството – въззивник - ответник, като застраховател, по повод автомобила, управляван от прекия причинител на увреждането – И. И. П..

Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на увреденото лице от пътно-транспортно произшествие – чл.478, ал.2, вр.чл.477, ал.1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди другиму.

Установено е в производството, че въззивницата е отправила до застрахователното дружество писмена застрахователна претенция по чл.498, ал.1, вр. чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение, по повод настъпилото застрахователно събитие, и, тъй като в регламентирания в чл.496 КЗ срок не е получила плащане от застрахователя, е инициирала настоящото исково производство – чл.498, ал.3 КЗ, и искът й е допустим за разглеждане по същество.

Следва да се приеме, че не се оспорват от застрахователя основанията за ангажиране на гаранционно – обезпечителната му отговорност за чужди противоправни действия, доколкото се поддържа, че справедливо обезщетение за претърпените увреждания в конкретния случай би представлявала сумата от 15 000 лв. за неимуществените вреди и 100 лв. за имуществените такива. Ето защо, налага се изводът, че между страните не е спорно осъществяването в пълнота и кумулативна даденост на реквизитите от фактическия състав на деликта.

Горната установеност поражда в полза на увреденото лице право да получи от застрахователя адекватна имуществена обезвреда на болките и страданията от деликта, както и на разходите, които е направил за отстраняване на вредните последици.

Видно от данните по делото, на 26.07.2021 г. е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което въззиваемата е била увредена, като пътуваща на задна средна седалка в управлявания от Д. П. П. лек автомобил „Ауди А 4“, който е бил ударен от предприелия неразрешена на конкретното 5 място маневра ляв завой автомобил „Тойота Авенсис Версо“.

В резултат на настъпилия сблъсък, на въззиваемата са причинени следните увреждания, установени на базата на ангажираните в производството писмени доказателства и изпълнената съдебно – медицинска експертиза: отоци, кръвонасядания по лицето; открита рана по окосмената част на главата; открито счупване на долната челюст в дясно на две места; мозъчно сътресение; контузия на дясно рамо. Вещото лице по експертизата, при запознаване с медицинската документация във връзка с третиране уврежданията на въззиваемата, е констатирало, че е било проведено болнично лечение, лекувана е оперативно и медикаментозно; оперирана е еднократно, с поставяне на фиксиращ челюстта апарат, който впоследствие е премахнат.

Проведена е била физиотерапия за рамото. Вещото лице е посочило, че травмите са причинени при удар на главата в твърди тъпи и ръбести предмети вътре в автомобила, при настъпилото ПТП. Възстановителният процес за найсериозните по тежест увреди е с продължителност, според вещото лице, от месец и половина до три месеца. Изразен е в експертизата извод за възстановяване дъвкателната функция на долната челюст, но с остатъчна болезненост, а по отношение на рамото е посочен актуален болков синдром и възможност за бъдещи болки, при промяна на времето и натоварване.

Установени са белези от уврежданията на дясната ушна мида и в окосмената част на главата.

По отношение размера на дължимото обезщетение, с оглед приложимия обществен критерий за справедливост, настоящият състав отбелязва, че съгласно дадените с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС указания, относно критериите, относими към определянето на обезщетение за морални вреди, при настъпили в резултат на деликт телесни увреждания или смърт, определянето на обезщетението по справедливост е свързано с преценката на конкретно съществуващите и намерили проявление в случая обстоятелства, измежду които, при телесните увреждания: характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.