Решение № 151 от 21.05.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. гр. Лом, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИ. Й. Л. Д. при участието на секретаря Моника Ц. В.ева като разгледа докладваното от ЛИ. Й. Л. Д. Гражданско дело № 20231620102342 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXIX от ГПК - втора фаза на делбеното производство.

С влязло в сила съдебно решение № 451/02.12.2025г., постановено по делото, съдът е допуснал извършване на съдебна делба на поземлен имот с площ от 121750 кв.м, категория трета, с идентификатор № ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. **********, община **********, област Монтана, одобрени със Заповед № **********г. на ИД на АГКК, трайно предназначение на земята: земеделска, начин на трайно ползване: нива, номер по предходен план: **********, при граници и съседи: поземлени имоти с идентификатор № **********, № ********** и № **********, и на поземлен имот с площ от 60840 кв.м, категория трета, с идентификатор № ********** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. **********, община **********, област Монтана, одобрени със Заповед № **********г. на ИД на АГКК, трайно предназначение на земята: земеделска, начин на трайно ползване: нива, номер по предходен план:

**********, при граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори № **********, №**********, № **********, № **********, № **********, №

**********, № **********, № **********, № ********** и № **********, между следните страни и при следните права:

К. Л. Е. с ЕГН **********, с адрес: гр. **********, обл. Монтана, ул.

„********** – 1162/3024 ид.ч.,

К. Л. Е. с ЕГН **********, с адрес: гр. **********, обл. Монтана, ул.

„********** и Р. Ц. П. с ЕГН **********, адрес гр. **********, ул.

„**********, обл.Монтана – в режим на СИО – 294/3024 ид.ч., 1

И. Р. Е. с ЕГН **********, с адрес: гр. **********, ул. „********** – 63/3024 ид.ч.,

Х. Р. Е. с ЕГН **********, с адрес: гр. **********, ул. „********** – 63/3024 ид.ч.,

С. С. Г. с ЕГН **********, с адрес: ********** – 63/3024 ид.ч., И. С. Г. с ЕГН **********, с адрес: ********** – 63/3024 ид.ч., Л. И. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. **********, ул. „********** – 18/3024 ид.ч.,

Е. И. Ч. с ЕГН **********, с адрес: гр. **********, ул. „********** – 18/3024 ид.ч.,

А. А. Р. с ЕГН **********, с адрес: гр. **********, ул. „********** – 12/3024 ид.ч.,

В. Й. Р. с ЕГН **********, с адрес: ********** – 12/3024 ид.ч., С. Й. В. с ЕГН **********, с адрес: ********** – 12/3024 ид.ч., Д. И. П. с ЕГН **********, с адрес: с. **********, общ. **********, ул.

„********** – 48/3024 ид.ч.,

К. И. Р. с ЕГН **********, с адрес: гр. **********, ул. „********** 6/3024 ид.ч., Б. К. Р. с ЕГН ********** от гр.**********, ул. ********** – 42/3024 ид.ч.,

Д. П. Т. с ЕГН **********, с адрес: с. ********** –12/3024 ид.ч., Р. Д. Т. с ЕГН **********, с адрес: с. ********** –12/3024 ид.ч., И. Д. Т. с ЕГН **********, с адрес: с. ********** –12/3024 ид.ч., Т. Д. Т. с ЕГН **********, с адрес: ********** – 12/3024 ид.ч., В. В. Р. с ЕГН **********, с адрес: гр. **********, ул. „********** – 42/3024 ид.ч.,

Й. Б. Е. с ЕГН **********, с адрес: гр. **********, ул. „********** – 126/3024 ид.ч.,

Е. Б. Е., гражданин на Република **********, родена на **********г. с адрес: гр. **********, ул. „********** – 252/3024 ид.ч., Ю. Д. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. **********, ул. „********** – 126/3024 ид.ч.,

Ю. Д. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. **********, ул. „********** и И.

Н. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. **********, ул. „********** - 554/3024 ид.ч.

Производството по делото е продължило във втората фаза на делбата, като е била допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, събрани са писмени доказателства.

В съдебно заседание във втора делбена фаза ищецът К. Л. Е. не се явява, като от страна на процесуалния му представител адв. Й. К. е постъпила молба 2 по хода на делото. Депозирана е писмена защита, в която са изложени съображения, поради които според ищеца имотите следва да бъдат изнесени на публична продан.

Ответниците Й. Е. и Е. Е. се явяват лично, като искат да се поделят.

Ответниците Ю. и И. С.и в съдебно заседание във втора делбена фаза се представляват от адв. Св. П., който иска постановяване на решение за извършване на делба съобразно с представеното становище, доколкото имотите са поделяеми по този начин и е допустимо уравняване на останалите дялове в пари.

Останалите ответници не се явяват и не вземат становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна следното:

Страните се легитимират като съсобственици на процесните два имота видно от доказателствата по делото, въз основа на които е постановено решението по допускане на делбата. С влязлото в сила решение в първата фаза на производството съдът е допуснал извършване на съдебна делба между тях, като е установил имотите, страните и техните права в съсобствеността. След решението по допускане на делбата по делото е назначена съдебно-техническа и оценителна експертиза касателно цената на допуснатите до делба имоти и досежно поделяемостта им.

Настоящото делбено производство се намира във втората фаза.

Същинското извършване на съдебната делба във втората фаза на делбения процес е дейност на съда, при която окончателно се ликвидира състоянието на съсобственост между страните по отношение на допуснатите до делба недвижими имоти, чрез използване на изрично предвидените в закона и изчерпателно изброени способи за съдебна делба. Основният принцип, от който съдът се ръководи, е всеки от съделителите да получи дял в натура, доколкото това е възможно /решение 433/88г. на I г.о. на ВС/.

С нотариален акт **********г. на нотариус Д. ********** и район на действие РС Лом В. В. Р. е продал на Ю. С. (по време на брака й с И. С.) своята 1/72ид.ч. от процесните два имота. Така Ю. и И. С.и в режим на СИО към момента на приключване на съдебното дирене и устните състезания във втора делбена фаза притежават 149/756 ид.ч. (=596/3024ид.ч.), което следва да бъде съобразено от съда на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК.

Видно от приетата по делото експертиза, приета по делото без възражения от страните, която съдът кредитира като обективна и изготвена от компетентно лице, и от заявеното от вещото лице в съдебно заседание, предвид липсата на заявено искане за поставяне на реална част в общ дял на няколко съделители и изискванията за минимален размер на новообразувания имот, съделителите, чийто дял е по-малък от 3,000 дка, могат да получат само паричната му равностойност, а съответните площи (13,041 дка) да бъдат разпределени между останалите съделители. На практика съгласно решението по първа фаза предвид притежаваните идеални части от съделителите вещото 3 лице посочва, че се налага част от тях да получат само и единствено парично уравняване, не и дял в натура с оглед малкия размер на притежаваните от тях идеални части. Иначе казано друг начин за подялба на имотите няма, предвид това, че не са заявили, че желаят да получат общ дял с друг съделител така, че новообразуваният имот да отговаря на законовите изисквания. Делът на следните съделители е по-малък от законоустановените размери за минимална площ на поземлен имот, представляващ нива (3дка): Л. К., Е. Ч., А. Р., В. Р., С.

В., Д. П., Б. Р., Д. Т., Р. Т., И. Т., Т. Т., поради което експертизата е предвидила същите да получат само и единствено парично уравнение.

Съгласно експертизата пазарната цена на ПИ с идентификатор ********** е 73 619,44евро, а на ПИ с идентификатор ********** – 147 323,59 евро, или общо 220 943,03 евро.

Съсобствеността в делбеното производство се прекратява посредством четири способа: чрез теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 от ГПК, чрез възлагане по реда на чл.349 от ГПК или чрез изнасяне на публична продан. Критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.

Според трайно установената и непротиворечива практика на ВКС възможност всеки съделител да получи дела си в натура е налице не само когато всеки съделител може да получи самостоятелен реален дял, но и когато съществува възможност за обособяване на реални дялове, съответстващи на броя на колената, към които съделителите принадлежат или при групиране на съделителите-на броя на формираните групи, но това разрешение е приложимо в хипотезата на съсобственост, възникнала само по наследяване /решение № 171/26.05.2010 г. по гр. д. № 4171/2008 г. на I ГО на ВКС; решение № 3/3.02.2017 г., гр. д. № 2476/2016 г., Второ ГО на ВКС; решение № 116 от 11.05.2012 г. по гр. д. № 1032 от 2011 г. на ВКС, ГК, Второ г. о.; решение № 634 от 4.10.2010 г. по гр. д. № 1378 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г. о.; решение № 222/6.12.2013 г. по гр. д. № 3790/2013 г., II ГО на ВКС/. Само когато делбата се извършва по колена не е необходимо съгласие на съделителите за групиране /решение № 222/6.12.2013 г. по гр. д. № 3790/2013 г., II ГО на ВКС, Определение № 248 от 11.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4435/2017 г., I г. о., ГК/. Приема се в практиката, че само когато съсобствеността е възникнала по наследяване и последващата продажба на наследствени права е извършена между съсобствениците по наследяване и купувачът е бил в брак, не е възникнала комбинирана съсобственост и е допустимо съсобствеността да се прекрати чрез разпределяне на имотите или части от тях по колена /решение № 144/11.07.2014 г. по гр. д. № 7209/2013 г., I ГО/, каквато хипотеза обаче в настоящия случай не е налице.

Ако съсобствеността не е възникнала само от наследяване, а след открИ.е на наследството са извършени разпоредителни сделки с притежаваните идеални части, се приема, че делбата не може да бъде извършена по колена /решение № 69/6.07.2015 г. по гр. д. № 184/2015 г., II ГО на ВКС/. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС и касателно това, че дори и да 4 съществува възможност от допуснатия до делба имот да се обособят няколко самостоятелни обекта на право на собственост, това обособяване се извършва от съда във втората фаза на съдебната делба само ако по този начин съществува възможност всеки съделител да получи реален дял, респ. реалните дялове да се разпределят по колена или при доброволно групиране на съделителите. Ако подобна възможност не съществува, принудително нови самостоятелни обекти не следва да бъдат обособявани, доколкото реално поделяне на допуснатия до делба имот няма да се извърши /Определение № 248 от 11.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4435/2017 г., I г. о., ГК/. Иначе казано в настоящия случай делба по колена не е възможна, а групиране на дяловете не може да бъде приложено, т.к. дори след предоставената на съделителите възможност от страна на съда, никой от тях не е заявил доброволно съгласие за получаване на общ дял с друг съделител.

Извършването на делбата по начин, че всеки съделител да получи реален дял, е водещият принцип в делбата, уреден в чл. 69, ал. 2 ЗН. Различната стойност на делбените имоти, както е подчертано и в т. 5 от ПП-7-73 г., не е пречка за извършване на делбата чрез разпределение, защото, съгласно изричното правило на чл. 69, ал. 2 ЗН - неравенството в стойността на дяловете се уравнява в пари. Така се сочи и в мотивите на ТР 2/11.04.2022г. по т.д. 2/2021г. на ОСГК на ВКС. В същите е посочено и че със задължителна съдебна практика, актуална и при действащия ГПК, поради аналогичността на разпоредбите, в т.13 от Постановление № 4 /1964 на Пленума на Върховният съд е прието, че за да се приложи този способ за извършване на делбата, от имотите, по отношение на които е допусната делба, следва да могат да се съставят реални дялове за всеки съделител. Този способ не може да се приложи по начин, че някой от съделителите да получи само парично уравнение, тъй като това би било принудителна продажба, което е недопустимо. В това се изразява принципът на равнопоставеност на страните.

С оглед горното и при съобразяване с приложимите законови норми и съдебна практика се налага извод за действителна неподеляемост на делбените имоти.