Решение № 449 от 09.06.2014, Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

449/9.6.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесети май две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав Председател: Жанет Марчева

Секретар: П. Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 574 по описа на ШРС за 2014 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по повод предявени от И.Д.И. с ЕГН ********** чрез адв. Е.П. от ВАК срещу Д.Т.Т. с ЕГН ********** искове с правно основание чл.127, ал.2 от СК във връзка с чл. 143, ал.2 от СК.

Ищцата сочи в исковата си молба, че с ответника имали сключен граждански брак, от който имат родени три деца – Т. и близнаците Д. и С.. Неколкократно напускала семейното жилище, като причина за това било поведението на ответника – употреба на алкохол, наличие на извънбрачни връзки, лошо отношение към нея. Отношенията между двамата ескалирали през юли 2013г., когато ответника довел в дома им друга жена и тя заживяла в къщата им за гости за една седмица. По повод обаче оплаквания от жената, че била отвлечена и бита, в дома им пристигнала полиция и било образувано наказателно дело срещу ответника.

След този случай отношенията между двамата се влошили още повече, като ищцата напуснала жилището и отишла при родителите си. Решила да прибере децата си по съдебен ред, като сезирала Районен съд – Русе с искова молба, а на 04.09.2013г. сигнализирала Държавна агенция “Закрила за детето”. В заключение моли съда да постанови решение, в което да й бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на трите деца – Т. Д. Т., Д. Д. Т. и С. Д. Т.; местоживеенето на децата да е при нея на адрес ***; да бъде определен режим за лични контакти на децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа в събота до 20.00 часа в неделя, като ги взема и връща от дома на майката, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; да бъде определен размер на месечна издръжка по отношение на децата Т., Д. и С. платима от ответника в размер на по 100 лв. за всяко от тях, с падеж от 10 до 20 число на текущия месец, считано от датата на завеждане на исковата молба – 21.12.2013г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване.

В молбата се прави особено искане за определяне на привременни мерки по отношение на трите деца, като упражняването на родителските права бъдат предоставени на майката, местоживеенето бъде определено на адрес ***, да бъде определен режим за лични контакти на децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа в събота до 20.00 часа в неделя, като ги взема и връща от дома на майката, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; да бъде определен размер на месечна издръжка по отношение на децата Т., Д. и С. платима от ответника в размер на по 100 лв. за всяко от тях, с падеж от 10 до 20 число на текущия месец.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на ответника, като в законоустановения срок месечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора се сочи, че исковите претенции са неоснователни, като се излагат доводи в тази връзка. Сочи се, че майката не предоставя средства за издръжка на децата, че децата се издържат от ответника, а ищцата е напуснала семейното жилище.

В съдебно заседание ищцата се явява лично, заедно с адв. Д.П. от ВАК, като се поддържа иска и се моли за положително решение по делото.

Ответника се явява лично в съдебно заседание, заедно с адв. Е. от АК – гр.Разград, като поддържа писмения отговор и моли съда да не уважава исковете.

Съдът с протоколно определение се е произнесъл по искането за привременни мерки, като е предоставил упражняването на родителските права върху децата на техния баща, като е определил местоживеене при него, определил е режим на лични контакти на децата с тяхната майка, като я осъдил за заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв. по отношение на Т. и по 85 лв. по отношение на Д. и С., чрез техния баща, считано от датата на депозиране на исковата молба.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните сключили граждански брак на 03.03.2007г., като видно от Удостоверение за раждане от ***г. им се родило детето Т. Д. Т. – родено на ***г., а видно от Удостоверения за раждане от ***г. ( два броя) от брака били родени близнаците Д. Д. Т. и С. Д. Т. – родени на ***г.

(доказателствата са приложени по гр.д. № 6617/2013г. на РС – гр.Русе). Съвместният им живот бил съпътстван от скандали, многобройни раздели, при които майката напускала семейното жилище и отивала в дома на родителите си, понякога придружавана от децата, друг път сама. Социални работници са работили със семейството от 11.09.2012г., като била предоставена социална услуга “Психологическо консултиране” към КСУДС – гр.Шумен по отношение на най –голямото дете Т.. Повода за предоставянето на услугата бил сигнал от бащата до ОЗД – Шумен месец август месец 2012г. относно “бягствата” на майката от дома. Било отбелязана позитивна промяна у родителите и затвърждаване на връзката между членове на семейството. Страните не спорят, че от месец август 2013г. ищцата окончателно напуснала семейното жилище и оттогава живее при родители си в гр.Глоджево, обл. Русе. От този момент за трите деца грижи полага единствено баща им, като издръжката им се осигурява единствено от него. В последствие били подадени сигнали от майката до Агенция социално подпомагане – гр.София ( от 10.09.2013г. и от 02.12.2013г.) във връзка с отказа на бащата да разреши на децата да живеят при нея. Били извършвани проучвания и било констатирано, че за децата няма риск, както и че се грижи добре за тях и им е осигурен спокоен психо-климат ( писмо от Директор РДСП – стр.64 от делото). Между страните и техните близки имало водени дела по Закона за закрила от домашно насилие. По делото са изготвени доклади от АСП – гр.Шумен по отношение на бащата и от АСП – гр.Ветово по отношение на майката. Събрани са множество доказателства и съдът се е произнесъл по многобройни доказателствени искания, направени и от двете страни. Въпреки навършената възраст от 10 години на детето Т., съдът не е изслушал детето, предвид данните по делото, че изслушването му би навредило на психиката на детето. Детето е било изслушвано многократно в други образувани между страните дела както в съдебна зала, така и в “Синя стая” в производства по Закона за закрила от домашно насилие. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. Н.С.Х., свид. В.Д.М. ( майка на ищцата), свид. Р.С.П. ( майка на ответника), свид. К.И.С., свид. М.Р.М. и свид. Ю.Б.И., като двете групи свидетели – водените от ищцовата и ответната страна, дават противоречиви показания за конкретни факти от действителността, поради което съдът не кредитира изцяло показанията им, като счита, че същите не са безпристрастни, а напротив свидетелите ( особено тези в роднинска връзка) са повлияни от изхода на делото.

В настоящото производство съдът не следва да изследва въпроса за вината в разстройството на брака и в причините за накърнените брачни отношения между страните, поради това, че не е сезиран с искане за прекратяването на брака. Вината за разстройството на брака поначало е и без правно значение за предоставяне на упражняването на родителските права. Настоящия спор е относно това кой да упражнява родителските права над трите деца, тяхното местоживеене, режима на лични контакти с децата и издръжката им. Поради това и съдебното решение следва да замести споразумението между страните относно тези въпроси.

Съгласно Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр.д. №

3/1974г. на Пленума на ВС, съдът определя родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за интересите на децата, но и при преценка на група обстоятелства - родителските и моралните качества на всеки родител, социалната среда на родителите, битовите условия, с които всеки родител разполага, възраст и пол на децата, привързаността на децата едно към друго, както и към родителя, включително и обстоятелството за наличие на помощ от трети лица. В

Постановлението се сочат отделни белези на всяка една група обстоятелства, които следва да се разгледат от съда поотделно, като съвкупността на всички е от значение за изхода на делото.

Съдът констатира, че и двамата родители притежават необходимия родителски капацитет.

Този извод се извежда както от приложените доклади по делото от АСП – гр.Шумен и АСП – гр.Ветово, така и от останалите доказателства. Развиваната от ответника теза, че ищцата няма “качества на майка” не се подкрепят от доказателствата по делото. Ищцата е положила необходимите усилия по отношение на уреждането на спора между страните с участието на съда, като е инициирала съдебни производства (настоящото и гр.д. № 6617/2013г. на РС – гр.Русе, прекратено поради неизправяне на нередовности в исковата молба), както и е подавала множество сигнали до Агенция за социално подпомагане. Същата е осъществявала( макар и редки), срещи с децата, като е посещавала близнаците в детската градина, а Т. е отказвал да я вижда. В тази връзка има твърдения от ищцата за препятстване на срещите й от страна на ответника, като бяха ангажирани и доказателства в тази връзка – свидетелски показания на свид. Н.С.Х. и служебна бележка изх.№ 22/09.05.2014г. от детска градина “Мадарски конник” за отсъствието на децата на 12.03.2014г. ( деня, в който е предупредила служителите в градината, че ще посети децата). В тази насока има намеса и от социалната служба, които са включили близнаците в социалната услуга” Психологическо консултиране” с цел превенцията от отчуждаване от майката. Повода за предоставянето на услугата било казаното от децата, че баща им ги настройвал против майката и не дава да я виждат (доклад стр.125 от делото). Същевременно бащата осъзнава необходимостта децата да общуват със своята майка и желае да стимулира контактите им ( стр.72). Дори завел децата в гр. Глоджево, за да се срещнат с майката във връзка с привременния режим на лични контакти. Поради това, съдът намира довода на ищцата, че ответникът е препятствал срещите й с децата не е подкрепен с безспорни доказателства по делото.

При разглеждане на втората група обстоятелства – морален облик и възпитателски качества, по делото са налице данни от отношение на ответника, че има образувано наказателно производство срещу него за извършване на тежки престъпления по смисъла на НК – по чл.142, ал.1 от НК и по чл.152, ал.1, т.2 във връзка с чл.18, ал.1 и ал.2 от НК и има висящо НОХД № 30/2014г.

Към настоящия момент обаче производството не е приключило с влязла в сила присъда, поради което и съобразявайки чл.16 от НПК ( обвиняемия се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда), съдът не взема предвид неприключилото производство. Така също ангажираните от ищцовата страна доказателствата за редовна злоупотреба на ответника с алкохол или антиморално поведение от негова страна не са безспорни. В социалните доклади извършени както във връзка със сигналите от майката, така и тези по делото, гласят, че бащата притежава родителски капацитет, като задоволява базисните емоционални, образователни и емоционални нужди на децата (доклад стр.74).

В отговора до ищцата от АСП – Шумен ( стр. 9) се сочи, че не е установен риск за децата изискващ предприемане на мерки по Закона за закрила на детето. Съдът не споделя твърденията на ищцовата страна, че всички доклади по делото са извършени повърхностно, съдържат само “клишета” и са изготвени изцяло под влиянието на бащата и избухливия му характер. Докладите са изготвени въз основа на утвърдена методика, след провеждането на множество срещи с децата, тяхното обкръжение и близки. Така също социалните служби са ангажирани със семейството и познават в дълбочина конкретните проблеми, тъй като съдействат за отстраняването им още от месец септември 2012г., като с децата се работи активно именно във връзка с последиците върху тях от поведението и на двамата родители. В тази връзка следва да се отбележи, че силно влошените отношения между родителите, оказват пряко отрицателно влияние върху децата.

Разпечатката съдържа 30 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7accd009-238f-4694-8d76-6401e38c73c3