Решение № 54 от 16.12.2022, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Тополовград, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря К.П.П. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело № 20212320100380 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоначално производството е образувано по искова молба на М. И. Д. от гр.Б., ********************** ПРОТИВ

Окръжен съд-Бургас, гр.Б., ул.“*********** и Министерство на Правосъдието, гр.София, ул.“Славянска“ №1.

Многократно исковата претенция на ищеца е оставяна без движение като нередовна и последния е подавал множество уточняващи молби. Така в уточняваща молба с вх.№ 8870/20.02.2020 г., ищеца изрично посочва иска да се счита подаден само за причинени неимуществени вреди в поискания размер от 5500 лева, но твърди, че има причинени и имуществени вреди в размер на 6101 лева, които ще претендира след приключване на гр.д. № 2196/2017 г. по описа на БРС. В уточняваща молба с вх.№ 4206/09.06.2020 г., ищеца посочва, че претендира както имуществени, така и неимуществени вреди, като общия размер на имуществените вреди е в размер на 6101 лева частично от цялостния размер от 9868 лева, понеже е налице висящо производство пред БРС по гр.д. № 2196/2017 г. В тази уточняваща молба се претендира за солидарно осъждане поравно, съответно към БОС – 1 претенцията е за обезщетение на имуществени вреди в размер на 3050,50 лева и неимуществени в размер на 2250 лева и към Министерство на правосъдието също - имуществени вреди в размер на 3050,50 лева и неимуществени в размер на 2250 лева. В поредната уточняваща молба с вх.№ 114/08.02.2022 г., твърди, че претенцията му е за имуществени и неимуществени вреди, като допълва, че тази претенция е уточнена с уточняваща молба с вх.№ 4206/09.06.2020 г. по адм.дело № 957/2020 г. по описа на Административен съд Бургас. Т.е. след няколко уточняващи молби приложени към първоначалната искова молба по гр.д.№ 803/2020 г. на РС-Бургас, в крайна сметка ищеца претендира за солидарно осъждане на ответниците, като претенциите са за имуществени и неимуществени вреди уточнени по размер в уточняваща молба с вх.№ 4206/09.06.2020 г . по адм.дело № 957/2020 г. по описа на Административен съд Бургас, като това е изрично посочено в последната уточняваща молба до ТгРС от 08.02.2022 г.

С определение № 27/10.02.2022 г., съдът е изготвил доклад по чл.140 от ГПК и е насрочил първото открито заседание за 14.03.2022 г.

С оглед постъпили становища от ответниците по постановеното определение на съда и направени възражения, съдът с определение № 38/23.02.2022 г. е изпратил на ответниците препис от уточняващата молба на ищеца с вх.№ 4206/09.06.2020 г. по адм.д.№ 957/2020 г. по описа на Административен съд Бургас за писмен отговор по чл.131 от ГПК в едномесечен срок и е отменил насроченото открито съдебно заседание от 14.03.2022 г. В едномесечния срок са постъпили допълнителни писмени отговори от ответниците с оглед на които, съдът в етапа на произнасяне с определение-доклад по чл.140 от ГПК е постановил определение № 71/14.04.2022 г., с което за пореден път е оставил без движение исковата молба, като е задължил ищеца в едноседмичен срок да отстрани нередовностите. В изпълнение на дадените указания ищеца в едноседмичния срок е представил уточняваща молба с вх.№ 406/17.05.2022 г., в която се уточнява претенцията за имуществените вреди и се оттегля исковата претенция срещу Окръжен съд Бургас, като се претендира ответник по делото да остане само Министерство на Правосъдието.

С оглед на тези обстоятелства съдът е постановил определение № 95/18.05.2022 г., с което прекратява частично производството поради 2 оттегляне на исковата молба по отношение на ответника Окръжен съд Бургас; приема уточняващата молба на ищеца от 17.05.2022 г. и изпраща препис от нея на ответника МП София за отговор. Съответно този ответник в законоустановения е депозирал становище с вх.№ 515/21.06.2022 г., в което заявява, че предвид сложността на делото и оттегляне на иска срещу Окръжен съд Бургас и направеното уточнение в молбата на ищеца от 17.05.2022 г. , искът спрямо МП се явява недопустим, поради липсата на пасивна процесуална легитимация и се претендира прекратяване на производството.

С определение № 127/23.06.2022 г., съдът е прекратил производството по делото поради недопустимост на исковата претенция и по отношение на втория ответник – МП София. По повод постъпила жалба против определението е образувано възз.ч.гр.д.№ 367/2022 г. по описа на ЯОС. С определение № 537/19.09.2022 г., ЯОС е отменил определението на първоинстанционния съд и е върнал делото за продължаване на съдопроизводстовото и за разглеждане на спора по същество. След което е изготвен допълнителен доклад по чл.140 от ГПК, постановено е определение № 235/26.09.2022 г., с което е насрочено отново открито съдебно заседание по същество на делото.

С оглед множеството уточнения на исковата претенция, в крайна сметка последната е срещу Министерство на Правосъдието за причинени имуществени и неимуществени вреди от контролна дейност на този ответник – неосъществена в съответствие със закона проверка на дейността на ЧСИ по изпълнително дело № 20157080400070 по описа на ЧСИ Т.К..

Обстоятелствата на които ищеца основава претендираните права и предявения иск, са следните:

Твърди се в исковата молба и в няколкото уточняващи такива, че е налице съществено нарушение на правото на ЕС при осъществяването на проверка от страна на Министерство на правосъдието по изп.дело № 70/2015 г. по описа на ЧСИ Т.К..

В последната уточняваща молба в изпълнение на указанията на съда относно уточняване на конкретните действия и бездействия извършени от ответника, които не са уточнени детайлно в какво се изразяват, но се твърди, че са довели до нарушаването на всяка една от цитираните в исковата молба норми на правото на ЕС/чл.1, чл.20, чл.21 ал.1 и чл.47 от Харта на основните 3 права на ЕС, чл.6 ал.1 и чл.13 от ЕКЗПЧОС, чл.4 ал.1-6 от Европейската Харта за местното самоуправление/, респ. довели до твърдените от ищеца вреди. Ищеца уточнява, че тези нарушения са довели до серия принудителни изпълнения срещу него, както от страна на ЧСИ К., така и в полза на гражданското лице К., като твърди, че принудата е унижение на човешкото достойнство.

В уточняващата молба се посочва също, че вредите са възникнали от момента на отнемане на средствата на ищеца принудително през 2015 г., но се претендират лихви от момента на подаване на исковата молба – 06.02.2020 г.

Твърди се, че принудителните действия са довели до сериозен дискомфорт и вредите се изразяват в това, че ищеца получава здравословни проблеми – високо кръвно налягане като му е изписан медикамент за това; налаганите запори върху трудовото му възнаграждение и банковите сметки са довели до нарушено отношение към него на работното му място и променено отношение на обслужващата го тогава банка, като той е бил въведен в рисков списък и е бил принуден да смени банката. Ищеца е бил съсипан и относно семейните му отношения, тъй като липсата на средства, в следствие принудителното изпълнение са довели семейството му почти до разпад за дълъг период от време от 22.10.2015 г., когато е изпратено запорното съобщение от ЧСИ К. до 07.01.2022 г. – датата на постановяване на окончателното решение по възз.гр.д.№ 1130/2021 г. по описа на БОС. Твърди се, че това е довело до изключителни ментални изменения в психиката на ищеца и в загуба на доверие в държавата и съда.

Относно уточняване на фактите и обстоятелствата от които произтича отговорността на ответника, ищеца е посочил, че в изпълнение на задълженията си не се е съобразил в достатъчна степен с компетентностите и легитимацията на Председателя на Общински съвет – Бургас да участва в гражданския оборот - да образува изпълнителни дела и да възлага принудителни действия от името на нелегитимния Общински съвет. Тези два факта ищеца твърди, че са достатъчни за ангажиране на отговорността на ответника съгласно чл.7 от Конституцията.

С оглед на всичко изложено ищеца претендира да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на съществено нарушение на правото на Европейския съюз в размер 4 на 3050,50 лева и неимуществени вреди в размер на 2250 лева, ведно със законната лихва от момента на подаване на исковата молба – 06.02.2020 г.

Претендират се и направените по делото разноски.

В законоустановения едномесечен срок ответника по иска- МП София е подал отговор, включително и допълнителен такъв в който оспорва основателността на иска и обстоятелствата на които се основава, като се твърди, че в случая не е налице нито един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, респ. не е налице и нито един от елементите на отговорността по чл.4, §3 от ДЕС и подробно в писмения отговор са изложили мотивите си. Поради което претендира да бъде отхвърлен предявеният иск като неоснователен и недоказан и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК да им бъдат присъдени разноските по делото.

В съдебно заседание ответника, чрез своя процесуален представител поддържа изцяло доводите и съображенията изложени в отговорите и писмените становище и по същество в съдебно заседание отново претендира за отхвърляне на исковата претенция със законните последици.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На основание изпълнителен лист № 223/24.07.2015 г., издаден по Адм.д.

№ 2690/2013 г. на Административен съд – Бургас, по което М. И. Д. е осъден да заплати на Общински съвет –Бургас сумата от 300 лева юрисконсултско възнаграждение, по молба с вх.№ 1576/28.08.2015 г. от К.Й.Л. – Председател на ОбС – Бургас е образувано изпълнително дело № 20157080400070. Към молбата взискателя е приложил пълномощно в полза на Д.Г. – ст.юрисконсулт в отдел Обслужване на ОбС при Община Бургас да представлява и защитава интересите на Общинския съвет за което е поискал към задължението на длъжника да бъде присъединено за разноски юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Същото е прието за разноски на основание чл.78 ал.8 от ГПК. Изготвена е покана за доброволно изпълнение с вх.№ 2135/28.08.2015 г. и след като длъжника не е открит на адреса, на 03.09.2015 г. е залепено уведомление съгласно чл.47 ал.1 от ГПК на пощенската кутия на посочения адрес. Съответно на 17.09.2015 г., след представено пълномощно на адв.Живко Бойчев е връчена посочената покана за доброволно изпълнение. Чрез Български пощи, с клеймо от 30.09.2015 г., в 5 кантората на ЧСИ Т.К. е входирано възражение от длъжника с искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.2 т.1 от ГПК, предл.3-то, към което е приложена разписка за пощенски запис № 917/23.08.2015 г., с което възражение Д. твърди, че дължимата сума е била заплатена преди подаване на молбата и образуване на изпълнителното дело.

Твърди, че производството е заведено след датата на извършеното плащане и не следва да се дължи сумата от 200 лева, както и разноските по изпълнителното дело – такси към ЧСИ. Във връзка с възражението е отправено искане за становище от взискателя относно твърденията на длъжника за извършено плащане, в отговор на което в съобщение с вх.№ 1842/20.10.2015 г. взискателя е уведомил ЧСИ, че няма постъпило плащане.

Предвид това, на длъжника е наложен запор върху трудовото възнаграждение което получава от Лукойл Нефтохим Бургас, съгласно отправено искане от взискателя още в молбата за образуване на изпълнителното дело. ЧСИ отправя и до Български пощи ЕАД запитване с изх.№ 2572/27.10.2015 г., относно твърдяното плащане от длъжника. В отговор на което постъпва съобщение с рег.№ 3914/06.11.2015 г. от Български пощи ЕАД в което ЧСИ е уведомен, че няма издаден пощенски запис под № 917/23.08.2015 г. и че в пощенска станция Бата на 23.09.2015 г. е издаден пощенски запис № 9/7 от 23.09.2015 г., когато вече е образувано изпълнителното дело с подател М. Д. и получател ОбС – Бургас, като записът е върнат като непотърсен и изплатен на подателя Д. на 19.10.2015 г.