Решение № 261424 от 28.04.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№....... гр.София, 28.04.2022год.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА

При участието на секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №7952 по описа за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по предявени от „П.Д.Е.С.“ ЕООД срещу Народното събрание на Република България иск, с правна квалификация чл.

2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати сумата от 197953,08лв., обезщетение за имуществени вреди от нарушаване на правото на ЕС, изразяващо се в приемането на пар. 18 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (Обн. ДВ. бр.56 от 24 юли 2015г.) под формата на пропуснати ползи от разликата в определената съгласно първоначално действащата законодателната уредба цена на продаваната от ищеца електроенергия в размер на 699,11 лв. за МВтч и цената определена съгласно пар. 18 от ПЗРЗИДЗЕ в размер на 106,14 лв. за МВтч за периода от м.08,2015 г. до м.05,2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, иск, с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 48703,59лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху формираната разлика в цената за всеки отделен месец за периода от издаването на фактура за съответния месец по договор № 109/2010г., сключен между ищеца и „ЕВН България Електроснабдяване“ АД – или от 30,09,2015год. до датата на исковата молба-24,07,2020год.

В условията на евентуалност с горепосочените главни искове са предявени обективно съединени искове, с правна квалификация чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати сумата от 92925,81лв., обезщетение за имуществени вреди от нарушаване на правото на ЕС, изразяващо се в приемането на пар. 18 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (Обн. ДВ. бр.56 от 24 юли 2015г.) под формата на пропуснати ползи от разликата в определената по реда на чл. 31, ал.

8 от ЗЕВИ вр. чл. 36, ал. 6 от ЗЕ с решение Ц-36/07.11.2011 г. на КЕВР от 356,36 лв./МВтч за продажба на електроенергия от възобновяеми източници и цената определена по реда на пар. 18 от ПЗРЗИДЗЕ от 100,41лв./МВтч., за периода от м.08,2015год. до м.05,2020год., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 22863,09лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху формираната разлика в цената за всеки отделен месец за периода от издаването на фактура за съответния месец по договор № 109/2010г., сключен между ищеца и „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, до датата на исковата молба /30,09,2015год. до 24,07,2020год./

Излагат се съображения, че на ищеца е отпусната безвъзмездна финансова помощ по мярка 312„Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. за изграждането на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) в землището на гр. Стражица, кв. 103, в размер на 70 % от необходимите финансови средства, като останалите 30 % са осигурени от ищеца. Поддържа се, че на 13,11,2009год. е сключен договор за присъединяване на електрическата централа към електроразпределителната мрежа, а на 13,07,2010год. договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник с „ЕВН България Електроснабдяване“ АД – дружество краен снабдител с електрическа енергия, лицензирано с изключително право да осъществява дейност по доставяне на електрическа енергия за потребителите.

Съгласно, чл. 16, ал. 3 от договора, произведената и отдадена електроенергия се изкупува на преференциална цена, определена от ДКЕВР, в размер на 699,11 МВтч.

Наведени са доводи, че съгласно чл. 31, ал. 4 и чл. 32, ал. 3 от приетия след сключването на договора ЗЕВИ, цената на електрическата енергия от възобновяеми източници не се изменя за целия срок на договора за изкупуване на електрическата енергия. Посочва се, че тази цена е била изплащана до приемането на пар. 18 от ПЗРЗИДЗЕ(Обн. ДВ. бр.56 от 24 юли 2015г.), по силата на който „ЕВН България Електроснабдяване“ АД е започнало да изкупува произвежданата от ищеца електроенергия на цена от 106,14 лв./МВтч.

Излагат се съображения, че тази законодателна разпоредба е приета с оглед избягването на „двойно финансиране“ по отношение на електроцентрали, за изграждане на които е предоставено финансиране по мярка 312 на Програмата за развитие на селските райони. Ищецът посочва, че в конкретния случай не може да става дума за „двойно финансиране“, доколкото с безвъзмездно предоставените парични средства не са финансирани едни и същи инвестиционни разходи. В същото време, преференциалната цена по която се изкупува, произведена от възобновяеми източници електрическа енергия, не се осигурява чрез безвъзмездно финансиране от европейския или националния бюджет, а от крайния потребител. Посочва, че преференциалната цена не разкрива признаците на „държавна помощ“ съгласно приложимото европейско законодателство. Дори да се приеме, че цената попада в хипотезата на „държавна помощ“, предоставянето на такава е допустимо в определени хипотези съгласно правото на ЕС. От друга страна, отстраняването на последиците от неправомерно предоставена държавна помощ се осъществява по предвиден в европейската уредба нарочен ред, а не чрез произволни законодателни промени на национално равнище.

1.Поддържа се, че с приемането на пар. 18 от ПЗРЗИДЗЕ (Обн. ДВ. бр.56 от 24 юли 2015г.) е нарушено правото на свободна стопанска инициатива на ищеца. В тази насока се посочва, че при вземане на решение дали да започне икономическата си дейност, частноправните субекти се съобразяват с изначално установена законодателна рамка. С приемането на нарушаваща правото на съюза разпоредба се премахват специфичните условия, които са имали определящо значение при вземането на това решение. Не са зачетени легитимните интереси на ищеца като частноправен субект при налагането на императивни условия във връзка с упражняваната от него стопанска дейност.

Твърди се, че в конкретния случай не е налице легитимна цел, която да направи допустимо засягането на правото на свободна стопанска инициатива на ищеца. В тази насока се излага, че внесеният законопроект е немотивиран, като изложените към него съображения са общи и неясни. Наложеното ограничение е и непропорционално с оглед предполагаемата цел на законодателя да избегне двойното финансиране, като са съществували други, по-подходящи мерки в тази насока. В същото време е засегната и свободата на договаряне, доколкото по законов ред са преуредени установени договорни отношения между ищеца и електроснабдителното дружество.

2.Навеждат се доводи и за накърняване на правото на собственост по чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС, изразяващо се в засягане на очакваните доходи от първоначално уговорената цена, като отново се разкрива липса на легитимна цел за гарантиране на обществения интерес и непропорционалност, като ищецът не е бил обезщетен.

3.Излагат се съображения за нарушение на изискването за равенство пред закона и забрана за дискриминация по чл. 20 от Хартата. Поддържа се да е налице неравенство, както между отделните субекти, попадащи в приложното поле на пар. 18 от ПЗРЗИДЗЕ (Обн. ДВ. бр.56 от 24 юли 2015г.), така и в сравнение със собствениците на енергийни обекти за производство на електроенергия от ВИ, изградени със средства на подпомагане от европейския или националния бюджет, заявленията за подпомагането, в изграждането на които са подадени след влизане в сила на ЗЕВИ. В тази насока посочва, че за изчисляване на преференциалните цени по ЗЕВИ, ценообразуващ елемент са инвестиционните разходи към момента на изграждането на ФТец. В случая на производителите попадащи под обхвата на чл. 18 от ПЗРЗИДЗЕ, цената се формира на база инвестиционни разходи към момента на приемането на решението на КЕВР от 2014 г. В тази връзка при първоначалното определяне на цената за продаваната от ищеца електроенергия – 2011 год., признатите инвестиционни разходи са били повече от 4 пъти по-високи от тези от 2014 год. По този начин, собственици на енергийни обекти, изградени и въведени в експлоатация към различен момент, при различни инвестиционни разходи, имат една и съща преференциална цена за изкупуване на електроенергия. Твърди се, че друг вид производители на електроенергия от ВИ също са получили публично подпомагане преди влизане в сила на ЗЕВИ, но предоставените им преференциални цени не са променяни.

4.В исковата молба са наведени доводи за нарушаване на принципа на пропорционалност при приемането на спорната законодателната разпоредба, като в твърде висока степен са засегнати интересите на ищеца при наличието на по-подходящи мерки.

5.Релевират се доводи и за нарушение на принципа за правна сигурност – разглежданата законова разпоредба е неясна и не позволява формирането на представа за точното ѝ съдържание. Посочено е, че тя е в противоречие с текстовете на чл. 31, ал. 8 от ЗЕВИ и пар. 7 и пар. 11 на ПЗРЗЕВИ. Не е съобразено действието общ – специален закон. Недостатъчно ясно е дефиниран термина „национална или европейска схема на подпомагане“. Поддържа се, че в противоречие с принципа за правна сигурност на разглежданата разпоредба е придадено несъщинско обратно действие.

Поддържа се и нарушение на принципа оправните правни очаквания. Операторите на енергийни обекти са взели решение за извършване на избраната от тях икономическа дейност на база оправдани правни очаквания, че тя ще бъде подчинена на установените към даден момент условия за целия период на действие на сключените от тях договори. С отклоняването от първоначалната законодателна рамка на практика са били премахнати два от основните ѝ елементи – преференциалните цени и запазването на цената на изкупуване на произведената електроенергия за целия периода на договора, от което за заинтересованите субекти са настъпили негативни последици. Поддържа се, че тези промени да не могат да бъдат разглеждани като предвидима мярка от един разумен и съобразителен икономически оператор, същите са осъществени без предварително съгласуване със засегнатите лица, като в същото време тази промяна не се дължи на тяхно недобросъвестно поведение.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

В указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който е изложено становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция. В отговора се поддържа, че Народното събрание не е пасивно процесуално легитимирано да отговаря по предявения иск, като същия следва да бъде насочен срещу държавата. Ответникът поддържа, че Конституционният съд се е произнесъл, че § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (Обн. ДВ. бр.56 от 24 юли 2015г.) не противоречи на Конституцията на Република България, както и че не е налице несъответствие с чл. 63 от ДФЕС, като решението е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани, в това число и за настоящия съдебен състав. Оспорва да е налице противоречие с установеното в чл. 16 от ХОПЕС право на свободна инициатива. Твърди, че в сключения между ищеца и „ЕВН България Електроснабдяване“ АД договор № 109 от 13,07,2010год. са предвидени текстове (чл. 3, ал. 3, чл. 17, ал. 2 и ал. 5), които допускат промяна в уговорената цена. В чл. 11, ал. 2 от договора е била изрично регламентирана възможност за промяна на преференциалната цена при промени в действащото законодателство. Посочва се, че рентабилността и жизнеспособността на централата не е функция единствено от продажната цена на електрическа енергия, но и от индивидуалния подход при управление.

Твърди да е налице неприложимост на разпоредбата на чл. 17 от ХОПЕС. В тази връзка посочва, че претендираното обезщетение няма характер на сигурен доход, като никой инвеститор не може да има правното очакване, че 20 години няма да последва законодателна промяна, която ще повлияе на получаваните от него приходи.

Разпечатката съдържа 25 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7acae717-98af-48dc-b428-a1896071bcc6