Определение № 1004 от 24.10.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1004 гр. София, 24.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно частно наказателно дело № 20231000601245 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХІІ НПК

Образувано е по жалба от Г. А. Г., чрез защитника си адв. Т., срещу определение от 27.09.2023г. на Софийски градски съд, НО, 39 с-в, по н.ч.д. № 4450/2023г., с което съдът е оставил без уважение, като неоснователна, молбата на Г. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието, наложено по НЧД № 2086/22г. на СГС. В жалбата се моли за преразглеждане решението на съда и постановяването на условно предсрочно освобождаване. Излагат се съображения, че неправилно е преценено, че не са налице предпоставките за постановяване на УПО, тъй като от една страна Г. е изтърпял повече от ½ от наказанието си, а от друга, с поведението си е дал доказателства за своето поправяне. Защитникът акцентира на показанията на св. Ч., пряко работеща с Г., от които е виден положителният резултат от извършваната корекционна дейност. Счита, че първоинстанционният съд е фаворитизирал едни доказателствени средства за сметка на други и определението му е необосновано и вътрешно противоречиво, като не е отчел, че голяма част от изследваните параметри са статистически и няма никаква възможност да бъдат намалени. Моли се за отмяна на определението и постановяване на ново, при което да бъдат съобразени всички релевантни данни за личността и поведението на Г., като бъде постановено УПО спрямо 1 него.

Съдът, като прецени доводите, изложени в жалбата и пред първоинстанционния съд, и доказателствата по делото, намира за установено следното:

С протоколно решение от 09.07.2021г. на СГС, НО, 24 с-в, е приета за изпълнение присъдата на компетентния съд на Република Австрия, с която по отношение на Г. А. Г. е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ДЕВЕТ МЕСЕЦА, за извършено престъпление, съответстващо на такова по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4, вр. Чл. 194, ал. 1, вр. Чл. 20, ал. 2 от НК. Определен е първоначален ОБЩ режим за изтърпяване. Към 27.09.23г., а именно – постановяването на атакуваното определение, осъденият фактически е изтърпял 3 години, 1 месец и 28 дни, от работа –6 месеца и 25 дни, като е налице остатък от 1 година и 8 дни.

Настоящият въззивен състав намира и в тази насока споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че не са налице всички предпоставки за постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдения Г. Г.. Действително, налице са формалните предпоставки по смисъла на чл. 70 от НК, като Г. е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание. От друга страна обаче, налице е един немалък остатък, като, видно от представената справка, налице е висок риск от рецидив в размер на 84 точки, който е в рамките на високия, поради което опровергава твърденията, че е налице трайно поправяне у осъдения, като така констатираната стойност на риска от рецидив е намалял само с 11 точки за периода, през който осъденият е търпял наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Респективно, няма как да се приеме, че този констатиран висок риск от рецидив обуславя постановяването на условно предсрочно освобождаване. Съдът споделя довода на защитата, свързан с това, че немалка част от така констатираните точки се определят от съдебно миналото на осъдения, което е обременено в значителна степен, поради което и са непроменяеми, но се чувства длъжен да отбележи, че този факт няма как и не следва да бъде пренебрегван, защото той отразява трайно установените му престъпни навици и необходимостта от значително въздействие върху 2 личността му, за да се приеме, че е налице трайно поправяне. Следва да бъдат взети предвид също така и данните за личността на осъдения, извеждащи се от съдържащите се в досието доклади, от които също не може да бъде направен извод за настъпила трайна ресоциализация у Г.. По отношение на него са постановявани като награди, така и наказания, корекционната дейност не е завършена и са налице проблемни зони, като със съществена значимост в тази насока е очертаната проблемна зона

„отношение към правонарушението“. Поради това и няма как да се приеме, че целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК са изпълнени преди изтичането на предвидения в присъдата срок. Видно от изготвените по отношение на Г. становища, налице е частичен прогрес, свързан основно с полагането на труд в пенитенциарното заведение, но постигнатият напредък не е от такова естество и в такава степен, че да се приеме значително снижаване на риска от извършване на друго престъпление ако осъденият бъде поставен в неконтролирана среда. В тази насока следва да се приеме, че по отношение на него не е приложена в достатъчна степен прогресивната система, като не е снижена строгостта на режима, при който се търпи наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и към настоящия момент същият изтърпява наказанието си в Затвора ***. Ето защо и този съдебен състав намира, че независимо от частичния прогрес и доброто поведение в мястото за лишаване от свобода, където се търпи наказанието, продължават да са налице проблемни зони, в които такъв не е постигнат или постигнатото е недостатъчно, за да се формира извод, че целите на наказанието са постигнати в достатъчна степен, че да позволяват постановяването на УПО.

Не са представени убедителни доказателства, че е налице сериозно и трайно поправяне на Г. и няма как да бъде направен обоснован извод, че при извеждането му от затворническото общежитие няма опасност същият да извърши други престъпни деяния. Ето защо, преценявайки всички тези обстоятелства, а именно – високият риск от рецидив в размер на 84 точки, както и невъзможността до този момент в достатъчна степен да бъде проследен процесът на поправяне на осъдения, настоящата въззивна инстанция споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че не следва да бъде постановявано условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения Г. Г.. Правилно молбата му за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 3 наказанието се явява неоснователна и обосновано същата е оставена без уважение от страна на първоинстанционния съд. Изводите на същия намират опора в данните по делото и целите и изискванията на закона, поради което постановеното определение следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед пълнотата на изложението, следва да се посочи, че действителната дата на определението се възприема от съда като 27.09.2023г., а не 28.09., както е посочено в протокола, предвид всички съпътстващи документи, поради което и така констатираното противоречие не може и не следва да бъда разглеждано като процесуално нарушение, обуславящо отмяната на определението.

Водим от горното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.09.2023г. на Софийски градски съд, НО, 39 с-в, по н.ч.д. № 4450/2023г., с което съдът е оставил без уважение, като неоснователна, молбата на Г. А. Г. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието, наложено по НЧД № 2086/22г. на СГС

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4