Решение № 338 от 15.07.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. П., 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. П. при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Николинка Н. П. Въззивно гражданско дело № 20265200500515 по описа за 2026 година

Производството е въззивно, образувано по жалба вх.№2065/ 31.03.2026 г. подадена от адв. М. П. , като пълномощник на Денска градина „ Диница „ гр.П., ЕИК 000340889 с адрес : гр.П., , ул. „Петър Горов „ № 54 , със съдебен адрес : гр. П., ул. „Ц.С. „ № 14, офис № 2 , чрез адв. М. П. против Решение № 143/ 18.03.2026 г. постановено по гр. дело № 1065 / 2025 г. по описа на РС-П., с което е осъдена Детска градина “Деница“- грП., ул.“П.Горанов“ № 54, представлявана от Директора В.К. да заплати на Б. В. Г. с ЕГН-********** от грП.,ул.“М.Такев“ № 1 чрез пълномощник адв.П. сумата от 1889.73 евро-/3696 лева/,представляваща разликата между изплатено и полагащото се по Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати съгласно КТД, ведно с мораторната лихва от 495.17 евро/968.47 лева/ върху тази сумата за периода от 05.10.2023 г. до 15.09.2025 г. датата на подаване на исковата молба, както и законната лихва върху главницата от 1889.73 евро,считано от 16.10.2025 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на вземането.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението. Поддържат се доводи, че съдът неправилно бил приел, че ищцата попада в кръга на правоимащите по отношение на които се разпростира действието на Анекса към КТД , за дължимото й обезщетение по чл. 222 ал.3 КТ. Съдът неправилно не бил взел предвид, че съгласно чл. 27 ал.2 КТД за системата на предучилищното образование, приет с анекса от 10.08.2023 г. е предвидено увеличение , считано от 01.01.2023 г. само на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищно образование.

Поддържа се, че този анекс не сочел , че касае заетите със задна дата от 01.01.2023 г., а се поддържа, че увеличението е приложимо към момента на подписване на анекса – 10.08.2023 г., но никъде не се упоменавали обезщетения и други бонуси. Поддържа се, че и осигурените средства от държавния бюджет били само за увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование, които са страна по КТД , а по отношение на ищцата и това изискване не било налице, тъй 1 като трудовото й правоотношение било прекратено преди подписване на анекса , а именно на 01.06.2023 г. , което автоматично прекратявало качеството й на страна по КТД. Поддържа се , че приемането на обратното становище би било в противоречие с разпоредбите на КТ , който не предвижда правна възможност за увеличение на трудовото възнаграждение на лица с прекратени трудови договори. Развиват се доводи , че обезщетението по чл. 222 ал.3 КТ е част от съдържанието на вече съществуващо трудово правоотношение и няма как да се подписва допълнително споразумение за увеличение на заплата по вече несъществуващ трудов договор.

Ето защо се моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде отменено решението на Пещерски районен съд в обжалваната му част, вместо, което да бъде постановено друго , с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по въззивната жалба, в който са изложени подробни доводи според които обжалваното решение е правилно и законосъобразно, понеже съдът правилно бил приложил материалния закон, като неговите правни изводи съответствали изцяло на събрания по делото доказателствен материал и на установената в страната актуална съдебна практика. Не се сочат нови доказателства.

Претендират се разноски.

Въззивният съд след като подложи на анализ данните по делото и като взе предвид събраните по делото доказателства приема от правна страна следното :

В исковата си молба ищецът Б. В. Г., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.П., общ.П., ул. „М.Т." № 1, чрез пълномощника адв. В. Л. П. от АК- С., против ответника Детска градина „Деница", гр.П., ул. „Петър Горанов" №54, БУЛСТАТ: 000340889 представлявана от В.К. - директор, твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника , като е заемала длъжността „старши учител в Детска градина „Деница", гр.П., което е прекратено, считано от 01.06.2023 г., на основание Заповед № 273/29.05.2023 г., считано от 01.06.2023 г. с правно основание чл.328, ал.1, т.10 КТ. Сочи, че е била член на синдикална организация към Синдикат на българските учители при ДГ „Деница", гр.П. до м. юни, 2023 г. вкл., спазвала е разпоредбите и Устава и добросъвестно е заплащала членския си внос. Излага твърдения, че на 10.08.2023 г. бил сключен Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. между Министерство на образованието и науката, от една страна и две синдикални организации от друга - Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в България и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, с който е прието изменение на минималните основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., като за старши учител е предвидено минимално възнаграждение от 1763,00 лв. за периода, считано от 01.01.2023 г. Допълва, че изменението на КТД и предвиденото в него изменение на минималните възнаграждения било заложено и в Закона за държавния бюджета на Република България за 2023 г., който макар приет на 01.08.2023 г., е влязъл в сила от 01.01.2023 г. Ищцата сочи, че на 04.10.2023 г. подала заявление до директорката на Детска градина „Деница", гр.П., с което претендира трудовите възнаграждения, които е получила за периода от 01.01.2023 г. до 31.05.2023 г. /момента на прекратяване на трудовото и правоотношение/ да бъдат актуализирани, съобразно сключения анекс. Твърди, че е получила отказ от страна на директора. Сочи, че за период от пет месеца – от 01.01.2023 г. до 01.06.2023 г. й е изплатено възнаграждение по трудовия й договор в размер на работната заплата преди актуализирането и спрямо анекса. Поддържа, че сумите, които претендира, представляват разлика между получени и дължими плащания, преизчислени съобразно Анекса, като същите произтичат от трудовото правоотношение, респективно от прекратяване на същото. Сочи, че правилото съдържащо се в Анекса и касаещо минимални работни заплати е с изрично уредено действие "ex tunc" или т.н. обратна сила - „Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в Държавен вестник, с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г.". Ищцата изтъква още, че разпоредбата на чл. 57 от КТ предвижда, че колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора, като в процесния период същата несъмнено е била в трудово правоотношение с ответната детска градина и е била член на синдикална организация, като предвиденото изменение на минималните възнаграждения я засяга и има действие спрямо нея. Допълва, че съгласно чл.

4 от сключения КТД за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01269/ 06.12.2022г., постигнатите между страните договорености са минимални, имат 2 задължителен характер и се прилагат за работниците и служителите, членове на синдикалните организации и за работодателите - членове на организациите на работодателите - страни по договора. Ищцата излага становище, че предвид предвиденото обратно действие на посочените разпоредби и доколкото е полага труд през процесния период, то следва да се приеме, че от 01.01.2023 г. трудовото й възнаграждение е било увеличено. В подкрепа на становището си цитира съдебна практика на ВКС и на съдилищата в страната. С исковата молба ищцата претендира и дължима мораторна лихва по всеки един от обективно съединените искове, като началната дата, от която претендира лихвата обвързва с факта на забавата, в която е изпаднало ответното училище, след като официално ищцата е отправила покана за изплащане на претендираните суми. Счита, че в процесния случай е приложимо правилото на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД и ответното дружество е изпаднало в забава от датата на поканата – 05.10.2023 г. По изложените съображения ищцата моли предявените искове да бъдат уважени. Ангажира доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба по делото е постъпила молба от ответника ДГ „Деница“ – гр.П., в която оспорва подадената искова молба и моли съда да остави същата без уважение. Ответникът оспорва обстоятелствата, че не е изплатена на ищцата разликата между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01- 192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д 01-269 от 06.12.2022 г. и брутно трудово възнаграждение, ведно с дължим процент за прослужено време за периода от 01.01.2023 г. до 31.05.2023 г., както и че не е изплатена разликата между изплатеното и полагащото се по Анекс № ДО 1-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование ДО 1-269 от 06.12.2022 и обезщетението за неизползван годишен отпуск по чл. 224, ал.1 от КТ за 57 дни. Намира тези за неоснователни и моли за отхвърлянето им, поради изплащането им от ДГ „Деница" на ищцата на 28.06.2024 г. На следващо място ответникът оспорва дължимостта на сумата от 4095,65 лв., представляваща разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № ДО 1-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01 269 от 06.12.2022 г. и изплатеното на ищцата обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати съгласно КТД, ведно с ведно с мораторна лихва в размер на 1094,52 лева, считано от 05.10.2023 г. до предявяване на исковата молба в съда и дължимата лихва за забава от момента на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението. Изтъква, че анексът не регламентира изплащане на увеличение /разлика/ на обезщетения, поради което този иск се явява неоснователен. В случай, че е дължима тази разлика - оспорва претендирания размер от 4095,65 лв., като твърди, че е 3696,00 лв. към месец юни 2024 г. и оспорва размера на претенидраната мораторна лихва за забава от 1094,52 лв. за периода от 05.10.2023 г. до датата на предявяване на иска в съда. Ответникът сочи, че със Заповед № 273/29.05.2023 г., на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ - при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и подадено предизвестие изх. № 47/02.05.2025 г. е прекратено трудовото правоотношение между ДГ „Деница" и ищцата, считано от 01.06.2023 г., като на ищцата за начислени и изплатени обезщетенията по т.1 и т.2 - подробно посочени в Заповедта. Сочи, че по направеното от ищцата искане да й бъде преизчислена и изплатена разликата между увеличението на трудовото й възнаграждение и получаваното такова; неизползваните отпуски и обезщетението при пенсиониране за периода от 01.01.2023 г. до 01.06.2023 г., първоначално е отказал, поради противоречивите становища на Министерство на образованието и науката и Синдикатите. Допълва, че след указано давление от местната власт, през месец юни 2024 г. ответникът е изплатил на ищцата увеличението /разликата/ на трудовото й възнаграждение във връзка с Анекса, за периода от 01.01.2023 г. до 01.06.2023 г., както и увеличението /разликите/ за платен годишен отпуск, за обезщетенията и СБКО, които не са упоменати в Анекса за периода от 01.01.2023г. до 01.06.2023 г. Твърди, че на 27.06.2024 г. е сключил с ищцата споразумение, обективирано в Допълнително споразумение № 248/27.06.2024 г. към трудов договор № 003/23.05.1995 г., за да може да й начисли и изплати увеличението /разликата/ на трудовото й възнаграждение във връзка с Анекса, за периода от 01.01.2023 г. до 01.06.2023 г., както и увеличението /разликите/ за платен годишен отпуск, за обезщетенията и СБКО. Поддържа, че с платежно нареждане от 28.06.2024 г. е изплатена изцяло на ищцата сумата от 2224,93 лв., представляваща увеличението /разликата/ на трудовото й възнаграждение във връзка с Анекса, за периода от 01.01.2023 г. до 01.06.2023 г., както и увеличението /разликите/ за платен годишен отпуск, за обезщетенията и СБКО. Сочи, че тази сума е начислена на ищцата по фиш за месец юни 2024 г. и по ведомост за м. юни 2024 г. По отношение на иска за изплащане на сумата от 3