Определение № 182 от 27.02.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 182 гр. Габрово, 27.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно частно гражданско дело № 20264200500045 по описа за 2026 година

Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения„ АД, подадена чрез пълномощника юрк. А., срещу разпореждане №76/07.01.2026г. на Районен съд- Дряново по ч.гр.д.

№1114/2025г., с което е отхвърлено изцяло заявлението по чл.410 ГПК.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановения отказ. Твърди се, че договорът за кредит е сключен в съответствие с нормата на чл.11,т.10 ЗПК. Тази разпоредба изисквала да се посочат не всички разходи част от ГПР, а допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. В казуса било приложено първото базово допускане по буква "а" на приложение № 1, че договорът ще е валиден за срока, за който е сключен и страните ще изпълняват точно задълженията си. В рамките на Европейския съюз, в това число и в България, нормативно били предвидени две математически формули за изчисление на ГПР, които се прилагат и страните не са длъжни да възпроизвеждат в договорите си двете формули. В процесния договор за кредит били посочени годишният лихвен процент, годишният процент на разходите, общата сума, дължимата от потребителя.

Претендира се за отмяна на обжалваното разпореждане и съдът да се произнесе по същество на въпроса.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

С разпореждане №2245/ 16.12.2025г. заповедният съд е указал на заявителя с допълнителна молба да индивидуализира претендираното вземане, като посочи как е формирана претендираната стойност за главница, договорна и мораторна лихва в размер съответно 1 125,19 лв., 87,07 лв. и 196,75 лв., както да посочи има ли извършени плащания по кредита от страна 1 на длъжника и ако има- с постъпилите в резултат на изпълнението на длъжника суми какви суми по договора са погасени- поотделно за главница, лихви, неустойки, такси и разноски, ако има такива.

С молба от 19.12.2025г. заявителят е отказал да посочи има ли извършени плащания по кредита от страна на длъжника и ако има- с постъпилите в резултат на изпълнението на длъжника суми какво е погасено.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло заявлението по чл. 410 от ГПК, депозирано от „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, против Ц. М. К.. Приел е, че клаузата на чл. 15, ал. 1 от договора /длъжникът да посочи физическо лице като поръчител или да предостави банкова гаранция/ е уговорена във вреда на потребителя- нищожна поради противоречие с добрите нрави и неравноправност по смисъла на чл.

143 от ЗЗП. Посочил е, че плащането на неустойка не е обусловено от неизпълнението по договора за потребителски кредит, а се явява дължимо и при точно изпълнение. Приел е, също, че: не се установява представения договор за кредит да е сключен по ясен и разбираем начин съгласно изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а от посочения в договора ГПР не става ясно какво се включва в него и дали е включено задължението за неустойка, което води до съмнение за неравноправни клаузи; въвеждане на обезпечение (при почти реално неизпълними от заемателя условия по чл. 15, ал. 1 от договора за кредит) противоречи на принципа за добросъвестност и цели да се създадат предпоставки за начисляване на неустойка, което води до необосновано оскъпяване на кредита, а от там и за заобикаляне на императивната нормата на чл. 19 от ЗПК, а именно ГПР да не надвишава пет пъти законната лихва.

Предвид изложеното според заповедният съд е налице недействителност на договора съгласно чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което потребителят е длъжен да върне само онова, което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПК. Тъй като не е предоставена справка относно извършени плащания от страна на длъжника, заповедният съд е отхвърлил заявлението изцяло.

Въззивният съд намира за неоснователни наведените в частната жалба доводи, че заповедният съд неправилно е отхвърлил подаденото заявление по чл.410 ГПК.

От данните по делото се установява, че договорното правоотношение, на което заявителят основава вземането си за посочените в заявлението по чл.410 ГПК суми, произтича от договор за потребителски кредит, за който са приложими ЗПК и ЗЗП. От съдържанието на приложените към заявлението документи не се установява клаузите да са били индивидуално договорени с потребителя.

С договорената неустойка за неизпълнение относно предоставяне на обезпечение се цели заобикаляне забраната на чл. 143 т. 3 от ЗЗП, тъй като от задължението за представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е 2 извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на своето задължение. Това налага извод, че неустойката излиза извън присъщите по закон функции- обезпечителна, обезщетителна или санкционна функции, както и е сключена в условията на неравноправност по смисъла на ЗЗП, което я прави нищожна поради противоречие на повелителни норми на закона- чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. С уговаряне на неустойката на практика се постига заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК.

Неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение на заемателя. Непредоставянето на обезпечение не би довело до претърпяване на вреди от кредитора. С неустойката търговецът цели единствено оскъпяване на кредита и генериране на допълнително скрито възнаграждение, което се поставя във финансовата тежест на потребителя и което е следвало да се включи в размера на ГПР на основание чл.19 ал.1 ЗПК.

След като при формиране на ГПР не са взети предвид разходите за неустойка, е нарушена разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и това обстоятелство, съгласно чл. 22 ЗПК, прави целия договор недействителен. С решение от 21.03.2024г. по дело С-714/22 съдът е постановил, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент, като член 10,§2,б.“ж“ и чл.23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл.3, б „ж“ от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Съгласно чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по кредита.

За да извърши приспадане между плащанията, направени въз основа на неравноправните клаузи в договора за потребителски кредит и непогасената сума по главницата, съдът следва да разполага с информация за размера на извършените от длъжника плащания. Такава информация изрично е изискана с конкретно разпореждане- заповедният съд е изпълнил задължението си да остави без движение заявлението, с разпореждане №2245/ 16.12.2025г.

Заявителят обаче е отказал да представи информация. Не е посочен размера на извършените плащания, нито се твърди, при общо извършените по процесния договор за кредит плащания от длъжника, дали остава дължима главница и в какъв размер.

Предвид изложеното подадената частна жалба следва да бъде оставена 3 без уважение, като неоснователна, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 76/07.01.2026г., постановено по гр.д.

№ 1114/2025г., по описа на Районен съд Дряново.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4