Определение № 1125 от 07.11.2017, Районен съд - Дупница

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2017

Дупница

Номер Година Град

IV, г.о.

Районен съд – Дупница състав

07.11.

2017 на Година закрито

Миглена Кавалова

В заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

1.

2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Като разгледа докладваното от гражданско

2075

2016 дело № по описа за година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, предявена от „ЛЕГА КОНСУЛТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дружба”, бл. 24, вх. Б, ет. 4, ап. 28, представлявано от управителя Русанка Попова чрез адв. Р.Г., съд. адрес:*** срещу „Специализирана болница за рехабилитация - САПАРЕВА БАНЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сапарева баня, ул. „Серафим Йорданов” № 1, представлявано от Н.С.К..

Ищецът твърди, че на

01.07.2008 г. между „Лега Консулт” ЕООД и „Специализирана болница за рехабилитация - САПАРЕВА БАНЯ” АД е сключен договор за абонаментно консултантско обслужване, с който се е задължил да предоставя на ответника текущо консултантско обслужване срещу заплащане на месечна абонаментна такса, дължима в срок до пето число на съответния месец. Съгласно Допълнително споразумение от 01.11.2008 г. към договора, считано от 01.11.2008 г. месечната абонаментна такса по Договора е определена в размер от 4 500 лв. без вкл. ДДС или 5 400 лв. с вкл. ДДС. Твърди, че е изпълнил поетите с договора задължения за предоставяне на консултантско обслужване, а ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на дължимите абонаментни такси, както следва:

1. абонаментна такса за м. февруари

2010 г., за която е издадена Фактура № **********/08.02.2010 г., в резултат на което е изпаднал в забава, считано от 06.02.2010 г. и от тази дата дължи, освен плащане на главното задължение и обезщетение за забава в размер на законната лихва (арг. от чл. 2, ал. 3 от договора и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД) за периода от 07.10.2013 г. до 06.10.2016 г. (дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) в размер на 1 647, 29 лв.;

2. абонаментна такса за м. март 2010 г., за която е издадена Фактура № **********/02.03.2010 г., в резултат на което е изпаднал в забава, считано от 06.03.2010 г. и от тази дата дължи, освен заплащане на главното задължение и обезщетение за забава в размер на законната лихва (арг. от чл. 2, ал. 3 от договора и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД) за периода от 07.10.2013 г. до 06.10.2016 г. (дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) в размер на 1 647, 29 лв.;

3. абонаментна такса за м. април

2010 г., за която е издадена Фактура № **********/01.04.2010 г., в резултат на което е изпаднал в забава, считано от 06.04.2010 г. и от тази дата дължи, освен плащане на главното задължение и обезщетение за забава в размер на законната лихва (арг. от чл. 2, ал. 3 от договора и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД) за периода от 07.10.2013 г. до 06.10.2016 г. (дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) в размер на 1 647, 29 лв.

Сочи, че поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответника е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което заявлението е образувано ч.гр.д. 1488/2016 г. но описа на Районен съд - Дупница, по което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми и срещу която ответникът е възразил. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца описаните по – горе суми, ведно със законна лихва върху всяка от трите главници от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски в заповедното и в исковото производство.

С молба вх.№ 13863/06.11.2017г., на основание чл. 389 и сл. от ГПК, ищецът е поискал обезпечение на предявените искове, като твърди, че е налице обезпечителна нужда, обосноваваща се с опасността ответникът да осуети изпълнението на бъдещото решение по делото, с което евентуално искът му ще бъде уважен. С оглед изложеното предвид размера на дължимата сума, значителния период на забава на длъжника, неговото лошо финансово състояние и очевидното нежелание да изпълни задълженията си, молителят сочи, че за него би било невъзможно или би се затруднило осъществяването на правата по бъдещето решение на РС-Дупница.

От съда се иска допускане на обезпечение на предявените искове чрез налагане на обезпечителна мярка - запор върху вземанията на ответника от НОИ и неговите ТП в страната.

След като се запозна с изложеното в молбата и с представените към делото писмени доказателства, съдът намира направеното искане за допускане на обезпечение за допустимо, а разгледано по същество и основателно, поради което следва да го уважи.

При произнасяне по искане за допускане на обезпечение съдът следва да установи дали иска, чието обезпечение се иска, е допустим, вероятно основателен, дали е налице обезпечителна нужда и в случай, че молителят има право на исканото обезпечение да прецизира исканата обезпечителна мярка – оправдана ли е с оглед обезпечителната нужда.

С оглед събраните по делото писмени доказателства, предявените искове се явяват вероятно основателни: представен е сключен между страните договор за абонаментно консултантско обслужване от 01.07.2008г. и допълнително споразумение от 01.11.2008г. към него, както и договор от 14.08.2012г. сключен между страните.

Съдът намира, че е налице и третата основна предпоставка за допускане на обезпечение – обезпечителна нужда. В случая се касае до едно значително парично вземане на молителя против длъжника – ответник по предявените искове, като е напълно вероятна възможността да възникне опасност за молителя да осъществи правата си по евентуално осъдително решение.

С оглед изложеното и като съобрази представените писмени доказателства, съдът намира, че следва да допусне исканото обезпечение на предявените искове при хипотезата на чл. 391, ал. 2 от ГПК - при представяне на обезпечение, което в случая следва да бъде парична гаранция в размер на 2 114, 00 лева, с оглед гарантиране правата на длъжника при евентуална неоснователност на претенцията

Водим от горното и на основание чл. 390 и сл. от ГПК, съдът

О П

Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА обезпечение на предявените от „ЛЕГА КОНСУЛТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дружба”, бл. 24, вх. Б, ет. 4, ап. 28, представлявано от управителя Русанка Попова чрез пълномощника адв. Р.Г., срещу „Специализирана болница за рехабилитация - САПАРЕВА БАНЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сапарева баня, ул. „Серафим Йорданов” № 1, представлявано от Н.С.К. искове, по които е образувано гр. дело № 2075/2016г. по описа на РС - Дупница, чрез налагане на запор върху вземанията на „Специализирана болница за рехабилитация - САПАРЕВА БАНЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сапарева баня, ул. „Серафим Йорданов” № 1, представлявано от Н.С.К. от и адрес *** от Националния осигурителен институт (НОИ) и Териториалните поделения на НОИ, както следва: Териториално поделение на НОИ - гр. Благоевград, БУЛСТАТ: 1210825210017; Териториално поделение на НОИ - гр. Бургас, БУЛСТАТ: 1210825210036;

Териториално поделение на НОИ - гр. Варна,

БУЛСТАТ: 1210825210040; Териториално поделение на НОИ - гр. Велико Търново, БУЛСТАТ: 1210825210062; Териториално поделение на НОИ - гр. Видин, БУЛСТАТ: 1210825210089; Териториално поделение на НОИ - гр. Врана, БУЛСТАТ: 1210825210021; Териториално поделение на НОИ - гр.

Габрово, БУЛСТАТ: 1210825210055; Териториално поделение на НОИ - гр. Добрич, БУЛСТАТ:

1210825210278; Териториално поделение на НОИ - гр. Кърджали, БУЛСТАТ:

1210825210074; Териториално поделение на НОИ - гр. Кюстендил, БУЛСТАТ: 1210825210093;

Териториално поделение на НОИ - гр. Ловеч, БУЛСТАТ: 1210825210115; Териториално поделение на НОИ - гр. Монтана, БУЛСТАТ: 1210825210105; Териториално поделение на НОИ - гр. Пазарджик, БУЛСТАТ: 1210825210124;

Териториално поделение на НОИ - гр. Перник, БУЛСТАТ: 1210825210158; Териториално поделение на НОИ - гр. Плевен, БУЛСТАТ: 1210825210177;

Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив, БУЛСТАТ: 1210825210196;

Териториално поделение на НОИ - гр. Разград, БУЛСТАТ: 1210825210139;

Териториално поделение на НОИ - гр. Русе, БУЛСТАТ: 1210825210143; Териториално поделение на НОИ - гр. Силистра, БУЛСТАТ: 1210825210162; Териториално поделение на НОИ - гр. Сливен, БУЛСТАТ:1210825210181; Териториално поделение на НОИ - гр. Смолян, БУЛСТАТ 1210825210208; Териториално поделение на НОИ - София-град, БУЛСТАТ 1210825210227; Териториално поделение на

НОИ - София-област, БУЛСТАТ 1210825210246; Териториално поделение на НОИ - гр.

Стара Загора, БУЛСТАТ 1210825210250; Териториално поделение на НОИ - гр.Тьрговище, БУЛСТАТ 1210825210284; Териториално поделение на НОИ - гр.

Хасково, БУЛСТАТ 1210825210212; Териториално поделение на НОИ - гр. Шумен, БУЛСТАТ 1210825210231; Териториално поделение на НОИ - гр. Ямбол, БУЛСТАТ: 1210825210265, до размера на предявените искове, а именно

21 141, 87 (двадесет и една хиляди сто четиридесет и един лева и 87 ст.), ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ МОЛИТЕЛЯТ ВНЕСЕ ПО

СМЕТКА НА СЪДА ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ В РАЗМЕР на 2114, 00 лева (две хиляди сто и четиринадесет лева).

ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед след представяне на доказателство, че паричната гаранция е внесена по сметка на съда и след внасяне от молителя държавна такса в размер на 5 лева.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Кюстендилския окръжен съд в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника – от датата на получаване на съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: