Решение № 7 от 05.01.2021, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 7/

05. Януари

2021г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На втори декември 2020г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка

Братоева

Съдебен секретар: Милена К.

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 547/ 2020г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на А.Б.Ф. ***, чрез адв. М. *** срещу Решение № Ц-2153-14-28/12.06.2020г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него Разпореждане № 2113-14-738#11/30.03.2020г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване”, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя на осн. чл. 68 ал.1,2 КСО, тъй като отговаря на изискването за навършена възраст 64г. и 02 мес. за 2019г., но не отговаря на условието за осигурителен стаж минимум 38 години и 08 месеца.

Жалбоподателят оспорва решението и потвърденото с него разпореждане като незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и целта му и моли да се отмени. Сочи, че при определяне правото му на пенсия неправилно не е бил зачетен общият осигурителен стаж от България, Русия и Италия съгласно подписана двустранна спогодба с Русия и съгласно европейски регламенти за взаимното зачитане на трудов и осигурителен стаж в областта на пенсионното осигуряване, установени в полза на осигурените лица, по които България е страна и следва да се зачете кумулативно, а не алтернативно, както е приел пенсионния орган, тъй като периодите не се дублират. В този смисъл се позовава и на изменената разпоредба на чл. 10 т.3 от спогодбата с Русия за признаването на осигурителния стаж, придобит във всяка една от договарящите страни, както и осигурителния стаж, придобит в трета държава, с която България има сключен международен договор за социална сигурност. Мотивите противоречат на смисъла на осигурителното законодателство, тъй като не се признават периоди от осигурителния му стаж в чужбина, въпреки положения труд и внесени осигурителни вноски и наличието на двустранна спогодба. За недостигащия стаж от 3 години има право съгласно разпоредбата на чл. 9а ал.2 КСО да внесе осигурителни вноски, за да придобие право на пенсия, каквато възможност не е указана. Освен това продължава да полага труд и да внася осигурителни вноски. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът – ТП на НОИ – Плевен не изразява становище по жалбата.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 118 ал.1 и ал.3 КСО.

Решението е връчено на 16.06.2020г. Жалбата е подадена на 29.06.2020г. в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят е подал заявление Вх. № 2113-14-738/20.05.2019г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което приложил документи за осигурителен стаж – трудови книжки, осигурителна книжка, военна книжка, УП-1, УП-2 и УП-3. В заявлението си посочил, че има придобит осигурителен стаж в друга държава – в Италия и Русия.

Заявителят е роден на ***г. и към датата на подаване на заявлението – 20.05.2019г. има навършена възраст 64 г.02м.06д. и придобит осигурителен стаж според представените документи – в България от трета категория – 25г.07м.21д.; в Италия – 05г.01м.00д. и в Русия – 04г.05м.20д.

За придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2019г. съгласно чл. 68 ал.1,2 КСО за мъжете се изисква навършена възраст 64г. 02м. и осигурителен стаж – 38г. и 08м.

Не е спорно, че жалбоподателят отговаря на първото условие за навършена възраст. Спорно е дали отговаря на второто условие за необходимия осигурителен стаж.

Придобитият осигурителен стаж в България от трета категория труд, изчислен от органа е 25г.07м.21д. и е недостатъчен за придобиване право на пенсия за ОСВ.

Поради това приложение намират разпоредбите на

Регламент /ЕО/ 883/2004 и Регламент /ЕО/ 987/2009 на Европейския парламент и на съвета от 29 април 2004г. за координация на системите за социална сигурност относно признаването на придобития в страна от Европейския съюз осигурителен стаж. А по отношение на признаването на придобития в Русия стаж, приложим е двустранния международен договор между Република България и Руската Федерация за социална сигурност от 27.02.2009г. С тях се регулират обществените отношения между държавите от ЕС от една страна, и от друга – двустранните отношения между Руската Федерация и България в областта на социалната сигурност и задължителното обществено осигуряване за гарантиране пенсионните и осигурителните права на гражданите на територията на ЕС и договарящите държави.

В съответствие с регламентите на ЕС и на двустранната спогодба с Руската Федерация с формуляри по образец е изискано потвърждение на осигурителния стаж на лицето, придобит на територията на Италия и на територията на Русия. С формуляр, издаден от компетентната институция на Италия е потвърден осигурителен стаж на Ф. на територията на Италия в размер на 05г.

01м. и 0д. за периода 23.04.2014г. – 20.05.2019г. А от руска страна е потвърден придобит осигурителен стаж на територията на Руската Федерация в размер на 04г.

05м. и 20д. за периода на обучение от 01.09.1977г. – 20.02.1982г., през който Ф. е придобил висшето си образование, видно и от приложената диплома от Ленинградския политехнически институт. И трите периода на придобит осигурителен стаж в България, Италия и Русия не се припокриват.

В мотивите на разпореждането на пенсионния орган е посочено, че по отношение на придобития стаж в Италия, са приложими разпоредбите на Регламент /ЕО/ 883/2004г., в който не се съдържат правила относно сумиране на периоди, придобити съгласно двустранни спогодби в областта на социалното осигуряване. А по отношение на осигурителния стаж в Русия е приложим чл. 10 от двустранния договор, в който са уредени хипотезите на преценка правото на пенсия, когато осигурителния стаж на лицето, придобит съгласно законодателството на едната договаряща се страна не е достатъчен, за да възникне право на пенсия съгласно нейното законодателство, компетентната институция взима предвид и осигурителния стаж, придобит съгласно законодателството на другата страна, при условие, че тези периоди не съвпадат. Посочено е, че двустранния договор между Р България и Руската Федерация за социална сигурност не предвижда възможност за сумиране на стаж от трета държава. Затова преценката за правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст при недостигащ осигурителен стаж в България е направена при сумиране само на български и руски стаж съгласно двустранния договор, при който общият осигурителен стаж е изчислен на 30г. 01м.11д. и само на български и италиански стаж съгласно регламента действащ за страните от ЕС, при който общият осигурителен стаж е 30г. 08м. 21д. А не е сумиран общия осигурителен стаж на лицето, придобит в България съгласно българското законодателство, в Италия съгласно регламента, действащ на територията на ЕС и в Русия съгласно двустранния международен договор. И в двата случая на сумиране, според пенсионния орган, недостигащият осигурителен стаж е повече от 5 години, поради което е прието, че лицето не може да се възползва от възможността, която дава чл. 9а ал.2 КСО за зачитане на недостигащ осигурителен стаж до 5 години, след внасяне на осигурителни вноски.

На следващо място е указано, че при подаване на следващо заявление е необходимо да се представи УП-3 за времето от 01.01.1983г. до 05.09.1983г. с уточнение на длъжността, категорията труд и основанието за категоризирането му от „ЕСМ“ – Белене.

По тези съображения Ръководителят на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Плевен отказал отпускането на лична пенсия за ОСВ.

Разпореждането е връчено на 04.05.2020г. с писмо с обр. разписка и представените документи за трудов стаж – военна, осигурителна и трудови книжки са върнати.

На

14.05.2020г. в законния едномесечен срок съгласно чл. 117 ал.2 т.1 вр. ал.1 т.2 б. „а“ КСО жалбоподателят оспорил разпореждането пред Директора на ТП на НОИ – Плевен. Във възражението сочи, че следва да се зачете общия му осигурителен стаж в България, Русия и Италия въз основа на българското законодателство, европейския регламент за стажа придобит в Италия като държава-членка на ЕС и в Русия съгласно двустранния договор за гарантиране на осигурителните му права при условията на кумулативност като нито един от актовете не изключва признаването на стажа, придобит в трета страна въз основа на двустранен или друг международен договор, при условие че периодите не се дублират.

Директорът на ТП на НОИ – Плевен се произнесъл с Решение № 2153-14-28/12.06.2020г., с което потвърдил разпореждането като правилно и законосъобразно и възприел изцяло мотивите на пенсионния орган като основателни.

Съгласно чл. 98 ал.1 КСО ръководителят на пенсионното осигуряване към ТП на НОИ – Плевен е териториално и материално компетентен да издава разпореждания за отпускане и изменение на пенсиите. На осн. чл. 117 ал.1 т.2 б.”а”, ал.2 и ал.3 от КСО разпорежданията за отказ или неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях подлежат на задължително обжалване по административен ред пред по-горестоящия административен орган – Директора на ТП на НОИ в едномесечен срок. Последният се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок, като решава въпроса по същество или връща преписката на пенсионния орган за ново разглеждане, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Решението на Директора на ТП на НОИ подлежи на обжалване по съдебен ред пред административния съд. Определеният ред и срокове за обжалване и произнасяне са спазени.

Разпореждането е издадено от ръководителя на

„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Плевен, а решението, с което е потвърдено, е издадено от Пламен Димитров за Директор на ТП на НОИ – Плевен, действащ при условията на заместване съгласно Заповед № 1016-40-691/10.06.2016г. на управителя на НОИ, при отсъствието на директора поради отпуск и следователно от съответния териториално и материално компетентен орган в рамките на предоставените от закона правомощия.

Директорът на ТП на НОИ - Плевен се е произнесъл по обжалваното разпореждане и доводите на жалбоподателя относно признатия и недостигащ трудов стаж като е изложил подробни аргументи, в подкрепа на становището на пенсионния орган. Разпореждането съдържа всички необходими реквизити на индивидуален административен акт и отговаря на изискванията за форма, като съдържа мотиви.

Решението и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на ПО са неправилни.

Неправилно е прието, че осигурителния стаж на жалбоподателя, придобит в България, Италия и Русия не следва да се сумира за преценка правото на пенсия на жалбоподателя.

Придобитият в Италия осигурителен стаж се признава на основание чл. 50 от Регламент /ЕО/ № 883/2004г. Съгласно принципа, залегнал в чл.6 от същия регламент, освен ако друго не е предвидено в регламента, компетентната институция на държава-членка съгласно чието законодателство придобиването, запазването, времетраенето или възстановяването на правото на обезщетения, зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Регламентът има действие на територията на целия Европейски съюз за взаимно зачитане между държавите-членки на периодите на осигуряване, придобити в която и да е държава-членка с цел упражняване на осигурителните права на нейните граждани пред компетентната институция на държавата-членка и признаването на съответните периоди на осигуряване съгласно местното законодателство. България като държава-членка е обвързана от разпоредбите на регламента и на това основание следва да признае осигурителния стаж на жалбоподателя, придобит на територията на Италия съгласно италианското законодателство и да го прибави към придобития в България стаж за преценка правото на пенсия на жалбоподателя според правилата на българското законодателство. В регламента не се съдържат правила, в това число не съществува и забрана за сумиране на осигурителен стаж от трети страни, по силата на двустранни договори или други международни споразумения, по които държавата-членка е страна.