Решение № 6 от 07.01.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№6 гр. София, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20251800500476 по описа за 2025 година

С решение № 63 от 17.03.2025 год. по гр. дело № 379/2024 год. РС-Ихтиман е отхвърлил иска на С. Г. М. от гр. К. за допускане на съдебна делба между ищеца, Д. Г. К. от гр. К., И. Н. М. от гр. К., В. И. М. от гр. С., Н. Г. М. от гр. К. и Я. Д. М. от гр. К. на следните недвижими имоти, находящи се в гр. К., С. област: 1. Самостоятелно жилище с идентификатор *** със застроена площ 65 кв.м., представляващ първи етаж в източен близнак на масивна двуетажна жилищна сграда – близнак, построена в дворно място с идентификатор *** с площ 738 кв.м. по регулационния план на гр. К.; 2.

Самостоятелно жилище с идентификатор *** със застроена площ 65 кв.м., представляващ втори етаж в източен близнак на масивна двуетажна жилищна сграда – близнак, построена в дворно място с идентификатор *** с площ 738 кв.м. по регулационния план на гр. К.; 3. Самостоятелно жилище с идентификатор *** със застроена площ 69 кв.м., представляващ първи етаж в западен близнак на масивна двуетажна жилищна сграда – близнак, построена в дворно място с идентификатор *** с площ 738 кв.м. по регулационния план на гр. К.; 4. Самостоятелно жилище с идентификатор *** със застроена площ 69 кв.м., представляващ втори етаж в западен близнак на масивна двуетажна жилищна сграда – близнак, построена в дворно място с идентификатор *** с площ 738 кв.м. по регулационния план на гр. К., като неоснователни.

1

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с доводи, че същото е постановено в нарушение на закона и в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да допусне делба на процесните имоти между страните по делото при законните квоти.

Съделителят И. Н. М. чрез адв. А. оспора подадената въззивна жалба.

Съделителката Д. Г. К. чрез адв. К. оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на районния съд.

Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът твърди в исковата молба, че той и първата ответница Д. К. – негова сестра, са наследници по закон на З. А. Н., починал през 1996 год., а останалите ответници са наследници на Н.К. М., починал през 2003 год. Техните наследодатели са придобили право на собственост по силата на покупко-продажба върху дворно място в гр. К., представляващо парцел IX-1665, цялото с площ 738 кв.м. с нот. акт № 26, т. 1, дело № 39/1959 год., като същото понастоящем представлява парцел VII-291 в кв. 127 по плана на гр. К.. Двамата са построили двуетажна жилищна сграда, като до смъртта си двамата живеели в този имот.

При извършване на строителството техните наследодатели не са си учредявали взаимно право на строеж, нито по-късно са извършили делба на сградата. Това обуславя и правния интерес на ищеца да иска извършване на делба по съдебен ред.

В подадения писмен отговор на исковата молба ответницата Д. К. чрез адв. К. взема становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че съгласно н.а. за дарение № 91, т.

3, дело № 1061/1997 год. същата е била собственик на ¼ ид.ч. от дворно място, цялото с площ 738 кв.м., съставляващо УПИ VII-291 в кв. 127 по плана на гр. К., ведно с първия етаж от източния близнак на построената в същото място двуетажна жилищна сграда, като на 17.02.2022 год. продала на Ц.К.Т. притежавания от нея жилищен етаж, ведно със съответните идеални части от дворното място, като сделката е обективирана в н.а. № 46, том 2, рег. № 1868, дело № 214 от 2022 год. Поради това и тази съделителка не притежава дял в съсобствеността на делбените имоти. Твърди, че след построяването на сградата между двамата съсобственици З. Н. и Н. М. е извършено фактическо разделяне на къщата-близнак, като първият е завладял и съответно придобил собствеността на източния близнак, а Н. М. е станал изключителен собственик на западния близнак, като от построяването на сградата до настоящия момент същата се владее и ползва съобразно това разпределение. През 1997 год. дъщерята на З. Н. – В. М.а се разпоредила с наследената от нея част от имота, а именно: ½ ид.ч. от дворното място и източния близнак от двуетажната жилищна сграда в полза на двете си деца – ищеца С. М. и ответницата Д. Г. /К./, като всеки от тях получил самостоятелен етаж от източния близнак: първи етаж – за ответницата, а втория етаж – за ищеца, както и по ¼ ид.ч. от дворното място за всеки от тях, видно от н.а. № 91, том 3, н.д.

№ 1061/1997 год. Моли съда да отхвърли иска за делба, като неоснователен.

От представените по делото писмени доказателства се установява следното:

2

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 26, том I, дело № 39/1959 г. на ИРС Н.К. М. и З. А. Н. са закупили дворно място, находящо се в гара К., представляващо парцел IX-1665 в кв. 54 , цялото с площ от 738 кв.м. По делото страните не спорят, че в имота са изградени две жилищни сгради-близнаци.

Съгласно удостоверение за наследници изх. № 479/13.09.2022 г. на община К. Н. М. е починал на 12.02.2003 г. С н.а. за дарение на недвижим имот № 25, том II, дело № 498/1992 г. Н. М. приживе заедно със съпругата си М.С. М. са дарили на синовете си Г. Н. М. и И. Н.

М. по ¼ идеална част от дворното място с площ 738 кв. м, находящо се в гр. К., представляващо парцел VII-291, в кв. 127 по плана на гр. К., както и първия и втория етаж от построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 69 кв.м. /западен близнак/, като на Г. М. са дарили първия етаж, а на И. М. – втория етаж от сградата-близнак. Г. М. е починал през 2010 год. и е оставил като наследница по закон съпругата си В. М. и Н. М. – син.

Видно от удостоверение за наследници изх. № 419/08.08.2022 г. на община К. З. А. Н. е починал на 25.09.1996 г., и е оставил като наследници по закон съпругата си Д. Н.а и В.

З.ева М.а - дъщеря. Съпругата Д. Н.а е починала на 16.04.1997 г. и неин единствен наследник е В. М.а - дъщеря.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 91, том III, дело № 1061/1997 г. на нотариус при Ихтиманския районен съд на 20.08.1997 г. В. М.а е дарила на С. Г. М. и Д. Г. Г.

/понастоящем К./ ½ идеална част от дворно място с пространство от 738 кв. м, находящо се в гр. К., образуващо парцел VII-291, в кв. 127 по плана на гр. К., както и първия и втория етаж от източния близнак, построен в това дворно място.

Впоследствие, с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 46, том II, рег. № 1868, дело № 214/2022 г. на нотариус Румен Генев, рег. № 485 в регистъра на Нотариалната камара, Д. К. е продала на Ц.К.Т. първия етаж от източния близнак със застроена площ от 65 кв. м, ведно с ¼ идеални част от дворното място - УПИ VII-291, в кв.

127 по плана на гр. К., в което е построен. От своя страна Ц.Т. е продала на Я. Д. М., видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 119, том II, рег.№ 2367, дело № 279/2022 г. на нотариус Румен Генев, рег. № 485 на НК придобития от нея първи етаж от източния близнак, ведно с ¼ идеални част от дворното място, в което е построен.

Съобразно представените схеми на самостоятелни обекти в сграда, издадени от СГКК-С. област за първия етаж от източния близнак на масивна двуетажна жилищна сградаблизнак, представляващ самостоятелно жилище е отреден идентификатор ***, за втория етаж от източния близнак на масивна двуетажна жилищна сграда-близнак, представляващ самостоятелно жилище е отреден идентификатор ***, за първия етаж от западния близнак на масивна двуетажна жилищна сграда-близнак, представляващо самостоятелно жилище е отреден идентификатор *** и за втория етаж от западния близнак на масивна двуетажна жилищна сграда-близнак, представляващ самостоятелно жилище е отреден идентификатор *** 3

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Предявените искове за делба за неоснователни.

Това е така, тъй като от приложените по делото писмени доказателства се установява, че наследодателите на страните З. Н. и Н. М. през 1959 год. са закупили общо дворно място, представляващо към онзи момент парцел IX-1665 в кв. 54 по плана на гр. К., цялото с площ от 738 кв.м., в което са построили масивна двуетажна къща-близнак. Установи се също така, че както Н. М. приживе, така и наследникът на З. Н. – неговата дъщеря В. М.а са се разпоредили чрез правни сделки със самостоятелни обекти на правото на собственост – етажи от сграда, като понастоящем собственици на първия етаж от западния близнак са наследниците по закон на Г. М. /син на Н. М./ - В. М. и Н. М., а на втория етаж – И. М.; собственик на първия етаж на сградата – източен близнак е Я. М., а ищецът С. М. е собственик на втория етаж на същата сграда-близнак. По делото ищецът не е оспорил действителността на прехвърлителните сделки, нито е навел твърдения някой от праводателите да се е разпоредил с повече права от тези, които притежава. Възражението на въззивника по чл. 76 от ЗН е неоснователно, тъй като тази разпоредба се прилага само в случаите, когато съсобствеността произтича от наследяване, а не е резултат от правни сделки, като смисълът на същата е в разпределението на наследствените имоти да участват само наследниците, а не трети лица – приобретатели. В случая тази разпоредба не намира приложение по отношение на извършените сделки през 1992 год. и 1997 год., тъй като съсобствеността на Н. М. и З. Н. не е възникнала в резултат на наследствено правоприемство. Установено е също така по делото, че прехвърлените с нотариалните актове етажи от жилищните сгради представляват самостоятелни обекти на правото на собственост.

С оглед това, тъй като всяка една от страните е придобила чрез правна сделка самостоятелен обект на правото на собственост – жилище от сградата, построена в общото дворно място, то по отношение на тези обекти не е налице съсобственост, което обуславя и неоснователност на предявените искове за делба.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на И. Н. М. сумата 511,29 € – равностойността на сумата 1000 лева разноски за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 63 от 17.03.2025 год. по гр. дело № 379/2024 год. на РС-Ихтиман.

ОСЪЖДА

С. Г. М. ЕГН ********** от гр. К. да заплати на И. Н. М. ЕГН

4

********** от гр. К. сумата 511,29 € разноски за въззивното производство, на основание чл.

78, ал. 3 от ГПК.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5