Определение № 153 от 09.03.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 153 гр. Враца, 09.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело № 20261400500007 по описа за 2026 година

Настоящото производство е образувано по искове за заплащане на допълнително възнаграждение и обезщетение за забава, предявени от държавен служител в системата на Министерството на вътрешните работи по чл. 142, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

С Решение № 29/07.03.2026 г., постановено по в.гр.д. № 7/2026 г. по описа на ОС – Враца, съдът е отменил Решение № 797/08.12.2025 г. по гр.д. № 1812/2025 г. на Районен съд – Враца в частта, с която са били отхвърлени предявените от Д. П. М. срещу Областна дирекция на МВР – Враца осъдителни искове по чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и вместо това е осъдил ответника да заплати на ищцата сумата 15 542,68 €, левовата равностойност на 30 398,84 лв. представляваща неплатено допълнително възнаграждение за периода 01.04.2022 г. – 01.04.2025 г., както и сумата 2 775,37 €, левовата равностойност на 5 428,16 лв.– обезщетение за забава за периода 01.04.2022 г. – 01.04.2025 г. Решението е потвърдено в частта, с която искът по чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР е отхвърлен за разликата над 30 398,84 лв. до пълния предявен размер 31 528,94 лв.

Със същото решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта относно установителния иск за признаване право на основен и допълнителен платен годишен отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМВР и е прекратил производството в тази част като недопустимо, поради неподсъдност на спора на гражданските съдилища. Решението е изменено и в частта за разноските, като ищцата е осъдена да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение пред първата съдебна инстанция за горницата над 92,03 €, чиято левова равностойност е 180,00 лева.

С въззивното решение въззивницата е осъдена да заплати на въззиваемата страна сумата от 81,81 €, левовата равностойност на 160,00 лв. разноски за въззивната инстанция.

Служебното правоотношение на ищцата се урежда от специалния закон – ЗМВР, както и субсидиарно от Закона за държавния служител (ЗДСл.), съгласно чл. 142, ал. 4 ЗМВР.

Спорът не произтича от трудово правоотношение по смисъла на Кодекса на труда, а от служебно правоотношение. Независимо от това, по своята правна природа претендираните вземания представляват възнаграждение за положен труд и произтичат от правоотношение по предоставяне на работна сила.

Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК работниците и служителите са освободени от заплащане на държавни такси и разноски по искове, произтичащи от трудови 1 правоотношения. Последователната е практика на ВКС, според която споровете за заплащане на възнаграждение, обезщетения или други имуществени права по служебни правоотношения се приравняват по своята социална и икономическа същност на трудовите спорове, поради което намира приложение освобождаването от държавни такси по чл. 83, ал.

1, т. 1 ГПК. Поради това ищцата, като държавен служител, предявила искове за вземания, произтичащи от служебното правоотношение, се ползва от процесуалната привилегия по чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК.

Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото бъде решено в полза на лице, освободено от държавни такси и разноски, осъдената страна дължи съответните такси и разноски в полза на съда. В обратната хипотеза – когато искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено – разноските остават за сметка на бюджета на съда и не се възлагат върху освободената страна.

В случая при постановяване на решението съдът е пропуснал да се произнесе относно дължимата държавна такса за първоинстанционното и въззивното производство, както и относно разноските за вещо лице пред първата инстанция, останали за сметка на бюджета на съда.

Съгласно чл. 77 ГПК, когато страната остане задължена за разноски, съдът постановява определение за принудителното им събиране.

Държавната такса следва да се определи по всеки от уважените осъдителни искове поотделно, съгласно чл. 72, ал. 1 ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси които се събират от съдилищата по ГПК.

По иска с правно основание чл.178, ал.1, т.1 ЗМВР върху уважената сума 30 398,84 лв. дължимата държавна такса за първата инстанция възлиза на 1 215,95 лв., представляващи 621,71 €, а за въззивното производство се дължи 50 % от първоинстанционната такса – чл.

18, ал. 1 от Тарифата– 607,98 лв., представляващи 310,85 €.

По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД върху уважената сума 5 428,16 лв. дължимата държавна такса за първата инстанция възлиза на 217,13 лв., представляващи 111,02 €, а за въззивното производство се дължи 50 % от първоинстанционната такса – чл.

18, ал. 1 от Тарифата– 108,57 лв., представляващи 55,51 €,

Разноските за възнаграждение на вещото лице възлизат на 300,00 лв. (153,39 €). От заключението на вещото лице се установява, че експертизата е извършена както по осъдителните искове за заплащане на възнаграждение и обезщетение за забава, така и по установителния иск относно правото на платен годишен отпуск. Следователно разноските следва да се разпределят поравно между двата доказателствени въпроса, по 150,00 лв. (76,69 €) за всеки.

С оглед на изхода на спора по осъдителните искове, при които от предявения общ материален интерес 36 957,10 лв. е уважена сума 35 827,00 лв., представляваща 96,94 % процесуален успех на ищцата, ответникът следва да понесе съразмерна част от разноските за вещо лице в размер на 145,41 лв. (74,35 €), а останалата част 154,59 лв. (79,04 €) – включваща 150,00 лв. (76,69 €) по прекратения като недопустим установителен иск относно платения годишен отпуск и 4,59 лв. (2,35 €) по отхвърления дял от осъдителните искове – остава за сметка на бюджета на съда, тъй като ищцата е освободена от държавни такси и разноски.

Предвид изложеното и на основание чл. 77 ГПК, вр. чл. 78, ал. 6 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Враца, с адрес гр. Враца, ул. „Поп Косто Буюклийски“ № 10, ДА 2

ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Враца държавна такса върху уважените осъдителни искове, както следва:

-по иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР върху уважената сума 30 398,84 лв. държавна такса в размер на 621,71 €, левовата равностойност на 1 215,95 лв.;

-по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху уважената сума 5 428,16 лв. държавна такса в размер на 111,02 €, левовата равностойност на 217,13 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Враца, гр. Враца, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Враца държавна такса за въззивното производство, както следва:

-по иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР държавна такса в размер на 310,85 €, левовата равностойност на 607,98 лв.

-по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД държавна такса в размер на 55,51 €, левовата равностойност на 108,57 лв.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Враца ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Враца сумата 74,35€, левовата равностойност на 145,41 лв., представляваща съразмерна част от изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице пред първата инстанция.

ОСТАНАЛАТА част от разноските за вещо лице в размер на 79,04 €, левовата равностойност на 154,59 лв. остава за сметка на бюджета на съда.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3