Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 213 от 26.08.2021, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Гражданско дело 419/2021
Вид
Решение № 213
Подписан
26.08.2021
В сила
28.09.2021
Състав
ИВЕЛИНА ПЕТРОВА ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 429 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433 ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 130 ал. 2 · Закон за съдебната власт

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Л. , 26.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Л., VII СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА

ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Гражданско дело № 20214310100419 по описа за 2021 година

Отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 във връзка с чл. 124 ал. 1 от ГПК.

Постъпила е искова молба от К. Д. Д. от гр. Л., чрез адвокат С.Л., срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – гр. София, на основание чл. 439 ал. 1 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК, в която се посочва, че с молба вх. № 9214/10.05.2014 година въз основа на изпълнителен лист от 02.11.2011 г., издаден по Заповед за изпълнение № 1275/02.11.2011 г. по ЧГД № 1882/2011 г. по описа на Районен съд - Л. и изпълнителен лист от 02.11.2011 г., издаден по Заповед за изпълнение № 1283/02.11.2011 г. по ЧГД № 1884/2011 г. по описа на Районен съд - Л., е образувано изпълнително дело № 20148790400649 по описа на ЧСИ В. П., с peг. № 879, с район на действие Окръжен съд - Л., със следните страни: взискател „ОТП Факторинг България" ЕАД, с ЕИК: 202317122, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, р-н „Оборище", ***, ет. 2, представлявано от И. М.а - М. изпълнителен директор, и длъжник ищцата К. Д. Д..

Изтъква се, че дружеството „ОТП Факторинг България“ ЕАД е частен правоприемник на „Банка ДСК“ ЕАД, тъй като с договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 06.03.2012 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД /продавач/ и „ОТП Факторинг България“ ЕАД /купувач/, са му цедирани вземанията и по двата изпълнителни листа спрямо К. Д. Д..

Изпълнителното дело № 649/2014 г. по описа на ЧСИ В. П., се твърди, че е образувано по молба с вх.№ 9214/10.05.2014 г. на взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД.

1

Посочва се, че с последваща молба с вх.№ 37725/04.12.2018 г. по изп.дело № 649/2014 г., ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД - гр. София, с управител Р. М. Т., е помолил да бъде конституиран като взискател по делото, тъй като на 28.09.2018 г. е бил сключен нов договор за цесия между „ОТП Факторинг България“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на който „ОТП Факторинг България“ ЕАД /като цедент/ е цедирал вземането си по изпълнителното дело на „ЕОС Матрикс“ ЕООД /като цесионер/.

Твърди се, че с друга молба с вх.№ 15842/21.04.2020 г. по изп.дело № 649/2014 г., новият взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД е помолил да се прекрати изпълнителното дело, на основание чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК /перемпция/, тъй като в хода на изпълнителното производство е настъпил предвиденият в закона двугодишен срок, през който не са поискани и извършени изпълнителни действия.

С Постановление от 21.04.2020 г., изпълнително дело № 649/2014 г. по описа на ЧСИ В. П. било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК /перемпция/, тъй като за времето от образуването му до неговото прекратяване не са били предприети никакви изпълнителни действия, при което от 10.05.2014 г. до 10.05.2016 г. е бил изтекъл предвиденият двугодишен срок и същото е било перемирано по силата на закона.

Посочва се още, че едновременно с молбата за прекратяване на горното изпълнително дело била депозирана и друга молба с вх. № 15864/21.04.2020 г. от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с искане да бъде образувано ново изпълнително дело срещу длъжника К. Д. Д., за което да се приложат изпълнителните листи от прекратеното дело. С молбата били поискани изпълнителни действия - запор на банкови сметки на длъжника. Вследствие на тази молба било образувано и новото изпълнително дело № 20208790400470 по описа на ЧСИ В. П. с peг. № 879, с район на действие Окръжен съд - Л..

Ищцата навежда доводи за погасяване на вземанията по двата изпълнителни листа по давност. В тази връзка изтъква, че от образуването на първото изпълнително дело № 649/2014 г. по описа на ЧСИ В. П. - 10.05.2014 г. до 10.05.2016 г., не са предприети никакви действия по принудително събиране на вземането, поради което то се е прекратило по право още на 10.05.2016 г., като новата погасителна давност е започнала да тече от 10.05.2014 г. и е изтекла на 10.05.2017 г. за лихвите и на 10.05.2019 г. - за главниците. Счита, че правото на кредитора е погасено с 5 - годишна давност, тъй като вземанията по двата изпълнителни листи от 02.11.2011 г., издадени по двете заповеди за изпълнение от 02.11.2011 г. по ЧГД № 1882/2011 г. и ЧГД № 1884/2011 г. по описа на Районен Съд – Л., произтичат от договор за кредит и договор за поръчителство, която давност е 5-годишна за главното вземане, по арг. на чл. 110 от ЗЗД, а за вземанията за лихви е тригодишна съгласно чл. 111, б. „в" от ЗЗД.

Така от последното по делото предприето изпълнително действие, ако образуването на изпълнителното дело се счита за токова действие - 10.05.2014 г., ищцата счита, че е започнал да тече новият давностен срок, който е 3 -годишен за лихвите и е изтекъл още на 10.05.2017 г., и 5 - годишен за главниците, който е изтекъл на 10.05.2019 г. Счита също, че второто по 2 ред образувано изпълнително дело № 20208790400470 по описа на ЧСИ В. П. с peг. № 879, с район на действие Окръжен съд - Л., следва да бъде прекратено поради давност. Позовава се на разясненията, дадени в т. 10 и т. 14 на TP №2/26.06.2015 г. на ОСГТК, че не са били предприети никакви действия, които да са могли да прекъснат давността и тя е изтекла на 10.05.2017г. за лихвите и 10.05.2019г. за главниците, т.е. преди момента на образуване на новото изпълнително дело № 20208790400470 по описа на ЧСИ В. П. с peг. № 879, с район на действие Окръжен съд - Л. на 21.04.2020 г. Изтъква, че едва с образуване на последното са поискани и предприети изпълнителни действия /Запорно съобщение с изх. № 10539/29.04.2020 г. до „Уникредит Булбанк“ АД/ спрямо длъжника/ищцата, но до този момент 5-годишната давност вече е била изтекла.

Ищцата счита също, че е налице специфичната предпоставка за допустимост на защитата по реда на чл. 439 от ГПК, с оглед наличието на нов факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а именно изтекла погасителна давност, като вземането на кредитора /в случая цесионера „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД/ се е погасило по давност.

Въз основа на изложеното, ищцата предявява настоящият отрицателен установителен иск, като моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, на основание чл. 439, ал. 2 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, в отношенията между страните, че тя не дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, сумите по изпълнителен лист от 02.11.2011 г. издаден по Заповед за изпълнение № 1275/02.11.2011 г. по ЧГД № 1882/2011 г. по описа на Районен съд - Л. и изпълнителен лист от 02.11.2011 г. издаден по Заповед за изпълнение № 1283/02.11.2011 г. по ЧГД № 1884/2011 г. по описа на Районен съд - Л., въз основа на които е образувано и висящо изпълнително дело № 20208790400470 по описа на ЧСИ В. П., поради погасяването им по давност.

Претендират се и сторените по делото разноски.

С уточняваща молба вх.№ 1340/02.03.2021 г., подадена от ищцата, чрез пълномощника й адв. Л., като цена на иска е посочена сумата 13562.56 лева, представляваща сбора от сумите по двата изпълнителни листа, а сумите, предмет на иска са конкретизирани, както следва: сумата от 9973.18 лева, от която: главница – 9205.10 лева, договорна лихва в размер на 687.00 лева за периода от 01.05.2011 г. до 31.10.2011 г., 46.08 лева – мораторна лихва за периода 08.05.2011 г. до 31.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 01.11.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, заемна такса в размер на 35.00 лева, както и разноски по делото: внесена държавна такса в размер на 199.46 лева и юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 439.00 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от 02.11.2011 г. по Заповед за изпълнение № 1275/02.11.2011 г. по ч.гр.д.№ 1882/2011 г. по описа на Районен съд-Л., както и сумата от 1221.81 евро – главница, сумата 109.08 евро – договорна лихва от 01.03.2011 г. до 31.10.2011 г., сумата 50.77 евро – мораторна лихва от 08.03.2011 г. до 3

31.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 01.11.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото, от които: сумата 27.63 лева – държавна такса и сумата 221.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 02.11.2011 г. по Заповед за изпълнение № 1283/02.11.2011 г. по ч.гр.д.№ 1884/2011 г. по описа на Районен съд-Л..

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощник юрисконсулт Веселина Йорданова, с който е изразено становище за неоснователност на предявения иск. Наведени са доводи, че следва да бъде съобразено Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС относно погасителната давност, което е отменено с ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, но тази отмяна поражда действие от датата на обявяване на ТР – 26.06.2015 г., при което към момента на образуване на изп.дело № 649/2014 г. в сила е било посоченото Постановление на Пленума на ВС, даващо тълкуване, че по време на изпълнителното производство давност не тече. С оглед на това, ответникът счита, до момента на постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността за процесното вземане не е текла, тъй като изп.дело № 649/2014 г. по описа на ЧСИ В. П. е било образувано и висящо, при което най-ранният момент, от който давността е започнала да тече съгласно даденото с тълкувателното решение тълкуване на разпоредбите на ГПК, свързани с изпълнителното производство, е влизането в сила на посоченото тълкувателно решение – 26.06.2015 г.

Ответникът посочва, че образуването на новото изпълнително дело с № 470/2020 г. по описа на ЧСИ В. П. през месец април 2020 г., е станало преди изтичане на петгодишния давностен срок, като по новото изпълнително дело са искани и извършвани изпълнителни действия, които отново са прекъснали давността /на 29.04.2020 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор на банкова сметка/.

Въз основа на изложеното, ответникът счита, че изпълняемото право и правото на принудително изпълнение не са погасени. В случай, че искът бъде уважен, ответникът прави възражение за прекомерност на претендирания от ищцата адвокатски хонорар и моли да бъде присъден в минимален размер, с оглед правната и фактическа сложност на делото.

Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, ищцата се представлява от адвокат С.Л., която поддържа предявения иск и моли да бъде уважен, като в пледоария по същество излага съображения за неговата основателност, които е доразвила и в представена писмена защита. Поддържа искането за присъждане на направените от доверителката й разноски по представен списък.

Ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В депозирано писмено становище от негов пълномощник, се поддържат съображенията в отговора за неоснователност на предявения иск.

От събраните по делото доказателства, включително от приложените копия от изп. дело № 649/2014 г. и изп. дело № 470/2020 г., двете по описа на ЧСИ В. П., запазените 4 книжа по ч.гр.дело № 1882/2011 г. и ч.гр.дело № 1884/2011 г., двете по описа на РС-Л., както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

Безспорно е, че по молба вх. № 9214/10.05.2014 година, въз основа на изпълнителен лист от 02.11.2011 г., издаден по Заповед за изпълнение № 1275/02.11.2011 г. по ЧГД № 1882/2011 г. по описа на Районен съд - Л. и изпълнителен лист от 02.11.2011 г., издаден по Заповед за изпълнение № 1283/02.11.2011 г. по ЧГД № 1884/2011 г. по описа на Районен съд - Л., е образувано изпълнително дело № 649/2014 г. по описа на ЧСИ В. П., с peг. № 879, с район на действие Окръжен съд - Л., със следните страни: взискател „ОТП Факторинг България" ЕАД, с ЕИК: 202317122, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, р-н „Оборище", ***, ет. 2, представлявано от И. М.а-М. изпълнителен директор, и длъжници И. Р. И. и ищцата К. Д. Д., за принудително събиране на присъдените вземания по двата изпълнителни листа.