Решение № 122 от 13.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20251001000835 по описа за 2025 годИ.

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ЗАД „ОЗК – Застраховане, ЕИК 121265177, чрез адв. Л., против решение № 1138/01.08.2025 г. по т.д. № 2326/2023 г. на СГС, ТО, 6 - ти състав, с което въззивникът е осъден по реда на чл. 411 КЗ да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ сумата в размер на 61 068, 80 лв., представляваща обезщетение платено от ищеца по силата на договор за застраховка, обективиран в полица № 4704190300006722 валидна от 20.11.2019 г. до 19.11.2020 г., подклауза „Пълно каско“ за настъпило на 08.12.2021 г. ПТП, разноски по репатрирането на застрахованото МПС в размер на 1 124, 32 лв. и ликвидационни разходи за определяне на обезщетението в размер на 25 лв.

Въззивникът твърди, че решението е неправилно и необосновано, поради което следва да бъде отменено.

Поддържа, че като не е уважил молбата на ответника да конституира като трето лице – помагач Областно пътно управление - Силистра, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, рефлектирало върху изхода на спора.

Твърди, че по делото не е установено противоправно поведение на водача на автобуса. Точно обратното, налице било противоправно поведение от водача на седловия влекач „Скания“, Г. П., който с допуснатите нарушения на ЗДвП е станал причИ. за настъпване на пътнотранспортното произшествие.

Като аргумент за тази теза сочи, че при настъпване на произшествието, 1 влекача е бил разположен настрани спрямо пътните ленти и без включени светлини, в нарушение на чл. 59, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, който изисквал спирането по независещи от водача причини, да се извършва само в лентата за принудително спиране, извън платното за движение, като през нощта и при намалена видимост, следвало спряното пътно превозно средство да е с предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал.

В този случай, водачът на автобуса Б. М., който се е движил с ниска скорост, намалил своевременно същата, предприел аварийно спиране, но въпреки всички правилни действия, поради лошото време, непочистените пътища и разположението на седловия влекач не е могъл да избегне удара.

Настоява, че съдът не е отчел и противоправното поведение на водача Г.

П., който изкочил от кабИ.та на управлявания от него камион и с това действие, в допълнение на посоченото по – горе е допринесъл за настъпване на ПТП.

Заявява, че така изложените обстоятелства, безусловно потвърждавали наличието на съпричиняване, като приносът бил съществен и приемуществен.

Излага тезата, че присъденото обезщетение надвишава размера на заплатеното от ответника обезщетение. Твърди, че в приетата по делото съдебна експертиза, стойността на процесния влекач е определена към датата на изготвяне на експертиза /23.04.2024 г./ и тази стойност е била взета предвид от съда в решението, а не стойността към датата на събитието 08.12.2021 г.

Счита, че действителната стойност следва да бъде съобразена с посочената от вещото лице корекция с 15 %, съответна на икономическото състояние на пазара в Р България, след което от получената сума в размер на 59 278, 52 лв. трябвало да бъдат приспаднати запазените част в размер на сумата от 8 891, 78 лв., при което стойността на действителните вреди възлизала на 50 386, 74 лв., а не на присъдените в размер на 61 068, 80 лв.

ВъззИ.емата страна ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено.

Твърди, че механизма на процесното ППТ е изяснен от приетата и неоспорена по делото съдебна автотехническа експертиза и показанията на разпитаните свидетели. Всички доказателства налагали извода, че произшествието е било непредвидимо за водача на влекача и непредотвратимо от него. ПТП е могло да бъде избегнато само, ако водача на автобуса е запазил траекторията си на движение в своята лента, без да навлиза в лентата за насрещно движение.

Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, от легитимирана да обжалва страна в процеса, обуславяща правен интерес от обжалването и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съдът като обсъди доводите на страните и при съвкупна оценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

При привличане на подпомагаща страна се цели третото лице да издейства благоприятно съдебно решение за главната страна, като бъде подчинено на обвързващата сила на мотивите на съдебното решение, при 2 евентуален обратен иск на привличащата страна.

Областните пътни управления са специализирани звена за административно обслужване на Агенция „Пътна инфраструктура“ и нямат самостоятелна правосубектност, поради което и не могат да бъдат участници в процеса. Ето защо, само на това основание искането на ответника за конституиране на Областно пътно управление – Силистра като трето лице помагач, следва да бъде оставено без уважение. Затова макар и формално да има допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, изразяващо се в непроизнасяне с определение по искането по чл. 219 ГПК, същото не е съществено, при положение, че не са били налице законовите предпоставки за привличане на посоченото трето лице.

По същество на обжалваното решение, въззивникът не оспорва установените от първоинстанционният съд, факти. Спора е относно правните изводи на съда, дали поведението на застрахования при ответника водач на седловия влекач „Скания“ с реге. № ********, Г. П., е създал предпоставки за настъпилия удар между двете превозни средства и съответно, дали това е довело до съпричиняване на имуществените вреди върху влекача. Спори се и за размера на определеното обезщетение.

Категорична и безпротиворечИ. е съдебната практика, че за да е налице съпричиняване, то това лице трябва обективно да е допринесло за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действало виновно или не.

Релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен принос, без който не би се стигнало до увреждането като неблагоприятен резултат.

В конкретната хипотеза, с приетата и неоспорена експертиза, вещото лице е изложило, че съобразно приложените по делото доказателства и от позицията му на експерт, причИ.та за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на автобус „Отокар Вектио 310“, който при условията на спускане – наклон на пътя и заснежена пътна настилка, навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с насрещно движещия се влекач „Скания Р450“. Вещото лице е категорично, че водачът на автобуса е могъл да предотврати процесното ПТП, ако е запазил траекторията на движение на автобуса в лентата по посока гр. Русе, без да навлиза в летата за насрещно движение. Подчертава, че дори водачът на влекача да е предприел спиране, то не би предотвратило настъпването на удара между двете МПС – та.

Според показанията на разпитания като свидетел шофьор на товарния автомобил Г. Д. П., изкачвайки се по пътя, в далечИ.та е видял фарове, които се движат доста бързо, сигнализирал е със светлини къси – дълги, че е на пътя и че движението е доста бързо за атмосферните условия, повторно сигнализирал, че трябва да намали колегата, защото не виждал какво точно е превозното средство, но видял само как рязко тези светлини се спускат към него и за части от секундата взел решение да откопчае колана, да върне газта на камиона за да започне да спира, отворил кабИ.та и скочил до мантинелата, като се хванал за нея. В следващия момент чул удара и обръщайки се видял, средната част на автобуса забита в камиона, в шофьорската част, а 3 каросерията на влекача, тотално смазана.

От показанията на разпитания като свидетел шофьор на автобуса Б. С.

М. става ясно, че поради лошото време, нямало сцепление на волана, на гумите и загубил управление над автобуса, вследствие на което автобусът започнал да криволичи наляво и надясно. Потвърждава, че е видял светлините на товарния автомобил, който бил в ниското, но въпреки усилията му да овладее автобуса, той е станал неуправляем и челния удар в кабИ.та на товарния автомобил бил неизбежен. Същият свидетел заявява, че когато е видял подаваните светлини от товарния автомобил, последният бил леко настрани, и решил, че автобусът не може да мине цит.:„между прицепа и мантинелата“, поради което предприел намаляване на скоростта. Тази позиция обаче, не се подкрепя с нито едно доказателство по делото. Нещо повече, в откритото съдебно заседание, при приемане на допълнителното заключение, вещото лице отчетливо подчертава, че няма никакви обективни находки, нито обективни данни, освен субективните възприятия на водача на автобуса, за да се приеме, че части от ремаркето са били разположени в лентата за движение на автобуса. Няма данни въобще товарният автомобил да е навлязъл в лентата за движение на автобуса. Ударът е настъпил в лентата за движение на влекача и там са абсолютно всички следи, всички находки.

Несъстоятелни и безсмислени са доводите във въззивната жалба, че водачът на товарния автомобил е съпричинител на вредите, защото не е спрял в лента за принудително спиране извън платното за движение и не е използвал светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал, така както изисква разпоредбата на чл. 59, ал. 1, изр. 1 ЗДвП. При събраните данни за механизма на произшествието, при удар в предната част на каросерията, при който, ако не е скочил от кабИ.та, при всички случаи е щяло да има животозастрашаващи, предвид тоталната щета на влекача, травми за водача на товарния автомобил, възражението за липсата на светлоотразителен триъгълник е абсурдна правна позиция. В разрез с всички правила на формалната логика е и твърдението, че като е скочил от кабИ.та, за да запази живота си, заедно с липсата на светлоотразителен триъгълник, водачът на товарния автомобил е допринесъл за настъпване на пътнотранспортното произшествие.

Неоснователно е и възражението, че размера на обезщетението е изчислен неправилно. На стр. 18 от автотехническата експертиза /лист 161 по делото/ подробно са изложени всички компоненти от формулата по която е изчислена, при тотална щета и в съответствие с чл. 400, ал. 1 КЗ търсената действителната стойност на влекача към датата на настъпване на застрахователното събитие, като стойността на товарния автомобил към датата на изготвяне на заключението е само един от елементите във формулата, а не единствения. Еднозначно в заключението е отразено, че сумата от 76 035 лв. е действителната стойност на процесния влекач към датата на застрахователното събитие. Видно от констатациите на стр. 19 /лист 162/ тази сума е намалена със стойността на запазените части – 11 405 лв., при което е получено, че стойността на дължимото обезщетение възлиза на 64 630 лв. Стойността на разходите за извеждане, товарене и разтоварване на 4 катастрофиралата товарна композиция, установени с приетото допълнително заключение възлизат на 1452 лв. и заедно с 25 лв. ликвидационни разходи, общия размер на обезщетението достига сумата от 66 107 лв. Претендираната от ищеца сума за заплатени разходи по посочените основания обаче е само до сумата общо от 62 218, 12 лв., поради което и като е уважил иска до този размер, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

По направените разноски:

При този изход на спора, въззивникът следа да заплати сторените от въззИ.емия разноски пред САС за адвокатско възнаграждение в размер на 3 452, 75 евро.

Водим от горното, съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1138/01.08.2025 г. по т.д. № 2326/2023 г. на СГС, ТО, 6 - ти състав.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане, ЕИК 121265177 да заплати на ЗАД „Бустрад Виена Иншурънс Груп“ сумата в размер на 3 452, 75 евро разноски пред САС.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните, пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 и сл. ГПК.