Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4415 от 09.11.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 14981/2022
Вид
Решение № 4415
Подписан
09.11.2024
В сила
03.12.2024
Състав
Кристина Янкова Табакова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4415 гр. Пловдив, 09.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330114981 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: град София, район „Витоша”, ул. „Околовръстен път” № 260 – като правоприемник поради прехвърляне на търговско предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК 204915054, против против В. И. В., ЕГН **********, с адрес: ***************, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 26.06.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България – като кредитор и ответника бил сключен на 26.06.2019 г. Договор за револвиращ потребителски кредит CARD-*********.

Твърди се, че на 23.05.2019 г. между кредитора и ответника - кредитополучател е сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № PLUS-*********. С договора било предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лева, като е уговорено, че всички задължения, произтичащи от договора и свързани с ползването на кредитната карта, ще възникнат за кредитополучателя след активирането й. Твърди, че процесният договор за револвиращ потребителски кредит CARD-********* е сключен на 26.06.2019 г., която е датата на първата трансакция по кредитната карта.

Сочи се, че кредиторът издава месечно извлечение за осъществени трансакции до 15то число на месеца. Извлечението се изпращало на адреса на електронната поща на кредитополучателя, а при изрично негово искане или при липса на електронен адрес, в хартиена форма на посочения от него адрес, като неполучаването на извлечението не е основание за неплащане на погасителна вноска. Сочи, че месечни погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението.

Съгласно договора за използването на револвиращия кредит по CARD-*********, кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит 1 за времето на ползването му, като в конкретния случай ГЛП е в размер на 19 %, а ГПР е 25.79 %.. ГПР бил изчислен при допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се погасява на равни месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит. За използването на кредитната карта, кредитополучателят заплаща и таксите, предвидени в тарифата, поместена в приложението.

Ответникът преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.12.2020 г., когато било последното плащане по заема, поради което на основание договора, кредитната карта била блокирана от кредитора. При забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

Твърди се, че към момента на подаване на заявлението в съда непогасените задължения по договор за потребителски паричен кредит № CARD-*********, отпуснат на ответника, са: 2328.77 лева - главница; 516.53 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.12.2020 г. до 11.03.2022 година; 84.43 лева - мораторна лихва за периода от 08.03.2022 г. до 16.07.2022 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Излага, че законната лихва за забава е равна на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 %. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Законната лихва за забава се изчислява на дневна база, като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен по посочения начин.

За неплатените суми ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК № 5429/28.07.2022 г. по ч. гр. д. № 10944/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XІ гр. състав, връчена редовно по чл. 47, ал. 5 ГПК, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Моли се за уважаването им в цялост. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, със становище за неоснователност на предявените искове.

Оспорва, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-*********. В тази връзка излага, че според Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта е номер PLUS-********* от 23.05.2019 г., сключен между страните, било видно, че същите са договорили предоставянето на потребителски кредит от ищеца на ответника в размер на 20 000 лева, както и възможност на ответника да бъде отпуснат нов револвиращ кредит, с лимит до 10 000 лева, но нямало данни и доказателства, ответникът да е искал изрично отпускането на револвиращ потребителски кредит и издаването на кредитна карта, тъй като Приложението към Договора за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-********* не било подписано от ответника. На следващо място сочи, че в Приложението е посочено, че кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 2000 лева, като издава кредитна карта Мастьркард на същия, при ГЛП 19 % и ГПР - 25.79 %, но нямало доказателства, че ответникът е получил кредитна карта.

Евентуално, навежда доводи, че процесният договор е недействителен, поради нарушение на изискванията на ЗПК. Договорът не съдържал подписи на страните, поради което счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 11, т. 27 ЗПК. Освен това навежда доводи, че в подписания между страните договор от 23.05.2019 г., в частта му относно отпускане на 2 револвиращ кредит и издаване на кредитна карта, липсва конкретно посочване на елементите от същественото съдържание на този вид договор – не е посочен общия размер на отпуснатия кредит, лихвения процент, ГПР, дължими такси и т.н., поради което счита, че е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 ЗПК. Тези детайли се съдържали в Приложението, което обаче не било подписало от кредитополучателя. Твърди, че към момента на подписване на договора, приложението не е било изготвено, поради което и ответникът не може да се счита обвързан от него, а и нямало доказателства, че ответникът е получил това приложение.

Евентуално, навежда доводи, че и Договора за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта е номер PLUS********* от 23.05.2019 г. е недействителен, поради нарушение на изискванията на ЗПК. В договора липсвало ясно разписана методика на формиране на ГПР, като не било ясно дали е включена застраховката. Излага, че договорът не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т.

7, т.9 и т. 10 ЗПК, поради което счита, че същият е недействителен.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 10944/2022 г. по описа на ПРС, ХІ гр.с. в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 5429/28.07.2022 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за следните суми: 2328.77 лева – главница, дължима по Договор за револвиращ потребителски кредит CARD-********* от 26.06.2019 г.; 516.53 лева – възнаградителна лихва за периода 01.12.2020 г. – 11.03.2022 г.; 84.43 лева - мораторна лихва от 08.03.2022 г. - 16.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.07.2022 г. до окончателното погасяване.

Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение.

Ето защо и съдът намира, че предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: наличието на валидно правоотношение по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-********* от 26.06.2019 г. при спазване на законовите изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя, по който е предоставена и усвоена от ответника твърдяната парична сума, която е усвоена и е настъпил падежът; наличието на уговорка за връщане на заема, ведно с договорна лихва, т.е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесните суми за исковите периоди, както и правомерността на начисляването им; включително наличие на предпоставки за начисляване на обезщетение за забава за сочения период, като установи наличието на главен дълг и настъпване на падежа за погасяването му. В негова тежест е да докаже осъществяване на твърдените в исковата молба предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора, за която ответникът е уведомен.

От приетия като писмено доказателство по делото - Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта РLUS-********* от 23.05.2019 г. /л. 7-1 5 / , се установява наличие на съглашение, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК 204915054, от една страна, като кредитор, и В. И. В., от друга страна като кредитополучател, за 3 отпускане на револвиращ кредит в размер на 20 000 лева, при годишна лихва и такси за ползването му. В чл.12 от Договора е уговорено, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит от 10 000 лева, като кредиторът ще издаде и достави картата на кредитополучателя след проучване на изпълнението на задълженията му по договора за кредит, а всички задължения, свързани с ползването й, ще възникнат само след активирането на кредитната карта от кредитополучателя по съобщения му от кредитора начин. Съгласно чл.13 от Договора, кредитният лимит по картата ще бъде едностранно определен от кредитора и съобщен на кредитополучателя и няма да надвишава посочения максимален кредитен лимит, като същият представлява револвиращ потребителски кредит, предоставен от кредитора на кредитополучателя за ползване, посредством кредитната карта. Съгласно чл. 14 от Договора, кредитополучателят ще може да извършва трансакции /операции/ чрез кредитната карта до размера на разрешения кредитен лимит, а съгласно чл.16 за ползването на кредитния лимит кредотополучателят ще заплаща годишна лихва върху усвоената част от него за срока на ползването му. Съгласно чл.21 от договора кредитната карта ще бъде доставена от кредитора на кредитополучателя заедно с документ- приложение, неразделна част от договора, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата, като задължения за кредитополучателя за плащания по картата ще възникнат след активирането и използването й в съответствие с договора и приложенията към него.

Договорът носи подписа за ответника, който не е оспорен откъм авторство /в преклузивния за това срок по чл. 131 ГПК, съгл. чл. 193, ал. 1 ГПК/.