Решение № 8303 от 05.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8303 гр. София, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20251110145831 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от О.

С. С., ЕГН **********, с адрес: **********, срещу В. В. Б., **********. Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1 250 лв., представляваща частично обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер на 5 000 евро, в периода от 01.01.2016 г. до датата на подаване на исковата молба (съгласно уточнение в съдебно заседание от 18.03.2026 г.), изразяващи се в причинени на ищеца психически дискомфорт, болки и страдания, загуба на време, невъзстановим ресурс за научна дейност, вследствие на голямата продължителност на гр.д. № 72255 от 2015 г., 123 с-в, по описа на Софийски районен съд /СРС/, образувано по повод предявен от О. С. С. иск за извършване съдебна делба на основание чл. 69, ал. 1 от ЗН и чл. 34 от ЗС, за което забавено развитие на делото са допринесли неправомерно предприетите от страна на ответника процесуални действия в посоченото производство, респективно представителство на лица без наследствени права чрез пълномощно и действия, конфликт на интереси в нарушение на чл. 13 от Етичния кодекс на адвоката, нарушения на чл. 3 ГПК и чл. 40 и чл. 43 от Закона за адвокатурата , използване на документи с невярно съдържание и лично укривателство по смисъла на чл. 294, ал. 2 от Наказателния кодекс.

Ищецът твърди, че ответникът В. Б. му причинил деликтни действия, изразяващи се в представителство на лица без наследствени права чрез пълномощно и действия, конфликт на интереси - нарушение на чл. 13 от Етичния кодекс на адвоката (ЕКА), нарушения на чл. 3 ГПК, чл. 40 и чл. 43, ал. 3 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.), използване на документи с невярно съдържание (удостоверения за наследници), лично укривателство - по смисъла на чл. 294, ал. 2 от Наказателния 2 кодекс (НК). Навежда твърдения, че адв. Б. извършил следните действия: представлявал едновременно Гергана Николаева Стоянова и А. С. С. страни с противоположни интереси, застъпвал несъществуващо наследствено право на Виктор Шнайдер (осиновен, без права по произход) без пълномощно, претендирал адвокатско възнаграждение за действия, които били в ущърб на правоимащ наследник, отстоявал пред съдебни инстанции наследствени права, основани на удостоверения с невярно съдържание. Заявява още, че в нарушение на чл. 43, ал. 3 ЗАдв ответникът, представлявал трима ответници с конфликт на интереси, подвеждал А. С. С. да споделя 1 наследствени права с лице, които нямало такива - бившата съпруга на дядо му, при наличие на злоупотреба с доверие (чл. 217, ал. 2 НК). Поддържа, че с действията си ответникът му причинил имуществени вреди, изразяващи се в забавяне на делбата чрез оспорване с неистини, риск от загуба на наследствени права като низходящ, лишен от права по чл. 5 ЗН, вредоносни последици от нищожни разпореждания (чл. 26 ЗЗД, чл. 14, ал. 2 вр. чл. 29 ЗН).

Заявява, че претендира и неимуществени вреди, изразяващи се психически дискомфорт, болки и страдания, загуба на време, което било невъзстановим ресурс за научната му дейност. Моли съда да установи извършването на деликт от адв. В. Б., да присъди обезщетение в размер на 1250 лв., частнично от вземане от общ размер от 5000 евро.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил отговор от ответника, с който изразява становище за недопустимост на иска, включително и поради липсата правен интерес и на ясен петитум. Със същия оспорва иска изцяло по основание и размер. Заявява, че същият е неоснователен и недоказан. Навежда твърдения, че действително представлява на две инстанции двама от съделителите по гр.д. № 72255/2015 г. - Г. С. и А. С., но първо същите нямали противоположни интереси (напротив) и второ това било изцяло с тяхно знание и съгласие. На следващо място твърди, че не било ясно как фактът, че представлявал двама от ответниците по делбата бил довел до болки и страдания ищеца. Сочи, че бил упълномощен процесуален представител на две от лицата ответници по иска, което било категорично допустимо, законосъобразно и напълно обичайно. Заявява, че от изложението в исковата молба, не ставало ясно какви противоречиви интереси на доверителите му се визирали с твърдението, че такива не били налице. Сочи, че ответниците /в производството по делба/ били наследници по закон (вкл. по заместване) на брата и на родителите на О. С., а последния оспорвал това тяхно качество в процеса. Заявява, че вследствие и на неговата защита и старанието му да си свърши професионално работата, СРС постановил решение, с което е приел за доказана наследствената връзка и уважил възраженията им. В резултат на проведената защита СРС взел решение, с което ги включил в кръга на наследниците и определил квотите в съсобствеността, съобразно Закона за наследството. В случая те били и равни. Поддържа, че самият СРС, а понастоящем и СГС, не констатирали закононарушение при обхвата на представителство и противоречиви интереси на доверителите му. Фактът, че бил упълномощен да ги представлява и пред въззивната инстанция доказвал, че клиентите му били удовлетворени от работата му. Сочи, че третият ответник В. С. (Шнайдер, както го наричал жалбоподателя) имал свой процесуален представител, и нямал никакво отношение към неговата защита. Не бил сигурен какво имал предвид ищеца с думите си, че по отношение на него бил „застъпвал несъществуващо наследствено право“. Заявява, че О. С. очаквал определено процесуално поведение от негова страна, но той нито бил длъжен, нито желаел да се съобразява с очакванията му. Счита, че защитавал и се съобразявал единствено с изискванията на доверителите му и така било редно. Твърди още, че неразбираема за него била претенцията по т. II.3 от исковата молба. Сочи, че пред първа инстанция по делбеното производство не бил претендирал разноски. Пред въззивна инстанция, след обжалване на решението от О. С., съвсем естествено и без да било налице каквото и да е неправомерно поведение, бил предявил заплатените от доверителите му адвокатски възнаграждения, на които те имали право, като въззиваеми. Заявява, че нито бил ползвал „удостоверения с невярно съдържание“, нито представял такива по делото за делба. Доверителката му Г. С. била наследник по закон и това било установено в делбения процес. В това отношение О. С. не схванал смисъла и значението на удостоверенията за наследници и ролята на съда в делбеното производство по въпроса за определяне на кръга им. Отбелязва, че самия той с исковата си молба по делбата (а и впоследствие) представил удостоверение за наследници от СО- район „Оборище“, в които Гергана С.а била посочена като наследник на починалия си син О., а оттам и по заместване на баща му и дядо му. Заявява, че в някакъв момент в процеса, жалбоподателят входирал удостоверение за наследници на Виолета С.а, изд. от СО район „Илинден“ (майка на наследодателя и баба на починалия син на доверителката му), в което Г. С., случайно или не била пропусната, като наследник. Това изглежда предизвикало у О. С. неоснователна надежда, че ще изключи Гергана от кръга на наследниците, но кръгът 2 им бил определен от закона и точно от него (и от многото други удостоверения), СРС се водил в решението си. На следващо място твърди, че не бил представлявал трима, а двама от ответниците в делбения процес, с тяхно знание и съгласие и между тях нямало противоречиви интереси. Не знаел кой бил третия ответник, който г-н С. смята, че бил представлявал. Заявява,че никого, за нищо не бил подвеждал, още по-малко доверителят му по делбата А. С.. Не бил извършил и твърдяното престъпление по чл. 217 ал.2 НК. Добавя, че ищецът упражнявал системно злоупотреба с права, спрямо него и неговите доверители Г.

С. и А. С.. Това ставало чрез постоянни сигнали до прокуратурата, основани по правило, на разсъждения по делбеното производство. Посочва, че срещу доверителя му А. С. ищецът завел гр.д. №50340/2024 г. на СРС, 90 с в, което било с идентичен предмет с настоящото дело. Поддържа, че било постановено отхвърлително решение, което се обжалвало пред СГС. Моли съда, да отхвърли иска изцяло като неоснователен и недоказан, евентуално прави възражение за погасяване по давност на претенцията на ищеца. Моли съдът да му присъди направените по делото разноски - адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) деяние, а именно, че ответникът е извършил описаното в исковата молба противоправно действие; 2) вредата, а именно, че е претърпял твърдените имуществени и неимуществени вреди в претендирания размер и 3) пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите неимуществени вреди. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД). В случай на доказване на фактическия състав на предявеното от ищцата право, на основание чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да обори установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция за вина или да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Основното твърдение на ищеца е, че ответникът адв. В. В. Б. е представлявал Гергана Николаева Стоянова и А. С. С. в посоченото делбено производство, които били лица с противоположни интереси.

Между страните не е спорно, че е било образувано и проведено производство по съдебна делба по гр. д. № 72255/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав, по което ответникът адв. Б. е бил пълномощник на двама от съделителите. От съдържанието на това решение се установява, че съдът по делбеното производство е извършил самостоятелна преценка относно кръга на наследниците и правата им, като е включил в делбата съответните лица и е определил квотите им. Представено е частично и решение на СГС, подлежащо на касационно обжалване, което обуславя и липсата на стабилизирана окончателна преценка по тези въпроси, които така или иначе не са и не могат да бъдат предмет на настоящото производство.

Съгласно чл. 43, ал. 3 Закон за адвокатурата, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз не може да представлява или защитава едновременно и двете страни по делото, както и да приема едно и също дело от едната и от другата страна последователно, освен когато страните нямат противоречиви интереси и са дали своето съгласие. Той не може да представлява или да защитава една от страните и тогава, когато по същото дело е давал съвети на другата страна.

Предвидената законова забрана защитава страните по делото, които имат противоречиви интереси, в който случай всяка от тях се нуждае от процесуален представител, който да я представлява безпристрастно и обективно, без тези му действия да влизат в конфликт с задълженията му спрямо ответната страна. В тази връзка съдът намира, 3 че ищецът не е легитимиран да релевира подобно възражение, доколкото преценката за това, дали интересите на ответниците по иска за делба са противоречиви или не, може да бъде извършвана само от самите тях. При наличието на представени по делото собственоръчно подписани пълномощни от всеки от ответниците в полза на представляващия ги адвокат, липсва основание за формирането на подобен извод и от страна на разглеждащия делото съд – така Определение № 517/05.02.2025 г. по дело № 4834/2024 г. на ВКС. Съдът в този случай няма право на преценка дали е налице противоречие между интересите на упълномощилите адв. В. Б. лица, тъй като единствено последните имат интерес да релевират подобни оспорвания.