Решение № 3360 от 21.12.2020, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 3360 гр. Разлог , 21.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и осми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател:

Анелия Р. Татарска

Велина И. Полежанова като разгледа докладваното от Велина И. Полежанова Гражданско дело № 20201240100733 по описа за 2020 година

Производство e образувано е по искова молба, депозирана от „Е.М.” ЕООД, ЕИК*, с адрес в г.С., р.В., ж.„М.д.”, у.„Р.П.-К.“№4-6, представлявано от управителя Р.И.М.-Т., против М.И.Т., ЕГН* и И.Х.Т., ЕГН*, двамата с адрес в г.Р., у.„М.“№6.

Иска се съдът постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че дължат сумата 2`698.88 лв. – главница, дължима въз основа на договор за потребителски кредит * от 23.04.2010 г. и договор за поръчителство, ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда – 08.06.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 900.00 лв., представляваща договорна лихва за периода от 23.04.2010 г. до 19.12.2019 г.

Претендират и сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че между „Ю.И Е.Д.Б.”АД и ответника е сключен Договор за потребителски кредит №* от 23.04.2010 г. На основание Договора кредиторът предоставил сума в размер на 2`710.00 лева. Съгласно Договора ответникът М.И.Т., ЕГН*, се задължава да върне предоставеното финансиране, ведно с начисленото оскъпяване в размер на 4`948.33 лева, разсрочено на 120 равни месечни погасителни вноски, като през първите девет месеца дължал месечни вноски по 11.29 лева, а след това по 43.67 лева. Съгласно цитирания договор падежът на договора е 23.04.2020 г.

На 23.04.2010 г. кредитът е обезпечен с поръчителството на лицето - И.Х.Т., ЕГН*.

От представените доказателства по делото е видно, че на длъжника-ответник, е начислена договорна лихва в размер на 1`453.69 лева за периода от 23.04.2010 г. до 19.12.2019 г.

В исковата молба се заявява се, че на 18.01.2016 г. е сключен договор за продажба на вземания (цесия) между „Е.М.”ЕООД и „Ю.И Е.Д.Б.”АД.

Изтъква се, че от страна на „Е.М.“ЕООД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело №434/2020 г. на РС-Рг, като в хода на заповедното производство и в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, е подадено възражение срещу заповедта за изпълнение от длъжника М.И.Т. и от поръчителя И.Х.Т., поради което и на основание чл.415 от ГПК, ищецът моли да се приеме за разглеждане исковата молба. Моли да бъдат призовани на съд и се постанови решение, с 1 което безспорно да се установи, че М.И.Т., в качеството си на кредитополучател и И.Х.Т., в качеството си на поръчител, по договор за потребителски кредит №* от 23.04.2010 г., дължат изпълнение на парично задължение към „Е.М.“ЕООД в размер на сумата от 2`698.88 лв.– представляваща дължима и неизплатена главница и сумата 900.00 лв., представляваща договорна лихва за периода от 23.04.2010 г. до 19.12.2019 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 08.06.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, които са приети по делото с определение от 29.09.2020 г.

По делото е приложено и ЧГД №434/2020 г. по описа на РС-Рг.

Ответниите М.И.Т. и И.Х.Т. не представят в законния едномесечен срок писмен отговор на исковата молба. За насроченото съдебно заседание е редовно призовани, но не се явяват и не изпращат представител, както и не правят искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие.

С депозираната искова молба е направено от страна на процесуалния пълномощник на представителя на ищцовото дружество искане съдът да постанови неприсъствено решение по делото, в случай, че са налице предпоставките по чл.238 и сл. от ГПК, като същевременно е изразено и съгласие делото да се гледа в отсъствието на представител на ищцовото дружество.

С протоколно определение от 14.01.2020 г., съдът допусна развитие на производство по постановяване на неприсъствено решение като прие, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1, вр. чл.239, ал.1, т.1 и 2 от ГПК – ответникът не е предприел никакви процесуални действия в срока за отговор и в първото съдебно заседание, след като на законния му представител изрично са указани неблагоприятните последици от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването в първото по делото съдебно заседание, вкл. и възможността за постановяване на неприсъствено решение.

От друга страна с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът счита, че искът е вероятно основателен, тъй като съвкупността от фактите, наведени в исковата молба е достатъчна да обоснове основателност на исковата претенция.

По изложените съображения, съдът приема, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1, т.1 и 2 от ГПК и следва да се постанови неприсъствено решение срещу ответника като предявения положителен установителен иск следва да бъде уважен изцяло.

Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер 83.05 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер от 50.00 лв., общо 133.05 лв. В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер 83.05 лв.

Общият размер на разноските в заповедното и исково производство е в размер на 216.10 лв., които следва да бъдат присъдени в тежест на ответника.

Съгласно чл.239, ал.2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, тъй като се основава на наличието на описаните по-горе предпоставки.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл.239 ГПК, съдът Р Е Ш И:

2

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.И.Т., ЕГН* и И.Х.Т., ЕГН*, двамата с адрес в г.Р., у.

„М.“№6, дължат на „Е.М.” ЕООД, ЕИК*, с адрес в г.С., р.В., ж.„М.д.”, у.„Р.П.-К.“№4-6, представлявано от управителя Р.И.М.-Т., сумата от 2`698.88 лв. – главница, дължима въз основа на договор за потребителски кредит * от 23.04.2010 г. и договор за поръчителство, ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда – 08.06.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 900.00 лв., представляваща договорна лихва за периода от 23.04.2010 г. до 19.12.2019 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 08.06.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №2278 от 09.06.2020 г. по ч.гр.д. №434/2020 г. на РС-Рг.

ОСЪЖДА М.И.Т., ЕГН* и И.Х.Т., ЕГН*, двамата с адрес в г.Р., у.„М.“№6, да заплатят на „„Е.М.” ЕООД, ЕИК*, с адрес в г.С., р.В., ж.„М.д.”, у.„Р.П.-К.“№4-6, представлявано от управителя Р.И.М.-Т., деловодни разноски за заповедното и исковото производство в размер на 216.10 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

На страните да се изпратят преписи от решението.

В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна по реда на чл.240 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3