Решение № 1245 от 20.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1245 гр. Пловдив, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сирануш С. Артинян при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело № 20235330116523 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. М. И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. С. Н., против „Кеш Пойнт България“ ЕООД, ЕИК 207079835, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Младост, бул.“Цариградско шосе“, № 115Е, ет.5, представлявано от у. Н. П. П. и адв.Х. М..

В исковата молба се твърди, че на 11.10.2023 г. ищцата сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит № ***, по силата на който й били предоставени в собственост заемни средства в размер на 500,00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 48%, годишен процент на разходите - 57,88%. Излага се, че съгласно чл.5, ал. 1 от договора, същият следвало да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредит към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.

В чл.11, ал.1 от Договора било предвидено, че в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, предвидено в чл.5, ал.1 от договора, същият дължал неустойка на кредитора в размер на 161,80 лева, която той следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечна вноска за неустойка.

Релевира се от ищеца, че е усвоил изцяло заемния ресурс, не била заплатила сумата по процесната неустойка, но не дължала плащания за същата. Сочи се, че неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова 1 гаранция била загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетявали вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора. Предвидената неустойка в размер на 161,80 лева била загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя била близо 50% от заетата сума в размер на 500, 00 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последици от неизпълнението. Според ищеца разходите на търговеца, така и печалбата му, би следвало да са включени в посочения в договора фиксиран лихвен процент, чиито стойности в конкретния казус не отговарял на действителните параметри по договора. Чрез уговорената клауза за неустойка се въвеждал още един сигурен източник на доход на икономически по- силната страна, като по този начин се заобикаляло ограничението в чл.19, ал.4 ЗП при определяне ГПР - неустойката представлява близо 50% от заетата сума. Отправя се искане да се прогласи нищожността на клаузата от договор за потребителски кредит № *** /обективирана в чл.11, ал.1/ предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 161,80 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките па чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Претендират се разноски в производството.

При проведеното открито съдебно заседание ищецът и пълномощникът не се явяват, но е постъпила молба, с която се поддържа исковата молба, отправя се искане за уважаване на исковата претенция и се претендират разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът „Кеш Пойнт България“ ЕООД, чрез пълномощника адв.Х. М., е представило отговор на исковата молба, с който взима становище за неоснователност на претенциите на ищцата за обявяване недействителността на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави; поради заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно размера на годишния процент на разходите (ГПР), както и поради противоречие с предпоставките на чл. 11, т. 9 и с начина на изчисляването му по чл. 11, т. 10 от същия закон. Релевира се, че уговорената между страните неустойка можела да бъде включена в ГПР по предоставения кредит, като съгласно ЗПК кредитодателят бил длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. Според ответника неустойката била проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай страните я били уговорили като плащане, което да бъде извършено в случай, че кредитополучателят не осигурил обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора.

Също така договорът за потребителски кредит бил сключен изцяло по волята на ищцата, който била попълнила искане за сключване на договор за кредит, получила подробна информация за желания от нея кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и имала пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки и можела да се откаже от договора без да е обвързана от спорната неустойка, без да заплаща обезщетения или такси, в срок от четиринадесет дни. Сочи се също и че кредитополучателят можел да поиска удължаване срока, в който да предостави обезпечението или да предостави заместващо такова. Отделно от това ответникът намира, че с изтеглянето на кредита е целял да се обогати неоснователно от кредитодателя си като заведе в условията на злоупотреба с право неоснователен иск за недействителност на неустоечната клауза още по време на действието и изпълнението на договора. Отправя се искане да се постанови съединяването на гр. дела по описа на Районен съд - гр. Пловдив с номера: гр. д. №16523/2023г. и гр.д. № 17121/23г. в едно общо производство, поради наличието и на двете алтернативно посочени предпоставки в чл. 213 ГПК, а именно: участието на едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника и наличието на връзка между тях. Отправя искане за отхвърляне на исковата претенция.

Претендират се разноски.

2

При проведеното открито съдебно заседание ответникът не се представлява, но е постъпила молба от него, подадена чрез пълномощника адв.Х. М., с която моли да се отхвърли предявения иск.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становището на страните, съдът установи от фактическа страна следното:

С договор за потребителски кредит № ***, сключен между страните, на ищеца е предоставен кредит в размер на 500 лева, при следните условия: срок 2 месеца, при фиксиран лихвен процент - 48,00 % и годишен процент на разходите 57,88 %, при общ размер на всички плащания 530,20 лева. В чл.5 от договора кредитодателят и кредитополучателят постигнали съгласие същият да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения – безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят на условията, предвидени в договора. Предвидена е в чл.11 от договора още и неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение в размер на 161,80 лева, платима разсрочено заедно с всяка вноска. Като писмени доказателства с а представени копие от договора за потребителски кредит, погасителен план и искане за сключване на договора за кредит.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 26 ал. 1, предложения първо и трето от ЗЗД, във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. чл. 11 от ЗПК, във вр. с чл.143 от ЗЗП във вр. с чл.146 от ЗЗП във вр. с чл. 92 от ЗЗД.

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а ответникът е юридическо лице, което предоставя потребителски кредити в рамките на своята професионална и търговска дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалните закони – ЗПК и ЗЗП.

Съобразно нормата на чл. 19, ал. 4 ГПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Ал.

5- та на чл. 19 разписва, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Съгласно чл.11 от договора, при непредоставяне от страна на потребителя в срок обезпечение в полза на кредитора, към дължимите суми се начислява и неустойка в размер на 161,80 лева. Разпоредбата на чл.5 от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури едно от следните обезпечения в тридневен срок считано от сключване на договора: 1.

Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 2.1. При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; 2.2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на 3 не по- малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната; Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора; Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;

Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Прочитът на съдържанието на клаузите на чл.5 и чл.11 от договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество „неустойката“ представлява скрито възнаграждение за кредитора. Изискванията, които клаузата на чл.5 от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено в светлината на обстоятелството, че той търси бързо кредитно финансиране. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция за два пъти размера на вземането по договора (за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или физически лица поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” при формиране на ГПР по договора – съобразно уговореното в договора за паричен заем, като кредиторът включва в ГПР само договорната лихва, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение.