Решение № 4925 от 10.12.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 14703/2024
- Вид
- Решение № 4925
- Подписан
- 10.12.2024
- В сила
- 01.01.2025
- Състав
- Павел Тодоров Павлов
Цитирани разпоредби
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 4925 гр. Пловдив, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20245330114703 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.26 от ЗЗД.
Ищецът П. Х. Д. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата за заплащане на такса в размер на 1 101, 90 лева за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем по чл.1, ал.3 от сключения между страните в гр. П. Договор за паричен заем ************* № **********/***********г., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, по изложените в исковата молба съображения.
Претендира разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение за пълномощника й при условията на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв.
Ответникът “Вива Кредит” АД – гр. София оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения.
Претендира разноски. Прави възражение за липса на предпоставки за присъждане в полза на пълномощника на ищцата на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАДв., а – ако съдът приеме, че такова се дължи - за прекомерност на същото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени 1 доказателства се установява, че действително между страните в гр. П. е бил сключен Договор за паричен заем ************* № ****************/***********г., по силата на който ответното дружество е предало в заем на ищеца сумата от 1 600 лева. В чл.1, ал.3 от Договора страните са уговорили, че за извършена от ответника допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, ищецът дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричния заем в размер на 1 101, 90 лева.
Доколкото с посочената такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на паричния заем (1 101, 90 лева) ГПР по Договора надхвърля с много повече от 50% размера на полученият от ищеца заем (в размер на 1 600 лева), съдът намира, че тази клауза действително противоречи на принципа на добрите нрави, заобикаля материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърнява договорното равноправие между страните и нарушава предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че действително посочената клауза от Договора се явява нищожна, а оттук – че искът се явява доказан по основание и следва да се уважи.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по делото в размер на 50 лева – платена ДТ, а на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. на пълномощника на ищцата – адв. С. Н., адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева – като предвид обстоятелството, че със сключения между ищеца и пълномощника му Договор за правна защита и съдействие те са уговорили адв. Н. да го представлява безплатно и адвокатското му възнаграждение да бъде определено от съда, както и, че така определеният размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с фактическата и правна сложност на спора, цената на уважения иск и Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, съдът намира, че направените от ответника възражения за недължимост на адв. Н. на възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. и за прекомерност на същото са неоснователни и като такива следва да се оставят без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата за заплащане на такса в размер на 1 101, 90 лева за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем по чл.1, ал.3 от сключения между П. Х. Д., ЕГН **********, от гр. П., ЖК „***********“, бл.***, със съдебен адрес: гр. П., ул. “***************” № ****, адв. С. Н., И “Вива Кредит” АД, ЕИК 207343548, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
”Джавахарлал Неру” № 28, ет.2, офис 73Г, представлявано от
*************************** С. П. П., със съдебен адрес: гр. С., бул.
2
”***********************” № *** – бл.****„******************“, ет. **, офис ***, адв. А. Н., в гр. П. Договор за паричен заем ******************№ **********/**************г., КАТО противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА П. Х. Д., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 50 лева.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокат С. К. Н., със служебен адрес: гр. П., ул. “**************” № ***, адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 200 лева на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от ответника възражения за недължимост на пълномощника на ищеца на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. И за прекомерност на определения размер на същото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
3