Решение № 4257 от 01.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4257 гр. Пловдив, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330106811 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове от Й. К. К., ЕГН ********** с адрес гр. ***********, срещу „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище гр. *************с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. член 26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на ***** г. ищцата е сключила договор за потребителски кредит за общо ползване № ******* с „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД с размер на главницата 5000 лв. (чл. 7, т. 1 от договора), с фиксиран лихвен процент 18.37 % за целия срок на договора (чл. 9, т. 1 от договора) и годишен процент на разходите (ГПР) в размер 19.67 % за целия срок на договора (чл. 10 от договора), както и това ищцата е платила първата вноска по кредита, съгласно предоставения й погасителен план в размер на 242,51 лв., а на 30.11.2023 г. е погасила предсрочно целия размер на остатъка от кредита заплащайки още общо 6 941,16 лева.

Излага доводи за недействителност на сключения договор за потребителски кредит, доколкото при изчисляването на ГПР не били включени разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и 1 по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. Освен това ищцата посочва, че при наличие на посочените от закона условия, застрахователната премия представлява разход по кредита за потребителя независимо от това, дали тя се заплаща пряко от потребителя на застрахователя, или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца-кредитор за сметка на потребителя, като и в двата случая плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи. Излага се обстоятелството, че в чл.

7.2.3 и чл. 19 от договора за кредит застраховката е била определена като незадължителна допълнителна услуга, която не била условие за сключване на договора, но това било лишено от правно значение, след като от останалите обстоятелства, свързани със сключването на процесния договор, се установявало противното. Настоява на това, че сключването на договора за застраховка, представлява условие за отпускане на процесния кредит, защото въпреки клаузите на чл. 7.2.3 и чл. 19 от договора за кредит, размерът на застрахователната премия бил предварително определен в договора за кредит към датата на сключването му и бил включен в размера на главницата по погасителния план, както и защото видно от представеното заявлениедекларация за установяване на договорни отношения между страните, било извършено предварително обозначаване на полетата, които потребителят следва да зачертае, за да му се отпусне кредита. На средващо място посочва, ч е при изчисляването на ГПР не били взети предвид и премиите към застрахователните договори и че макар формално процесният договор да покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондирали на изискуемото съдържание по член 11, ал. 1, т. 10 годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.

Като последица от това и въз основа на чл. 23 ЗПК плащането на суми по отпуснатия кредит над главницата от 5000 лв. водело до неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД от страна на ответното дружество. Освен това се излага, че ищцата е внесла главница, лихви по кредита и застрахователни премии за целия срок на договора, което е довело до неоснователно обогатяване на ТИ БИ АЙ Банк по смисъла на чл. 55, 2 ал. 1, предложение първо ЗЗД със сумата в размер на 1941,16лв. Настоява на това и че договорът за кредит е нищожен поради противоречие с нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тэй като е изготвен на шрифт 8,5 и е по-малък от законоустановения от 12.

Посочено е също така, че застрахователните премии не се дължат в пълен размер, тъй като същите представляват съгласно чл. 7 в общите условия на договора за потребителски кредит, сбор от месечните застрахователни премии за целия срок на договора и при положение, че кредитът е изплатен предсрочно, останалите заплатени застр. премии от ищеца са без основание.

Сочи, че доколкото ТИ БИ АЙ Банк не е заплатило същите на застрахователя към момента на предсрочното погасяване на кредита, а и към настоящия момент, то същите следва да бъдат върнати.

Моли за постановяване на решение, с което да се прогласи за недействителен Договор за потребителски кредит за общо ползване с № **************г. и се осъди „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК 131134023 да заплати на Й. К. К., ЕГН ********** сумата от 1941,16лв., /представляваща разликата между заплатената чиста стойност на кредита, в размер на 5000лв. и платената сума в размер на 6941,16лв.,/ платена при начална липса на основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски в производството.

От ответника е подаден отговор, с който счита предявените искове са допустими, но неоснователни. Сочи, че процесния договор за кредит е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), чрез онлайн канал на Банката, като канал за комуникация от разстояние между кредитора и кредитополучателя за сключване на договори. Договорът и придружаващите го документи били съставени като електронен документ по смисъла на ЗЕДЕУУ и били подписани с квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ. Освен това излага, че сключването на Договора за потребителски кредит не било обусловено от задължителното сключване на договора за застраховка. Видно било, че при отказ от застраховката застрахователната премия ще бъде възстановена на потребителя ищец, доколкото Банката е 3 финансирала застрахователната премия и я е платила от негово име и за негова сметка. Ако ищецът бил упражнил правото си на отказ от застраховката в деня на сключването на договора за кредит или в непосредствена близост след това, то застрахователите щели да възстановят на ищеца пълния размер на застрахователната премия, с която сума ищецът е можел да разполага и или да погаси предсрочно кредита или да използва сумата за свои нужди. При всички положения условията по договора за кредит оставали непроменени размер на лихва, размер на ГПР, единствено срокът би се променил в случай на предсрочно погасяване на кредита. В случай че застраховката е била задължителна за сключването на договора за кредит, то следвало и нейното поддържане за срока на кредита да бъде задължително, като потребителят нямал възможност да я прекрати без да претърпи санкция за това (увеличена лихва, предсрочна изискуемост или друго). Незадължителният характер на застраховката се обуславяла от пълната свобода на потребителя да прекрати същата и да получи възстановяване на платената застрахователна премия, за което действие страните не са предвидили каквито и да било последици в договора за кредит. Счита, че ГПР по процесния договор отразява коректно всички разходи по договора за кредит, без да е налице заобикаляне на местното законодателство в частта за изчисление на общите разходи по кредита, а сумата по застрахователната премия правилно била включена в главницата по кредита (доколкото е финансирана от Банката), защото същата не била задължителна за потребителя и не била условие за отпускане заемната сума и за кредитора нямало законно основание да я отчете като разход в ГПР.

Сочи, че клаузата на чл.7 от ДПК не била неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, и че застрахователните премии, за финансирането на които е отпусната част от главницата, не представлявали разход по договора за кредит и не следвало да бъдат включени при изчисляването на ГПР като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит. Излага се също така, че било неоснователно твърдението за неправилно посочване на ГПР, както и това, че размерите на шрифта на договора за кредит и застраховка били по-малък от 12, доколкото представеният договор за потребителски кредит бил сключен на шрифт 12.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят, че между тях е сключен договор за потребителски кредит с размер на кредита от 5000 лв. (чл. 7, т. 1 от договора), общ размер на 4 застрахователна премия от 1673,64 лева за застраховка BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА, застрахователна премия от 359,65 лева за застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ СМЕТКА, общ размер на кредита 6673,64 лева, с фиксиран лихвен процент 18.37 % за целия срок на договора (чл. 9, т. 1 от договора) и годишен процент на разходите (ГПР) в размер 19.67 % за целия срок на договора (чл. 10 от договора), както и това ищцата е платила първата вноска по кредита, съгласно предоставения й погасителен план в размер на 242,51 лв., а на 30.11.2023 г. е погасила предсрочно целия размер на остатъка от кредита заплащайки още общо 6 941,16 лева.

Безспорно ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл.

9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като в случая се касае за вземане по договор за потребителски кредит, по който на ищцата е била предоставена финансова услуга по смисъла на § 13, т. 1 2 от ДР на ЗЗП. Към момента на сключване на договора за кредит е действал Закона за потребителския кредит от 2010 г. (изм. ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит. Процесният договор попада в обхвата на регулация на този закон, поради което и всички негови предписания го обвързват. Константната съдебна практика приема, че съдът следи служебно за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения, а служебното начало следва да се приложи и в насока проверка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г.по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Относно изискванията към съдържанието на договора за кредит намират приложение разпоредбите на чл. 10-12 и чл. 24 ЗПК.

В нормата на чл. 22 ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. В разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е предвидено, ч е договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер ширифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

В исковата молба е изложено твърдението, че процесният договор за кредит е недействителен, поради това, че е с размер на шрифта, по-малък от 12.

5

Според изслушаната по делото СТЕ с в.л. М., неоспорена от страните, се изяснява, че размерът на шрифта на договора е по-малък от 12.

Изискването за размер на шрифта е относимо към формата за валидност н а договора за потребителски кредит. Налице е произнасяне от СЕС Определение от 14 април 2021 г. по дело C 535/20. Със същото, съставляващо задължително за съдилищата в ЕС, е прието, че член 10, параграф 2 и член 22, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която налага всички елементи н а договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. Приемането на изискване за размер на шрифт не по-малък от 12 гарантира, че информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, както и възпрепятства използването на дребен шрифт, който би могъл да породи опасността важна информация към момента на сключване на договора и по време на неговото изпълнение да бъде пропусната от съответния потребител. Правилото на член 10, ал. 1 от ЗПК предвижда изискване за размер на шрифта, което директивата допуска и което задължава страните да сключат договора в съответствие с него.