Акт № 19 от 02.02.2021, съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Велико Търново , 02.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Георги Драгoстинов

Членове:Любка Милкова

Лилия Ненова при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20204100500948 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.17 ал.5 ЗЗДН вр. чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от С. К. С. с постоянен адрес гр.В.Т., чрез пълномощника му адв.Ир. Косева от ВТАК, против Решение №736/27.10.2020г., постановено по Гр.д. №2315/2020г. по описа на РС – Велико Търново, с което по реда на ЗЗДН са наложени мерки за защита по отношение на К. К. С., ЕГН **********, по повод осъществено на 22.09.2020г. домашно насилие от страна на С. К. С., ЕГН **********, като задължава С. К. С. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо К. К. С., забранено е на С. К. С., да приближава на по-малко от 100 метра К.

К. С., нейното жилище, находящо се в гр.В.Т., ул.“**“ №, нейната месторабота на адрес гр.В.Т., ул.“**“ № и ул.“С. С.“ №, както и местата й за социални контакти и отдих, за срок от 12 месеца, наложена е на С. К. С. Глоба в размер на 500лв., платима по сметка на Районен съд – гр.В.Търново, С. К. С. е осъден да заплати на К. К. С. сумата от 400лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, и е осъден С.

К. С. да заплати по сметка на РС – Велико Търново сумата от 80,00лв. – ДТ за производството, както и сумата от 5лв. – ДТ, в случай на служебно издаване на ИЛ.

Във възвивната жалба са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Въззивникът не е съгласен с изложените в декларацията 1 по чл.9 ал.3 ЗЗДН твърдения за домашно насилие. Счита, че настоящото производство е провокирано от конфликта между него и настоящият приятел /Ми. М. Ко./ на вече бившата му съпруга К. К. С. и не е налице нито психически тормоз, нито закани за физическа саморазправа спрямо молителката. Счита определението на съда от 29.09.2020г., съдържащо указания към молителката да представи конкретизирана декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН, в която да посочи какви са конкретните обидни думи и закани за саморазправа, отправени от ответника към нея на 22.09.2020г., за постановено в противоречие с разпоредбата на чл.145 ал.2 ГПК и че с него се нарушава обективната преценка на съда. Твърди неяснота, след като решението е постановено и въз основа на декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, съгласно чл.13 ал.1 т.3 ЗЗДН, защо липсва произнасяне на съда по въпроса има ли упражнено домашно насилие спрямо непълнолетния син на молителката. Позовава се, че неправилно е приет като относим и изготвения от ДСП – В.Търново социален доклад за положението на детето, както и че разпитаният в СЗ свидетел М Ко е заинтересовано лице, първопричина за възникналия скандал и задал провокативните реплики към бившия собственик и стопанин на конкретния дом, поради което в показанията си не дава обективна преценка на фактите, свързани с осъществено домашно насилие спрямо молителката на 22.09.2020г. в дома й, когато е налице сбиване между М. К. и въззивника С. К. С., за което са представени предупредителни протоколи и за двете лица. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното Решение №736/27.10.2020г., постановено по Гр.д.

№2315/2020г. по описа на РС – Велико Търново, с произтичащите от това последици.

Претендира направените по делото съдебни разноски.

В срока по чл.17 ал.4 ЗЗДН въззиваемата страна К. К. С., чрез пълномощника си адв.Дамянов от АК – Хасково, депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно съдебно решение потвърдено. Претендира направените в хода на двете инстанции разноски, в т.ч. адв. възнаграждение.

В СЗ въззивникът С. К. С. лично и чрез пълномощника си адв.Ир. Косева от ВТАК поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Претендира разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

В СЗ въззиваемата страна К. К. С. лично и чрез пълномощника си адв.Дамянов от АК – Хасково, поддържа отговора на въззивната жалба и моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

В СЗ въззиваемата К. К. С. лично относно репликата „Къде е боклука?“ заявява, че в момента на процесната дата може би тази реплика не е била отправена към нея, а за някой друг, за гостенина й, просто била уплашена и много притеснена от самата ситуация – двама големи мъже се бият пред очите й, крясъци, обиди.

2

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в рамките на предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема от фактическа и правна страна следното:

РС – Велико Търново е бил сезиран с молба с правно основание чл.8 т.1 от ЗЗДН, предявена от К. К. С., против С. К. С., за защита от осъществен от ответника по молбата, неин бивш съпруг, спрямо молителката акт на домашно насилие, изразен в психическо такова, на дата 22.09.2020г., както и с твърдения за упражняван от ответника по молбата спрямо молителката системен психически тормоз, довел я до непрекъснато тревожно състояние и до изпитван постоянен страх за живота и здравето си. Изложени са твърдения, че страните са бивши съпрузи, чийто граждански брак е прекратен с развод по реда на чл.51 от СК, че в началото на м. януари 2020г. ответникът нанесъл на молителката побой, няколко месеца след разпределяне придобитото по време на брака имущество, ответникът започнал да я заплашва и изнудва, като искал да му „върне“ МПС /мотоциклет и автомобил/, които били разпределили след прекратяване на брака, през няколко дни й се обаждал по телефона, като продължавал да я заплашва със саморазправа и побой. В молбата по чл.8 т.1 ЗЗДН са изложени твърдения, че на процесната дата 22.09.2020г. ответникът по молбата проникнал в дома на молителката с взлом с цел да се саморазправя с нея, сутринта след 9,00ч., бившият й съпруг започнал интензивно да й се обажда по телефона, при което молителката му обяснила, че не е удобно, тъй като има гости, а именно новият й партньор М. К., около 12,00ч. в същия ден видял, че някой прескача оградата и има човек в двора на къщата, партньорът й отворил вратата, за да види кой е и в този момент видели, че това е бившия й съпруг, който без всякакво предупреждение се нахвърлил върху М. К., който се опитал да я защити, и без причина бил пребит от бившия й съпруг С. С, 14 годишният й син извикал полиция, полицаите пристигнали на място след около 20 минути и съставили протокол и актове за влизане с взлом и нанесеният побой от С. С. на М. К. С молбата по чл.8 т.1 ЗЗДН, съобразно петитума й, е потърсена защита по реда на ЗЗДН само по отношение на молителката, но не и спрямо непълнолетния й син М. С. С., въпреки изложени твърдения в същата, че събитията от последните дни се изразяват в постоянен психически тормоз над молителката и непълнолетния й син, изградили у тях едно постоянно стресово състояние. Претендира се защита по реда на ЗЗДН от извършени от ответника по 3 молбата спрямо молителката актове на домашно насилие, изразяващи се в психическо такова, чрез отправяне на словесни закани за физическа саморазправа, което обстоятелство е породило у нея основателен страх, чрез прилагане на мерките за защита по чл.5 ал.1 т.1 и т.3 ЗЗДН. С молбата е представена Декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН, както и в СЗ конкретизирана декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН, в изпълнение определение на съда от 29.09.2020г., с което е съдът е указал на молителката да уточни конкретните обидни думи и закани за саморазправа, отправени от ответника към нея на 22.09.2020г.

Ответникът по молбата С. К. С. в СЗ оспорва предявената молба по чл.8 т.1 от ЗЗДН и моли да бъде оставена без уважение. Оспорва като недоказано твърдението в молбата за системен психически тормоз върху молителката, с което да се застрашава нейното здраве и живот. Не оспорва факта на конфликт и сбиване между него и свидетеля и настоящ партньор на молителката М. К. на процесната дата 22.09.2020г. с твърдения, че се касае за отношения между две физически лица, които не попадат под обхвата на ЗЗДН. Не оспорва, че е прескочил оградата на дома на молителката на 22.09.2020г. с твърдение, че е бил воден от добри намерения.

Правно релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен материал са следните:

По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че страните са бивши законни съпрузи, чийто граждански брак е прекратен с развод по реда на чл.50 СК с влязло в законна сила на 10.01.2020г. съдебно решение по гр.д.№3581/2019г. по описа на ВТРС, като от брака си страните имат родено и непълнолетно дете М. С. С. и с бракоразводното съдебно решение ползването на семейното жилище след прекратяване на брака, находящо се в гр.В.Т., кв.“*“, ул.“**“ №, е предоставено на молителката и детето.

На процесната дата 22.09.2020г. ответникът по молбата на два пъти звънил по телефона на молителката, която, според св.М.К., в момента, в който звъннел телефонът и се изпишело името на ответника, изпадала в панически страх, и обяснила на бившия си съпруг, че не е удобно да се обажда и да идва в къщата в кв.“*“ в гр.В.Т, защото има гости и „въобще не е удобно да се появява“, като минавайки покрай телефона св.М.К., настоящ партньор на молителката, който й гостувал на 22.09.2020г., допълнил „Не ти ли омръзна да звъниш, бе?“ – това го казал към насрещно говорещия човек. На същата дата 22.09.2020г. около 12,00ч. молителката и св.М. К. видели човек, който прескача оградата на къщата й, това бил ответника по молбата, св.К. излязъл на входната врата, молителката била зад него, и тогава С. С. казал: „Къде е боклука?! и „Ти ли ще ми харчиш парите?!“, нанесъл на св.К. удар в лицето, св. К. паднал, а ответникът започнал да го налага с юмруци по лицето и тялото, молителката пищяла и молела ответника по молбата да спре, докато св.К. бил на земята, М. К. се опитал да се изправи, но С. го повалил отново върху стълбището, което е каменно, непълнолетният син на страните М. чул пищенето и врявата, слязъл от втория или таванския етаж, където бил, и извикал полиция, полицаите от РУ В.Търново пристигнали на 4 място и съставили предупредителни протоколи на св. М. К. и на С. С. На св.М М.К. за нанесения му на 22.09.2020г. от С. К. С. побой е издадено съдебномедицинско удостоверение №Г-109/22.09.2020г., изд. от д-р Н.Гицов.

Горната фактическа обстановка се установи от събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, показания на разпитания свидетел М.К., кореспондиращи на конкретизираната декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН. Във въззивното производство не са събрани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявената от молителката молба с правно основание чл.8 т.1 от ЗЗДН е процесуално допустима, доколкото е подадена от активно процесуално легитимирана страна по смисъла на чл.3 т.1 пр.2 ЗЗДН – от лице, пострадало от домашно насилие, извършено от бивш съпруг, в рамките на преклузивния едномесечен срок от акта на домашно насилие по чл.10 ал.1 ЗЗДН.

Разгледана по същество молбата се явява основателна и доказана.

За да уважи молба с правно основание чл.8 т.1 пр.1 вр.чл.9 ал.1 от ЗЗДН съдът следва да установи, че спрямо молителя е осъществен акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗЗДН, т.е., че описаната в молбата проява отговаря на признаците на домашно насилие.

Разпечатката съдържа 33 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7ac26e24-28dc-4046-9d33-a440eaf5a815