Решение № 827 от 26.06.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 827 гр. Пазарджик, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20255220104451 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Й. М. Г., с ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „*****, чрез пълномощник – адв. В. П. от АК Пазарджик, против Държавна психиатрична болница – Пазарджик, представлявана от директора – д-р В. К., с адрес гр. Пазарджик, ул. „*****, с която се иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата следните суми: 3569,02 лева, представляваща обезщетение за неползването на 36 дни платен годишен отпуск за времето от уволнението на ищцата на 07.12.2022 г. до датата на възстановяването й на работа на 06.12.2024 г. и 336,47 лева обезщетение за забава върху тази сума за периода от 11.03.2025 г. до 14.11.2025 г.;

654,90 лева, представляваща обезщетение за неползването на 6 дни платен годишен периода от 07.12.2024 г. до 20.01.2025 г. и 61,74 лева обезщетение за забава върху тази сума за периода от 11.03.2025 г. до 14.11.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на същите.

В исковата молба се твърди, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника като е заемала длъжността „главна медицинска сестра” по силата на Допълнително споразумение № 76 от 19.02.2020 г. към трудов договор от 11.09.2002 г. и след спечелен конкурс била преназначена от длъжността „старша медицинска сестра” на длъжността „главна медицинска сестра”, считано от 04.03.2020 г. и въз основа на последното допълнително споразумение № 05 от 01.09.2022 г. към трудов договор от 11.09.2002 г., считано от 01.05.2022г.

Със заповед № 15/07.12.2022 г., издадена от директора на ДПБ Пазарджик, трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 от 1

КТ. С Решение № 757 от 30.06.2023 г. по гр. д. № 32/2023 г. по описа на РС Пазарджик уволнението на ищцата било признато за незаконно и отменено, както и ищцата била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „главна медицинска сестра“. Това решение било потвърдено от въззивната инстанция и е влязло в сила на 14.11.2024 г. след като ВКС не е допуснал касационно обжалване на решението на ОС Пазарджик.

Твърди, че ищцата се явила в ДПБ Пазарджик на 06.12.2024 г., за да бъде възстановена на длъжността, която заемала преди уволнението и считано от 06.12.2024 г. с нарочно издадена заповед № 424/05.12.2024 г. от директора била възстановена на работа.

Ищцата била посъветвана да използва платения си годишен отпуск, което и направила – използвала 11 дни платен отпуск. След това била в отпуск поради временна неработоспособност.

На 20.01.2025 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено със заповед № 02/17.01.2025 г. на основание чл. 325, ал.1, т. 8 от КТ - поради постъпване на работа на работник, който е спечелил конкурс, която заповед не била обжалвана от ищцата.

Ищцата твърди, че в тази заповед неправилно било записано, че й се полага да бъде изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 36 дни: за 2023 г. - 11 ра‐ ботни дни; за 2024 г. - 22 работни дни и за 2025 г. - 3 работни дни. Въз основа заповедта на ищцата било изплатено обезщетение по чл. 224 от КТ, което било отразено във фиша за заплата за м. януари 2025 г. в размер на 3569,02 лева за 36 дни неизползван платен отпуск.

Твърди, че на 11.03.2025 г. входирала в деловодството на ответника искане под № 275 за корекция на изплатеното обезщетение по смисъла на чл. 224, ал. 1 от КТ, в което изрично било посочено, че работодателят не се е съобразил с наличието на Допълнително споразумение № 76 от 19.02.2020 г. към Трудов договор от 11.09.2002 г., където в точка 4 било записано, че ищцата има право на платен годишен отпуск в размер на 24 работни дни и 18 работни дни допълнителен платен отпуск. При това положение ищцата счита, че има платен годишен отпуск в размер на: за 2022 г. - 42 дни; за 2023 г. - 42 дни; за 2024 г. също 42 дни и за 2025 г. - 4 дни, като за м. януари 2025 г. са 3 дни, защото няма пълен работен месец.

На дата 08.05.2025 г. ищцата получила отговор от ответника, в който било посочено, че допълнителен платен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 1 от КТ в размер на 18 дни се дава на служители на психиатрични лечебни заведения, работещи в непосредствен контакт с психично болни, на основание ОКТД, Приложение № 1.

Изразява несъгласие със становището на ответника, като заявява, че допълнителното споразумение е по чл. 156а във връзка с чл. 156, ал. 1, т. 1 от КТ, при което е договорен допълнителен платен отпуск от 18 дни за ищцата. В този смисъл твърди, че е на 12.04.2022 г. е подписан колективен трудов договор в отрасъл „Здравеопазване” , в чл. 31, ал.1 на който е договорен по-висок размер на допълнителен отпуск.

Във връзка с дължимостта на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск в целия полагаем размер за периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването ищцата на работа вследствие на тази отмяна се позовава на Решение от 2

25.06.2020 г. на СЕС по съединени дела С-762/18 и С-37/19. Сочи, че в същото било прието, че работник, който е уволнен незаконно, а по-късно е възстановен на работа, в съответствие с националното право вследствие на отмяна на уволнението му със съдебно решение, има право да иска платен годишен отпуск в целия полагаем се размер за периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа вследствие на тази отмяна. В същото решение било посочено, че правото на платен годишен отпуск включва, както правото на годишен отпуск, което СЕС квалифицира като „особено важен принцип на социалното право на Съюза“/§ 53/, но и правото на финансово обезщетение за неизползвания годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение /§ 83/.

Цитира Решение на Съда на Европейските общности от 11.2.2010 г., постановено по преюдициално запитване по тълкуването на Директива 2020/14 на ЕП на Съвета от 11.03.2002 г. за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите на Европейската общност, извеждайки извода, че ако едно лице не е член на синдикална организация, подписала КТД, не следва извод, че същото това лице е изключено от правната закрила предоставена от КТД. Посочва, че Директива 2004/14 допуска национална правна уредба, предвиждаща, че работник или служител, който не е член на синдикална организация, подписала колективен трудов договор, прилагащ на практика разпоредбите на тази Директива, може да се ползва въз основа на колективния трудов договор от пълната закрила, предвидена в нея, макар и че не член на такава синдикална организация.

Позовава се на нормата на чл. 156а от КТ и сочи, че в тази връзка е подписано допълнително споразумение № 76 от 19.02.2020 г. към трудов договор от 11.09.2002 г. и отразеното в него в т. 4 относно размера на платения годишен отпуск, на който ищцата има право. В този смисъл твърди, че правото на ищцата да ползва допълнителен платен годишен отпуск въз основа на КТД е законово гарантирано с нормите на Кодекса на труда е и признато с Директива 2004/14 г. Поради това и доколкото с допълнително споразумение № 76 от 19.02.2020 г. към Трудов договор от 11.09.2002 г. от преди уволнението на ищцата й е бил определен допълнителен отпуск и по КТД, то на ищцата като „главна медицинска сестра“ за периода от 07.12.2022 г. до 06.12.2024 г. й се дължи допълнителен отпуск поради закрилата на КТД. Счита, че действието на цитираната Директива, с която е създадена обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите на Европейската общност не само, че не би могло да се отрече, но следва да се съпостави и с правните доводи, изложени в относимото към настоящия спор Решение на СЕС от 25-ти юни 2020 г. по съедините дела С -762/18 и С - 37/2019 г.

В обобщение, съобразявайки цитираната практика на СЕС, счита, че ищцата за исковия период от 07.12.2022 г. до 06.12.2024 г., през който е била незаконно уволнена от длъжността „главна медицинска сестра” в ДПБ Пазарджик и впоследствие възстановена на работа след признаване на уволнението за незаконно с влязло в сила решение, има правото на парично обезщетение по реда на чл. 224 от КТ - както за основната отпуска по КТ, така и за допълнителната такава по смисъла на чл. 156а от КТ въз основа на Допълнително 3 споразумение № 76 от 19.02.2020 г. към Трудов договор от 11.09.2002 г.

Твърди, че ответникът дължи на ищцата обезщетение за неизползван платен отпуск за 2022 г., 2023 г., 2024 г. и 2025 г. в размер общо на още 42 дни. Подробно посочва, че за периода от датата на незаконното уволнение 07.12.2022 г. до датата на възстановяване на работа на 06.12.2024 г. е имала право на платен годишен отпуск, както следва: за 2022 г. – 2 дни, за 2023 г. – 42 дни, за 2024 г. – 39 дни, общо 83 дни, от които следва да се приспаднат използваните от нея 11 дни и заплатените й 36 дни или за посочения период ищцата претендира от ответника обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 3569,02 лева за 36 дни. Твърди, че от деня, следващ възстановяването й на работа – 07.12.2024 г. до датата на прекратяването на трудово правоотношение – 20.01.2025 г. има право на платен годишен отпуск в размер на 6 дни /3 дни са месец декември 2024 г. и 3 дни за месец януари 2025 г./ или за посочения период ищцата претендира от ответника обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 654,90 лева за 6 дни.

Претендира разноски. Сочи доказателства.

В о.с.з. на 28.05.2026 г. на основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение на иска за главница за периода от 07.12.2022 г. до 06.12.2024 г. чрез увеличаване на размера му от 1824,81 евро на 2442,11 евро, на иска за мораторна лихва за периода от 11.03.2025 г. до 14.11.2025 г. върху главницата от 2442,11 евро чрез увеличаване на размера му от 172,03 евро на 209,07 евро, на иска за главница за периода от 07.12.2024 г. до 20.01.2025 г. чрез намаляване на размера му от 334,85 евро на 330,01 евро и на иска за мораторна лихва за периода от 11.03.2025 г. до 14.11.2025 г. върху главница от 330,01 евро чрез намаляване на размера му от 31,57 евро на 28,25 евро.

В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването, ищцата се явява лично и с адвокат В. П. от АК Пазарджик. Иска се от съда да постанови решение, с което исковете да бъдат уважени в цялост. В предоставен от съда срок депозира писмена защита с подробно изложени съображения за основателност на исковите претенции.

На ответната страна е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва исковите претенции.

Не се оспорват обстоятелства, че с влязло в сила Решение № 757 от 30.06.2023 г. по гр. д. № 32/2023 г. по описа на РС Пазарджик е признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 15 от 07.12.2022 г. на Директора на ДПБ Пазарджик и същата е възстановена на заеманата й преди уволнението длъжност „главна медицинска сестра“; че след като ищцата била възстановена на работа при ДПБ Пазарджик след проведен конкурс за длъжността „главна медицинска сестра“ била освободена със Заповед № 2 от 17.01.2025 г., издадена на основание чл. 325, ал.1, т. 8 от КТ, считано от 20.01.2025 г.

Твърди се, че работодателят се е съобразил с Решение на Съда на Европейския съюз по съединени дела C-762/18 и C-37/19 относно правото на платен годишен отпуск на 4 служител, който е бил незаконно уволнен и след това възстановен на работа. В тази връзка при прекратяване на трудовото й правоотношение ответникът е начислил и изплатил през януари на 2025 г. обезщетение за неползван платен отпуск за периода от дата на предходното прекратяване на трудовото правоотношение - 07.12.2022 г. до 20.01.2025 г. /датата на прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № 2 от 17.01.2025 г., издадена на основание чл. 325, ал.1, т. 8 от КТ/ общо 36 дни.