Решение № 16728 от 11.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16728 гр. София, 11.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ....... при участието на секретаря ........ като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20231110169644 по описа за 2023 година

Предявени са за разглеждане субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от ....... против А. М. М. /с предишно име ......./ и Р. Б. Т. /с предишна фамилия ......./ за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 55981/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

В исковата молба и последващи уточнителни молби ищецът ....... твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника-настоящ ответник за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот. Заявлението било уважено, но тъй като издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК била частично оспорена от длъжниците, на ищеца били дадени указания, че може да предяви искове за установяване на вземанията си, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.

В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответниците са били клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ.

1

Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от ....... на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от ...... на клиенти за битови нужди в гр.София, одобР. с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с ищцовото дружество. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като по отношение на ответниците бъде признато за установено, че дължат солидарно на ищеца сумите, както следва: сумата от 536,91 лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г. за недвижим имот, находящ се в ....., ведно със законната лихва, считано от 10.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 117,63 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.01.2021 г. до 25.09.2023 г., сумата от 4,37 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 10.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 2,22 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 16.10.2020 г. до 25.09.2023 г.

Претендират се направените разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото са постъпили идентични отговори от двамата ответници. Поддържа се, че по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че двамата ответници са собственици на процесния недвижим имот, както и че същите носят солидарна отговорност за заплащане на претендираните от ищеца суми. Отделно от предходното се оспорва размера на изготвените изравнителни сметки, абонатната станция да е въведена в експлоатация, сертифицираното на измервателните уреди и метрологичните им проверки. Не оспорват размера на претендираните суми, а правното основание, на което са начислени. Оспорват се поставените към двете експертизи въпроси с доводи, че за установяване на посочените обстоятелства не са необходими специални знания, а това, че не са извършвани плащания – не се оспорва. Правят се възражения за настъпила погасителна давност.

2

Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 55981/2023 г. по описа на СРС е, че по заявление на ...... е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжниците – настоящи ответници да заплатят солидарно на кредитора сумите, както следва: сумата от 1 073,82 лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 10.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 235,26 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.01.2021 г. до 25.09.2023 г., сумата от 8,73 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 10.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 2,22 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 16.10.2020 г. до 25.09.2023 г.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжниците са подали възражения, с които са оспорили частично издадената заповед, поради което с разпореждане от 16.11.2023 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в частта по оспорената заповед. По отношение на неоспоР.те суми заповедта е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист.

Видно от приложения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот от 10.12.1991 г. е, че ответницата заедно с трето за спора лице ..... се закупили по ½ част от процесния недвижим имот, до който ищецът твърди да е доставял топлинна енергия.

По делото е представен заверен препис от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим ...., том II, ...... г. по описа на ......., нотариус с район на действие Софийски районен съд, от който се установява, че на 18.10.2001 г. ответницата е придобила правото върху собственост и на останалата ½ ид.ч. от процесния недвижим имот.

По делото е приложен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, от който се установява, че на 12.03.2002 г. двамата ответници, в качеството на собственици на процесния недвижим имот, са учредили в полза на банка ипотека върху същия имот. Видно от нотариалния акт е, че имотът е в режим на СИО.

От приложения по делото препис от удостовеР.е за сключен граждански брак се установява, че ответниците са съпрузи от 22.10.1988 г.

От приложеното по делото удостовеР.е за идентичност на лице с различни имена се установява, че А...... М. М. и ..... са имена на едно и също лице.

3

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза в което вещото лице, след извършване на необходимите проверки е посочило, че в ж.к..... /където се намира и процесния апартамент/ целогодишно не се подава ТЕ за БГВ, а от 1998 г. отоплението на стълбището във вх.А на бл.96 е изключено Отоплителната инсталация на блока е еднотръбна и е непригодна за прилагане на дялово разпределение на ТЕ чрез индивидуални топлинни разпределители.

Разпределението на ТЕ за отопление се извършва от ищцовото дружество пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Вещото лице е посочило още, че през исковия период ищецът е начислявал ТЕ за процесния апартамент за отопление и сградна инсталация, пропорционално на отопляемия обем на имота, според реалните ежемесечни показания на общия топломер на бл.96, като не е нужно да се извършва изравняване. В заключението вещото лице е посочило, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба, а топломерът, монтиран в АС е преминал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на процесния недвижим имот, са както следва: 1082,8,73 лева – главница, в т.ч. сумата от 8,73 лева – главница за дялово разпределение и сумата от 237,48 лева – обезщетение за забава, в т.ч. сумата от 2,22 лева върху главницата за дялово разпределение.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между ищеца и ответника за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, а по иска за лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са 4 публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.

Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което приложими са утвърдените ОУ на дружеството.

Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през процесния период между ответниците и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия за битови нужди, без да е било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия /в този смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на ВКС/.