Определение № 26135 от 19.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26135 гр. София, 19.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110109849 по описа за 2026 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцата В. Н. Р. твърди, че между нея, в качеството на кредитополучател, Петьо Емилов Русинов, в качеството на солидарен длъжник, и ответника „ПКБ (България)“ ЕАД, в качеството на кредитор, е сключен Договор за банков кредит № 071-680563/24.06.2011 г. за сумата от 62 000 лв., със срок за погасяване до 09.07.2021 г., обезпечен с договорна ипотека.

Кредитът бил обслужван чрез банкова сметка на ищцата с IBAN BG90PRCB**********, върху която на 29.10.2020 г. бил наложен запор от ЧСИ ДДД, рег. № 867 на КЧСИ.

Поддържа, че след налагането на запора е поискала закриване на сметката и осигуряване на друг начин за обслужване на кредита, като е продължила да заплаща месечните вноски чрез посочена от Банката техническа сметка. Въпреки това ответникът начислявал месечна такса за обслужване на запорирана сметка в размер на 150 лв., не предоставил своевременно пълна информация за основанието и размера на начисленията и забавил съдействието за предсрочно погасяване на кредита. Ищцата сочи, че на 09.04.2021 г. е превела на ответника сумата от 5 000 лв. с цел предсрочно погасяване на кредита, който бил окончателно погасен на 12.04.2021 г. По устно предоставена от служител на ответника информация от сумата били отнесени 1 096,05 лв. лихви за просрочие, 17,13 лв. наказателна лихва, 31,56 лв. редовна лихва, 300,56 лв. „неразрешен овърдрафт“ и 3 266,11 лв. главница, а на ищцата впоследствие били възстановени само 251,72 лв. Твърди, че разликата от 1 488,17 лв., равностойна на 760,89 евро, е получена от ответника без основание, като в тази сума се включвали и начислените такси за обслужване на сметката с наложен запор. Излага доводи, че таксата е прекомерна, противоречи на добрите нрави и произтича от неравноправна клауза, както и че са налице основания за недействителност на договора и/или на отделни негови клаузи по Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.

Въз основа на изложеното иска ответникът да бъде осъден да заплати сума в размер на 760,89 евро, ведно със законната лихва, считано от 09.04.2021 г. до окончателното плащане.

Претендира разноски.

1

Ответникът „ПКБ (България)“ ЕАД оспорва иска. Поддържа, че исковата молба не индивидуализира достатъчно основанието и отделните компоненти на претендираната сума.

Прави възражение за недопустимост, като сочи, че отношенията между страните са договорни, а претенцията е заявена на извъндоговорно основание. Прави и възражение за изтекла петгодишна погасителна давност, като твърди, че процесните такси са начислявани в периода 02.11.2020 г. - 12.04.2021 г., а искът е предявен след изтичане на повече от пет години. По същество на спора ответникът признава сключването на договора за кредит и налагането на запора върху сметката на ищцата, но оспорва да е начислявал или удържал суми без основание. Твърди, че договорът, общите условия и приложимите тарифи са обвързвали ищцата и са давали право на Банката да събира дължимите такси и комисиони.

Поддържа, че след налагането на запора сметката е преминала в специфичен режим на администриране, за който съгласно действащите тарифи се дължала месечна такса от 150 лв., съответстваща на извършваните от Банката действия като трето задължено лице. Оспорва твърденията за неравноправност и нищожност, като сочи, че тарифата е публична и приета от ищцата, че таксата съответства на реално предоставяна допълнителна услуга, а начислените лихви и техническото салдо „неразрешен овърдрафт“ са формирани съобразно договора и общите условия. Иска паричната претенция да бъде отхвърлена като недопустима, неоснователена и недоказана. Претендира разноски.

Представя заверено копие от договора за кредит, приложими тарифи и общи условия, запорно съобщение и писмени отговори до ищцата.

Съдът намира, че възражението за недопустимост не обосновава прекратяване на производството. Ищцата твърди, че конкретно получени от ответника суми са платени при начална липса на основание поради недействителност или неприложимост на договорни клаузи. Дали договорът и приложимите към него общи условия и тарифи представляват годно основание за получаването и задържането на сумите е въпрос по основателността на иска.

Представените от страните писмени доказателства са относими, допустими и необходими и следва да бъдат приети. Исканията по чл. 183 и чл. 190 ГПК следва да бъдат уважени в посочения по-долу обем.

Спорът попада в приложното поле на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК и е подходящ за препращане към медиация с оглед ниския материален интерес, възможността разноските да го надхвърлят значително и обстоятелството, че основни факти по правоотношението не се оспорват.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 01.09.2026 г.

13.45 ч., за която дата и час да се призоват страните, като на ищцата се връчи и препис от 2 отговора на исковата молба и приложенията към него.

ПРИЕМА като писмени доказателства представените с исковата молба и с отговора на исковата молба документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за представянето в оригинал на процесния договор поради липсата на необходимост от това и поради обстоятелството, че като страна по него, тя би трябвало да разполага с оригинал.

ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 183 и чл. 190 ГПК в едноседмичен срок от съобщението да представи:

1. пълна счетоводна справка за задълженията по договора към 09.04.2021 г. и към 12.04.2021 г., с отделно посочване на главница, редовна лихва, лихва за просрочие, наказателна лихва, такси, комисиони, „неразрешен овърдрафт“ и други начисления;

3. подробна справка за начина, по който е разпридилина и осчетоводена сумата от 5 000 лв., преведена на 09.04.2021 г., както и за сумата, възстановена на ищцата след погасяване на кредита;

4 . извлечения за движението по сметка с IBAN BG90PRCB********** и по техническата сметка с IBAN BG85PRCB********** за периода 29.10.2020 г. - 30.04.2021 г.;

5 . справка по дати за всички начислени и събрани такси за „месечно обслужване на разплащателна сметка, по която е наложен запор“, с посочване на приложената за всяко начисление тарифа, договорна клауза и счетоводна операция.

УКАЗВА на ответника, че при непредставяне на оригинала завереното копие може да бъде изключено от доказателствата по реда на чл. 183 ГПК, а при създаване на пречки за събирането на допуснатите доказателства съдът може да приложи последиците на чл. 161 ГПК.

В доказателствена тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД е да докаже, че процесните суми са постъпили в имуществото на ответника за нейна сметка, размера и датата на всяко плащане или удръжка, както и твърдените факти, от които извежда липсата на основание. По акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищцата следва да установи настъпването на забава от претендираната начална дата.

В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на годно правно основание за получаването и задържането на всяка от процесните суми, включително съдържанието и приложимостта на договора, общите условия и тарифите, надлежното им предоставяне или съобщаване на ищцата, настъпването на предпоставките за начисляване на всяка лихва, такса и друго вземане, размера и изискуемостта им и правилното осчетоводяване на плащанията. Доколкото се поддържа, че оспорените клаузи са индивидуално уговорени, доказването на това обстоятелство е в тежест на ответника.

По възражението за погасителна давност ищцата следва да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността, ако твърди такива.

ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните 3 обстоятелства: че е сключен Договор за банков кредит № 071-680563/24.06.2011 г. за сумата от 62 000 лв.; че на 29.10.2020 г. върху сметката на ищцата е наложен запор; че на 09.04.2021 г. ищцата е превела на ответника 5 000 лв. с цел предсрочно погасяване; че кредитът е окончателно погасен на 12.04.2021 г.; че след налагането на запора ответникът е начислявал такса за месечно обслужване на сметка, по която е наложен запор, в размер на 150 лв.

УКАЗВА на ищцата, че към настоящия момент не сочи доказателства ответникът да е бил поставен в забава още на 09.04.2021 г., както и доказателства за спиране или прекъсване на погасителната давност.

УКАЗВА на ответника, че към настоящия момент не сочи доказателства за индивидуалното договаряне на оспорените клаузи, за конкретния начин и момент на предоставяне или съобщаване на ищцата на всяка приложима редакция на общите условия и тарифите, както и за пълния счетоводен разчет на процесните начисления.

УКАЗВА на страните, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, и им предоставя възможност най-късно в първото открито съдебно заседание да изложат становище относно приложимостта на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, валидността, прозрачността и индивидуалното договаряне на клаузите, на които се основават процесните начисления.

УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат становището си по дадените указания и проекта за доклад и да предприемат съответните процесуални действия. Ако не направят доказателствени искания в предоставената им възможност, губят възможността да ги направят по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба. При приключване на делото със съдебна спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищцата. Когато съдът одобри споразумение, постигнато в процедура по медиация, се прилагат последиците по чл. 78, ал.

9 ГПК, включително връщане на 85 на сто от държавната такса при споразумение, постигнато в съдебен център след задължителната информационна среща.

УКАЗВА на страните, че за сключване на съдебна спогодба и за участие чрез представител в информационна среща или процедура по медиация е необходимо изрично пълномощно в предвидените от закона случаи.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4