Определение № 6707 от 23.03.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2548/2026
- Вид
- Определение № 6707
- Подписан
- 23.03.2026
- В сила
- 23.03.2026
- Състав
- Невена Чеуз, Василена Петрова Мидова, Наталия Петрова Лаловска
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 6 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6707 гр. София, 23.03.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Невена Чеуз
Членове:
Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502548 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274 – чл. 279 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат А.Д., процесуален представител на ищеца в производството Р. П., депозирана срещу определение № 7369/20.02.2026 г., по гр. д. № 49452/2025 г. на СРС, 157 състав, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските по чл. 38 ЗА, като бъде присъдено възнаграждение по чл. 38 ЗА в увеличен размер, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК пред СРС. Намира определението за неправилно, като моли същото да бъде отменено, а разноските присъдени в пълен размер.
Посочва, че те са съобразени с минималните адвокатски възнаграждения, като въпреки актуалната практика на СЕС, счита, че съдът следва да се съобрази с така посочените минимални размери.
Постъпил е и отговор на частната жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, с който моли същата да бъде оставена без уважение, а определението на СРС – потвърдено.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Пред СРС са предявени от ищеца Р. Л. П. чрез адв. А.Д. срещу „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски 1 кредит Стандарт № 40018207871 от 23.06.2023 г. поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит Стандарт № 40018207871 от 23.06.2023 г., предвиждаща заплащането на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, поради противоречие със закона и с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6 в частта, определяща размера на уговорената възнаградителна лихва, поради противоречие с добрите нрави.
Със своето решение СРС е прогласил за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК атакувания потребителски договор, а ответникът е осъден да заплати сторените от ищеца разноски в производството.
В производството ищцата била представлявана от адвокат Д., който й предоставил безплатна адвокатска защита на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. Адв.
Д. е поискал да му се присъди адвокатско възнаграждение за всяка една от претенциите при условията на евентуалност, посочено в списъка по чл. 80 ГПК в общ размер на 1461.88 евро с включен ДДС. Съдът със своето решение е присъдил 245.42 евро. В подадената молба по чл. 248 ГПК адвокат Д. е поискал да му бъде присъдено пълното претендирано възнаграждение за иска по чл. 22 ЗПК в размер на 746.28 евро. Молбата на последния за ревизиране на така определения размер е оставена без уважение с обжалваното в настоящото производство определение. Представено е пред СРС пълномощно, с което е изразено съгласие процесуалното представителство да бъде по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
С Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 е прието, че член 101, параграф ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че Наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и, че национална уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да уговорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба от съсловна организация като Висшия адвокатски съвет, и от друга съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията.
Следователно, размерите посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда. Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
Предмет на спора са искове за недействителност на договор за потребителски кредит поради нарушаване на разпоредбите на ЗПК, 2 евентуално за прогласяване недействителност на клауза от договора за потребителски кредит. Спорът е решен в рамките на едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищеца не е участвал. От момента на образуване на производството до постановяването на крайния съдебен акт по съществото на спора са изминали малко над 3 месеца. По този тип спорове е налице значителна по обем съдебна практика. Липсва правна и фактическа сложност на спора. Отделно, когато между същите страни са предявени алтернативно или евентуално съединени искове дължимата такса е една, едно е и дължимото адвокатското възнаграждение /виж решение № 160 от 04.07.2018 г. по т. д. № 1164/2017 г. на II т. о. на ВКС, определение № 284 от 06.04.2012 г. по ч. гр. д. № 238/2012 г. на IV г. о. на ВКС/. Адвокатското възнаграждение е едно, като при преценката на минималното адвокатско възнаграждение следва да се съобрази стойността на защитаваното материално благо, т. е. цената само на един от евентуално предявените искове, поради което и отделно възнаграждение за всеки предявен иск, както е поискал ищецът, не се дължи.
Определеното възнаграждение в размер на 245.42 евро е справедливо и адекватно на положения труд и отговаря на фактическата и правната сложност на спора, поради което изложените съображения в тази насока в частната жалба са неоснователни.
Така мотивира, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба № 60280/24.02.2026 г., подадена срещу Определение на СРС № 7369/20.02.2026 г. по гр.д. № 49452/2025 г. по реда на чл. 248 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3