Решение № 263 от 28.05.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Дупница, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря ЛИЛИ К. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20251510103456 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес: гр.

София, район „Триадица“, бул. „България“ № 81В, ап. 3, е предявило срещу М. Й. Ч., ЕГН:

**********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК.

Ищецът твърди, че на 22.07.2020г. между „Кредисимо” ЕАД, като кредитор и М. Й.

Ч., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № 2261572, по електронен път, при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗПП и ЗЕДЕП.

Договорът е сключен при следните параметри: сума на кредита: 350.00 лв.; срок на кредита: 3 месеца; размер на вноската: 123.53 лв.; падеж на последната вноска: 10.10.2020г.; годишен процент на разходите (ГПР): 48.21%; годишен лихвен процент: 40.00%. Със сключването на договора за заем ищецът е сключил и договор за предоставяне на поръчителство с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД.

На 22.07.2020 година „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и „Кредисимо” ЕАД са сключили договор за поръчителство, по силата на който Ай Тръст се е задължило спрямо Кредисимо за всички задължения на М. Й. Ч. по Договора за кредит. Така „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е изпълнило задълженията си към М. Й. Ч. по Договора за предоставяне поръчителство. Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. „Кредисимо” ЕАД е поканило „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да плати всички изискуеми задължения на М. Й. Ч. по Договора за кредит на 18.02.2021 г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021 г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане.

1

На 23.02.2021г. „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е погасило дължимите от М. Й. Ч. на „Кредисимо” ЕАД суми, както следва: 350 лeвa /главница/ по Договор за кредит; 23.59 лeвa /договорна лихва/ за период 22.07.2020 г до 10.10.2020 година; и 198.26 лeвa /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/.

С извършване на посоченото плащане „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, в качеството си на изпълнил задължението поръчител, на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. На 23.02.2021 г. „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е уведомило по електронна поща Длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването си в правата на кредитора, както и за задължението на ответника за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 116.80 лева, ведно със сумата от 16.93 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г.

„КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

Предвид горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 2863/2025г. по описа на РС-Ямбол, а именно: сумата в общ размер от 705.58 лв., формирана както следва: 1) главница в размер на 350 лв.; 2) възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 116.80 лв., 3) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 23.59 лв. за периода от 22.07.2020 г до 10.10.2020 г. 4) законна лихва за забава върху главницата в размер на 198.26 лв. за период от 11.10.2020 г. до 15.09.2025 г., 5) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. 6) законна лихва за забава върху възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 16.93 лв. за период от 11.10.2020 г. до 15.09.2025 г., 7) както и лихва за забава върху възнаграждението по договора за поръчителство от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му от съда особен представител, с който се оспорва изцяло предявения иск.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите, за които по ч.гр.д. 2863/2025г. по описа на Районен съдДупница е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

В тежест на ищеца е да докаже сключването на твърдения от него договор за заем, 2 както и размера на претенциите си.

От събраните по делото писмени доказателства: Договор за потребителски кредит № 2261572 от 22.07.2020г., ведно с приложимите Общи условия за предоставяне на кредити, Приложение № 1 към договора за потребителски кредит и Стандартен Европейски Формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021г., ведно с извадка от Приложение № 1 към същия, със заличени лични данни, съгласно ЗЗЛД; Доказателство за усвоена сума и Уведомление за цесия, се установява, че на 22.07.2020г. между „Кредисимо” ЕАД, като кредитор и М. Й. Ч., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № 2261572, по електронен път, при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗПП и ЗЕДЕП.

Договорът е сключен при следните параметри: сума на кредита: 350.00 лв.; срок на кредита:

3 месеца; размер на вноската: 123.53 лв.; падеж на последната вноска: 10.10.2020г.; годишен процент на разходите (ГПР): 48.21%; годишен лихвен процент: 40.00%.

На 22.07.2020 година „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и „Кредисимо” ЕАД са сключили договор за поръчителство, по силата на който Ай Тръст се е задължило спрямо Кредисимо за всички задължения на М. Й. Ч. по Договора за кредит. Така „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е изпълнило задълженията си към М. Й. Ч. по Договора за предоставяне поръчителство.

Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

„Кредисимо” ЕАД е поканило „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да плати всички изискуеми задължения на М. Й. Ч. по Договора за кредит на 18.02.2021 г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021 г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане. На 23.02.2021г. „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е погасило дължимите от М. Й. Ч. на „Кредисимо” ЕАД суми, както следва: 350 лeвa /главница/ по Договор за кредит; 23.59 лeвa /договорна лихва/ за период 22.07.2020 г до 10.10.2020 година; и 198.26 лeвa /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/.

С извършване на посоченото плащане „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, в качеството си на изпълнил задължението поръчител, на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. На 23.02.2021 г. „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е уведомило по електронна поща Длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването си в правата на кредитора, както и за задължението на ответника за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 116.80 лева, ведно със сумата от 16.93 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения.

Годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита (чл.19, ал.1 ЗПК), като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а в тези разходи се включват лихвите (§1, т.1 от ДР на ЗПК), като общата сума, дължима от потребителя, е 3 сборът на общия размер на кредита (предоставената сума) и общите разходи по кредита за потребителя - §1, т.2 и т.3 от ДР на ЗПК. Изводът, който следва от законодателната уредба е, че кредитополучателят заплаща лихвени и извънлихвени разходи, които като сбор не могат да надвишават пет пъти законната лихва. Съотношението между лихвените и извънлихвените разходи в общите разходи по кредита може да е различно, но това не променя обща сума, дължима от потребителя. Такава промяна може да настъпи при уговорен променлив лихвен процент по кредита - §1, т.4 и 5а от ДР на ЗПК. По силата на чл.

24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат правилата на Закона за защита на потребителите, уреждащи 3 неравноправните клаузи в договорите. Клаузите относно извънлихвените разходи по кредита биха могли да са неравноправни, ако предвиждат плащане от потребителя на такси или комисионна в явно непропорционален размер спрямо услугата, предоставяна като насрещна престация (решение на СЕС по дело С 321/22).

Клаузата за лихвените разходи изразява възнаграждението за ползването на предоставената сума по кредита и съставлява основния предмет на договора, поради което тази клауза може да се преценява като неравноправна, само ако не е изразена на ясен и разбираем език – чл.145, ал.2 ЗЗП. В практиката на СЕС, както и в практиката на ВКС за неравноправни се считат клаузи за изменение на първоначално уговорените лихви по кредита, докато при ясно посочен в договора приложим лихвен процент върху предоставената сума потребителска защита обичайно не се предоставя. Във всички случаи преценката за неравноправност изисква от съда да вземе предвид предмета на договора, обстоятелствата около сключването му, останалите клаузи или друг договор, от който той зависи – чл.145, ал.1 ЗЗП.

Съгласно чл. 4 от сключения между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД Договор за заем, Кредитополучателят се задължава да предостави обезпечение при крайно завишено изискване – предоставяне на банкова гаранция или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с дружество, избрано от Кредитора. Тези условия са създадени във вид да изглежда, че кредитополучателят има избор, но всъщност първото условие е на практика невъзможно за изпълнение от лице, което прибягва до услугите не на банка, а на небанкова кредитна институция. Второто условие е формулирано по начин, който да придаде вид, че съвсем друго лице поема задължение да е поръчител на Кредитополучателя пред Кредитора и че този поръчител предоставя някаква реална услуга, срещу която изглежда оправдано да му се плати възнаграждение, а всъщност Кредитополучателят по този начин плаща прекомерно висока възнаградителна лихва на Кредитора, на която е придаден вид, че представлява възнаграждение за поръчителство. Нещо повече, при обезпечаването на кредита с поръчителство, Кредитополучателят е ограничен от изискването на чл. 4 от Договора за потребителски кредит в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това може да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице.

Едностранно от кредитора като възможни поръчители са елиминирани физическите лица, което пряко ограничава правата и възможностите на потребителя да обезпечи задължението си по начин, избран от самия него. Предварително наложената идентификация от кредитора кой може да бъде поръчител по отпускани от него кредити като обезпечение, не отчита 4 интереса на потребителя, а само този на кредитодателя, което води до неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. В случая правата на потребителя не са защитени, защото той няма свободата и неограничената възможност да избере такъв поръчител, чрез който може успешно да обезпечи задължението си към кредитора и да си учреди с него безплатно поръчителство, доколкото в конкретния договор за предоставяне на поръчителство, поръчителстването е платено от потребителя на поръчителя "Ай Тръст" ЕООД с възнаграждение. Посоченият от "Кредисимо" АД поръчител "Ай Тръст" ЕООД е финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по чл. 3, ал. 1 от ЗКИ при БНБ - с право да извършва гаранционни сделки като основна дейност. От анализа на чл. 4 от Договора за заем се налага изводът, че потребителят не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, особено като се има в предвид, че едноличен собственик на капитала на дружеството "Ай тръст" ЕООД е "Кредисимо" АД кредитор на длъжника по договора за кредит. Ето защо юридическото лице - поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, се явява и свързано с него лице. Това обстоятелство води до извод, че се касае за "скрито" възнаграждение за кредитора, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения, като целта е заобикаляне на ограниченията в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което води до оскъпяване на кредита за потребителя отвъд законоустановеният максимум.