Решение № 49 от 07.03.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Смолян, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева като разгледа докладваното от Петър Хр. Маргаритов Въззивно гражданско дело № 20245400500066 по описа за 2024 година

Настоящото производство се развива по реда на чл. 435 и следващи от ГПК.

Постъпила е жалба от М. М. в качеството му на длъжник по образувано изпълнително дело № 19/2018г по описа на СИС при РС-Смолян срещу резолюция на ДСИ при РС-Смолян от 08.01.2024г , с която е уведомен , че дължи ДТ в размер на 166,96 лева, начислена на основание чл. 53 от Тарифата за таксите по ГПК.В жалбата е посочено, че дължимата се такса следвало да се определи с нарочен акт/постановление/ на съдебния изпълнител , като е неясно по какъв начин е определена таксата.

Изложени са доводи, че подобна такса била начислена и за предходен период от време , като състав на ОС-Смолян отменил постановлението за разноски .Твърди се , че длъжникът по изпълнителното дело ежемесечно е заплащал дължимата се актуализирана издръжка , като при това положение не се дължи спорната ДТ.

Насрещната страна Т. К. изразява писмено становище , че длъжникът ежемесечно заплаща присъдената издръжка и тя не носи отговорност за заплащане на ДТ. Сочи, че причината за образуване на изпълнителното дело е обусловена от предходна забава на длъжника .

1

Срещу подадената жалба е постъпило писмено становище от ДСИ , като се твърди, че ДТ е определена по реда на чл. 53 ал.1 от Тарифата за таксите, които се събират по ГПК. Според съдебния изпълнител нормата на чл. 79 от ГПК вменява задължение за заплащане на дължимите се ДТ от страна на длъжника, независимо дали сумата за издръжка е заплатена директно на взискателя или чрез съответния ДСИ .

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Изп.дело № 19/2018 г. по описа на СИС към Смолянския районен съд е образувано на 20.02.2018 г. по молба на Т. К. ,в качеството и на майка и законен представител на малолетната тогава Кр. М. М.а за събиране вземания за издръжка срещу длъжника М. М. .Първоначално размерът на присъдената издръжка е определен в размер на 180 лева месечно .С решение от 09.08.2023г по гр.дело 532/2023г по описа на РС-Смолян размерът на издръжката е увеличен на 300 лева, считано от 01.06.2023г., като същото решение е приложено към депозираната жалба. По това решение е издаден изпълнителен лист , но същият не е предявен надлежно на съдебния изпълнител по образуваното изпълнително дело .

В хода на изпълнителното производство се представени писмени доказателства , от които се установява , че длъжникът доброволно е заплатил по сметка на взискателя суми както следва: сума в размер на 200 лева на 27.04.2023г с основание издръжка на дете за месец април 2023г ., на 22.05.2023г е заплатена сума в размер на 200 лева с основание издръжка за м.май 2023г , на 28.06.2023г е заплатена сума в размер на 200 лева с основание издръжка за месец юни 2023г,. на 28.07.2023г е заплатена сума в размер на 200 лева с основание издръжка за месец юли 2023г , на 28.08.2023г е заплатена сума в размер на 500 лева с основание издръжка за месец шести, седми и осми 2023г , на 27.09.2023г е заплатена сума в размер на 300 лева с основание издръжка за месец септември 2023г.

На 08.01.2024г е изготвена справка от съдебен деловодител за размера на дължимите се ДТ по чл. 53 от Тарифата за таксите по ГПК за периода от месец април 2023г до месец септември 2023г. Въз основа на обстоятелството, че за този срок от страна на длъжника е изплатена сума в общ размер на 1600 лева е отразено , че същият дължи ДТ в размер на 166,96 лева.

2

От съдебния изпълнител е изготвено съобщение от 08.01.2024г / лист 202/ до длъжника, връчено на Ал. М. на 10.01.2024г. В това съобщение е отразено, че към 30.09.2023г длъжникът дължи ДТ в размер на 166,96 лева, начислена на основание чл. 53 от Тарифата за таксите по ГПК. На 30.01.2024г е подадена жалба от М.М. срещу определените му разноски по изпълнителното дело.

Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът намира , че жалбата е процесуално допустима, предвид на следното:

Обжалваният акт на съдебния изпълнител е обективиран в изпратено съобщение до длъжника от 08.01.2024г , като същото не му е връчено надлежно . Съобщението е връчено на Ал.М., като не е спазен реда , предвиден в чл. 46 от ГПК за надлежно удостоверяване на връчването .В разписката към съобщението не е отразено качеството на Ал.М. , като същият не е приел книжата със задължение за предаването им на адресата. Поради изложеното не може да се установи кога точно е връчен обжалвания акт и спазен ли е срокът по чл. 436 ал.1 от ГПК за подаване на жалбата.

Жалбата е насочена срещу акт на съдебния изпълнител /съобщение/ , с който са определени разноски по изпълнението , като е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна , предвид на следното:

Разпоредбата на чл. 53 ал.4 от Тарифата за държавните такси , които се събират го съдилищата по ГПК задължава ДСИ при изпълнение на вземане за периодични платежи, включително за издръжка, да събира еднократно такса върху сбора от изплатените суми на всеки шест месеца с изключение на случаите на погасяване на задълженията за минало време. В същото време нормата на чл. 53 ал.2 от посочената Тарифа изрично регламентира , че върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира. Когато един длъжник доброволно заплати дължимата се издръжка в регламентирания срок за плащане на това вземане , то съответният ДСИ / за разлика от ЧСИ / няма основание да събира такса по чл. 53 от Тарифата за таксите по ГПК. В тази насока е и установената съдебна на ВКС в Решение №640/04.10.2010г по гр.дело 920/2009г ,Четвърто г.о. и Решение № 266/19.12.2013г по гр.дело 1427/2012г .Четвърто г.о.

3

Срещу

М.М. е образувано изпълнително дело за заплащане на ежемесечна издръжка в размер на 180 лева, като длъжникът е заплащал доброволно в периода от месец април 2023г до месец септември 2023г на взискателя ежемесечни суми за издръжка, които са в по- голям размер от посочената издръжка в изпълнителния лист .

При това положение плащането на дължимата се издръжка е извършвано в срока за доброволно изпълнение от длъжника , като издръжката е плащана своевременно за спорния период от време .

При това положение ДСИ е нямал основание да начисли посочената ДТ в размер на 166,96 за визирания период от месец април 2023г до м.септември 2023г , като обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен и следва да се отмени.

Воден от изложеното и на основание чл. 437 ал.4 от ГПК съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ акта на ДСИ при РС-Смолян по образуваното изпълнително дело № 19/2018г по описа на СИС при РС-Смолян, обективиран в съобщение от 08.01.2024г., по силата на който са определени разноски за изпълнението- дължима се ДТ от длъжника М. М. М. в размер на 166,96 лева за периода от месец април 2023г до месец септември 2023г, съгласно чл. 53 ал.4 от Тарифата за таксите , които се събират от съдилищата по ГПК .

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4