Решение № 5587 от 16.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5587 гр. Пловдив, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330106619 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, ж.к.

Младост 4, ул. „Бизнес Парк София“ № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, чрез ****** Р.

М.-Т., с която е предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен иск срещу А.

И. Н. с ЕГН **********, с адрес: ****** за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 275,74 лв., дължими по Договор за стоков кредит № ****** от 12.08.2023г., сключен между А. И. Н. и кредитора „Банка ДСК“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС Матрикс” ЕООД с Договор за прехвърляне на вземания (цесия) на дата 20.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 13.12.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № ******/16.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 21613/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ІV бр.с.

В исковата молба се твърди, че на 12.08.2023г. бил сключен Договор за стоков кредит № ****** между „Банка ДСК” АД и А. И. Н., по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя стоков кредит в размер на 1500лв. за закупуване на климатик. Кредитополучателят се задължил да погаси задължението си на 6 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 12.02.2024г. Твърди се, че след усвояване на кредита, 1 кредитополучателят погасил част от месечните си вноски, след което е преустановил плащанията си, като останала непогасена главница по кредита в размер на 275.74 лв., а кредитът станал изцяло изискуем на 12.02.2024г. На 20.09.2024г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Банка ДСК“ АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, по силата на който задължението на А. И. Н., произтичащо от Договор за стоков кредит № ****** от 12.08.2023г., било изкупено от ищцовото дружество. В тази връзка се твърди, че длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99 ЗЗЗД за извършената цесия. Независимо от това, с исковата молба също се отправя уведомление за цесията, което се моли да бъде отчетено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

Поради неизпълнението на длъжника, новият кредитор „ЕОС Матрикс” ЕООД бил пристъпи към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на заявление до Районен съд - Пловдив, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 12.12.2024г. по ч.гр.д. №21613/2024г. Сочи се, че срещу издадената заповед ответницата подала възражение, което обосновавало правния интерес от настоящия иск, като се моли за неговото уважаване и присъждане на сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от А. И.

Н., чрез пълномощника адв. А. Х., с който се оспорва иска. Излагат се твърдения, че ответницата била заплати всички задължения по кредита, вкл. и за търсената главница още към дата 20.09.2024 г., за което била представила доказателства с възражението си срещу заповедта. Счита, че цесионерът некоректно не бил посочил пълния размер на търсената от него сума по кредита. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч.гр.д. № 21613/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ІV бр.с., образувано по депозирано от „ЕОС Матрикс“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № ******/16.12.2024 г. Срещу заповедта е постъпило възражение по чл. 414 ГПК в месечния срок, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявения иск е допустим.

По основателността на предявените искове:

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор за стоков кредит № ****** от 12.08.2023 г., сключен между А. И. Н., като кредитополучател, и „Банка ДСК“ 2

АД, като кредитодател. Видно от съдържанието на договора и приложенията към него /л.7-16/ на кредитополучателя е бил опуснат кредит в размер на 1500 лв., с годишен лихвен процент от 33,19 % при ГПР от 38,79 %. Съгласно погасителния план /л.8/ общата дължима сума е в размер на 1618,37 лв., която е следвало да бъде върната на 6 месечни вноски в размер. Видно от текста на договора, процесният кредит е отпуснат за закупуване на климатик.

В тази връзка към исковата молба е приложено копие от фактура № ******. с получател А. И. Н. и издател „Ж. К.“ ЕООД, удостоверяваща покупката на 1 бр. климатик за сумата от 1500 лв. с ДДС.

От представения също с исковата молба Рамков договор за покупкопродажба на вземане /цесия/ от 03.04.2024 г. /л.23-33/, както и Допълнително споразумение и Приложение № 1 от дата 20.09.2024 г. към същия /л.34-36/ се установява, че вземането по процесния договор, ведно с всички привилегии и обезпечения, е прехвърлено от „Банка ДСК“ АД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Сключването на цесията е изрично потвърдено от представители на „Банка ДСК“ АД. По делото е представена верига от пълномощни, първо от цедента в полза на цесионера и в последствие от цесионера в полза на АД „И. и Д.“ /л.38-42/, с което адвокатското дружество и неговите съдружници са упълномощени да уведомят длъжниците по прехвърлените вземания за извършената цесия. В тази насока към исковата молба е приложено и уведомление до А. И. Н. от адв. Ж. Д. като пълномощник на цедента, с което се уведомява ответницата за извършената цесия.

По делото е прието и заключение по ССчЕ, което се кредитира от съд като компетентно изготвено и подкрепено от събрания доказателствен материал. Съгласно същото по процесния Договор за стоков кредит № ****** от 12.08.2023 г. кредитополучателя А. Н. е усвоила сумата в размер на 1500 лв., което се установява от заверката на сметката на дружеството „Ж. К.“ ЕООД, издало фактура № ******. за покупката на климатика, едновременно с което е задължена сметка в „Банка ДСК“ АД, обслужваща кредита на А. Н. получател по фактурата. По договора за кредит са внасяни суми при „Банка ДСК“ АД в общ размер на 1 376,25 лв., като след дата 12.02.2024 г. няма плащания нито към банката, нито към „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Според изчисленията на вещото лице, на база предоставените му данни за кредита и сторените по него погашения, размерът на неиздължената главница към датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.12.2024 г., е 239,63 лв.

Касателно възраженията на ответната страна, че дългът по кредита бил изцяло погасен на дата 20.09.2024 г., което се установявало от представено извлечение от банковата сметка на А. И. Н., следва да се отбележи, че тези твърдения не се подкрепят от събраните доказателства. Въпросното извлечение е представено по делото, като е налично и в материалите по заповедното производство. От същото е видно, че на дата 20.09.2024 г., когато е подписно и Приложение № 1 към процесния рамков договор за цесия, от страна на цедента „Банка ДСК“ АД е извършена счетоводна операция по 3 отписване на вземанията на банката към А. Н.. В случая, както и вещото лице уточнява по допълнително зададен му въпрос, това отбелязване от дата 20.09.2024 г. не е във връзка с конкретно плащане от страна на Н., а способ, при който банката счетоводно приключва своето вземане по отношение на кредитополучателя, предвид смяната на кредитора. За това, че на дата 20.09.2024 г. ответницата А. Н. не е направила твърдяното от нея плащане, с което да е изплатила остатъка от задължението си, се установя от самото съдържание на извлечението – за отписаните суми от банката липсва посочен вносител. Освен това изрично „Банка ДСК“ АД с нарочно писмо е уведомила съда, че на дата 20.09.2024 г. не са извършвани плащания от Н. по процесния Договор за стоков кредит № ****** от 12.08.2023 г.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Между „Банка ДСК“ АД и А. И. Н. е възникнало облигационно правоотношение по Договор за стоков кредит № ****** от 12.08.2023 г. с посочено по-горе в настоящите мотиви съдържание. При това правоотношение А. Н. има качеството на кредитополучател, но също така и на потребител, по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП. В тази насока тя се ползва със законоустановената потребителска закрила, паради което приложение в случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП. Не са въведени обаче оплаквания за несъобразяване на клаузите на договора с императивните правила на закона. При извършена проверка на основание чл.

7, ал. 3 ГПК съдът не е констатирал и наличие на неравноправни клаузи, обосноваващи дължимостта на претендираното вземане за главница.

Установява се от събраните писмени доказателства, че по силата на договор за цесия вземането по процесния потребителски кредит е прехвърлено от „Банка ДСК“ АД на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД, който е и актуалният кредитор по правоотношението. Прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера настъпва по силата на договора за цесия на основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД. За да породи действие цесията спрямо длъжника и трети лица, по арг. от чл. 99, ал. 3 ЗЗД, същата следва да е надлежно съобщена, като липсва изискване да се посочва конкретен размер на дълга при съобщаването за смяната на кредитора, противно на възраженията на ответната страна.

Прехвърлянето на вземането в случая е законосъобразно доведено до знанието на ответницата Н., доколкото към исковата молба е приложено уведомление за цесията от пълномощника на цедента, което уведомление е редовно връчено на А. Н. заедно с исковата молба и приложенията към нея. В принципен план като обстоятелство, настъпило в хода на процеса, на основание чл. 238, ал. 3 ГПК съдът е длъжен да го вземе предвид и да приеме редовността на уведомяването. В тази насока са Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д.

№ 1711/2013 г., I т. о., ТК и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК. Следователно прехвърлянето на вземането е породило действие на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД и спрямо ответната страна, поради което и за надлежен кредитор по Договор за стоков кредит № ****** от 4

12.08.2023 г. се приема „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Видно от заключението по ССчЕ вземането за главница по процесния договор, към датата на подаване на заявлението в съда е в размер на 239,63 лв.

С оглед на гореизложеното искът се намира за частично основателен до размера от 239,63 лв., като за разликата до пълния претедиран размер от 275,74 лв. искът ще се отхвърли. Като законна последица от уважаването на иска ще се присъди и законната лихва върху уважения размер от датата на депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора право на разноски, съразмерно с уважената част на иска, има ищецът, на когото ще се присъди сумата от 21,74 лв. за платена държавна такса, 156,52 лв. за внесен депозит за вещо лице. Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство в размер на 21,74 лв. за заплатена държавна такса и 208,70 лв. – адвокатско възнаграждение, тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. В полза на ответницата, съразмерно с отхвърлената част от иска ще се присъдят сторените разноски за един адвокат както следва: сумата от 65,48 лв. за исковото производство и 32,74 лв. за заповедното.