Определение № 378 от 16.02.2022, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 416/2022
- Вид
- Определение № 378
- Подписан
- 16.02.2022
- В сила
- 16.02.2022
- Състав
- Пламен Петров Чакалов, Бранимир Веселинов Василев, Румяна Иванова Андреева
Цитирани разпоредби
- чл.102а ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.254 ал.2 т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.406 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.408 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.412 т.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.420 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 378 гр. Пловдив, 15.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Пламен П. Чакалов
Членове:
Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20225300500416 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. с чл.420 ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Т. ХЮС. М. от с.Зелена Морава, обл.Търговище лично и като управител на «Глопакс» ЕООД ЕИК 125509999, със седалище и адрес на управление с.Ягодово, ул.Индустриална №7, обл.Пловдив против определение № 527/17.01.2022г. по ч.гр.д. № 18395/2021г. по описа на РС Пловдив, ХІІІ граждански състав, с което е отхвърлено искането на длъжниците „ГЛОПАКС“ ЕООД, ЕИК 125509999, представлявано от управителя Т. ХЮС. М., със седалище и адрес на управление: с. Ягодово, ул.“Индустриална“ №7 и от Т. Х. М. , с адрес: с.
Зелена морава, общ. Омуртаг, обл. Търговище, ул.“Шипка“ №7, за спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело №20219080400781 по описа на ЧСИ Б. А., рег. № 908, с район на действие Окръжен съд – Пловдив, образувано по Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист издадени на основание чл.417 т.2 от ГПК.
Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
При служебна проверка за валидност на обжалвания акт съдът 1 констатира следното. Обжалваното определение е постановено в писмена форма, но не е подписано от съдията-докладчик, съобразно изискването на чл.254 ал.2 т.7 от ГПК.
Според настоящият съдебен състав крайният акт на съда, с който се отхвърля по същество искане на страната следва да бъде освен това и подписан с мастилен подпис от издалия го съдия. Вярно е че, както чл.360а от ЗСВ, така и чл.102а ал.1 от ГПК изискват всички актове на съда да се издават в електронна форма. Същевременно обаче ГПК е запазил и изискването крайните актове на съда /било то решения или определения/, да се създават и в още една форма – писмена /чл.235 ал.4 от ГПК/, като този писмен акт се изисква да се подпише материално от всички съдии взели участие в постановяването му /чл.236 ал.3 от ГПК и чл. 254 ал.2 т.7 от ГПК /. Доколкото чл.102а ал.1 от ГПК е обща правна норма касаеща всички актове и процесуални действия на съда, а нормите на чл.235 ал.4 от ГПК, чл.236 ал.3 ГПК и чл.254 ал.2 т.7 от ГПК са специални правни норми и касаят само крайния акт на съда, то специалните правни норми следва да се приеме, че дерогират общата правна норма и от достатъчност само на електронната форма за акта изискват и писмена такава със саморъчен мастилен подпис на съдията. В ГПК изискването за само електронна форма на крайния съдебен акт не е така ясно изразено както в НПК с промяната в чл.310 от този кодекс, с която се изисква присъдата да се изготвя в ЕИСС и да се подписва с квалифициран електронен подпис. Това изискване за писмена форма на окончателния съдебен акт, косвено се потвърждава и от изискването чл.406 ал.3 от ГПК за правенето на надлежна бележка върху акта, въз основа на който се издава изпълнителен лист. За издаване на изпълнителен лист се изисква писмена форма /чл.408 ал.1 от ГПК/. Писмена форма се изисква по силата на чл.412 т.12 от ГПК и за заповедите за изпълнение по чл.410 и чл.417 от ГПК. Което също се потвърждава от изискването на чл.418 ал.2 от ГПК /норма идентична с тази на чл.406 ал.3 от ГПК/.
Поради липса на форма обжалваното определение следва да се прогласи за нищожно и да се върне делото на РС Пловдив за постановяване на ново определение. Мотивиран така съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО определение № 527/17.01.2022г. по ч.гр.д. № 18395/2021г. по описа на РС Пловдив, ХІІІ граждански състав.
ВРЪЩА делото на РС Пловдив за постановяване на ново определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3