Определение № 279 от 12.06.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 279 гр. ХАСКОВО, 12.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VIII-МИ СЪСТАВ , в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д.

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д. Въззивно частно наказателно дело № 20255600600434 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.

Образувано е по подадена жалба от Х. Х. М. със съгласието на нейната майка и законна представителка П. Д. Г., чрез адв. П.К., против Определение № 102/12.05.2025 г., постановено по ЧНД №333/2025 г. по описа на РС-Свиленград.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на определението на първоинстанционния съд, с което деянието е прието за малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че е налице малозначителност, доколкото става въпрос за месечна издръжка, предназначена за покриване на основните ежедневни потребности на малолетно дете. Според жалбоподателя не може да се приеме, че степента на обществена опасност е ниска, тъй като длъжникът сам се е поставил в състояние на невъзможност да изпълнява задължението си, при положение че е в трудоспособна възраст и липсват доказателства за наличие на обективни пречки да полага труд и да заплаща издръжката. Навежда се и довод, че плащането на издръжката е извършено не по волята на длъжника, а едва след като срещу него е образувано досъдебно производство. Подчертава се, че поведението му е обусловено изцяло от това обстоятелство, поради което не може да се приеме, че е налице доброволно изпълнение на задължението. В тази връзка се акцентира и върху системността в неизпълнението на задължението, което също изключва възможността за приложение на института на малозначителността. В подкрепа на тезата се сочат и недобрите характеристични данни на М. – лицето е многократно осъждано, включително с ефективна присъда, като едно от осъжданията е за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. Именно това обуславя и приложимостта на квалифицирания състав на престъплението, предвиден в чл. 183, ал. 4, вр.

1 ал. 1 от НК. Предвид изложеното се иска отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на наказателното производство.

Възражение против жалбата не е подавано.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите в жалбата и материалите по делото, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в рамките на законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на въззивен контрол.

Бързо производство № 110/2025 г. по описа на РУ-Свиленград е образувано с Постановление от 07.03.2025г. на прокурор при РП – Хасково, ТО-Свиленград за това, че Х.А. М., от гр. С. в периода от м. юли 2024г. до месец февруари 2025 г. вкл. в гр.С., след като е бил осъден с Решение № 20/17.01.2020 г. по гр.д. № 1184/2019 г. на Районен съд - Свиленград, влязло в сила на 31.01.2020г., да издържа свой низходящ - дъщеря си Х. Х. М., родена на **.**.**** г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 8 броя месечни вноски по 215лв., всичко на обща стойност 1720лв.- престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.

Недоволна от прекратителното постановление на прокурора, пострадалата Х. Х. М., със съгласието на своята майка и законна представителка П. Д. Г., чрез повереника си адв. П.К., депозирала жалба пред РС-Свиленград, по която е постановено определението, предмет на настоящия инстанционен контрол.

С обжалваното определение, районният съд, солидаризирайки се с приетата за установена в постановлението на прокурора фактическа обстановка и анализирайки доказателствената съвкупност, е стигнал до извод за липса на осъществен състав на престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК. В допълнение районният съд е посочил, че формално е осъществен съставът на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК /в случая в условията на повторност/, но неговата обществена опасност е явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2, пр. 2 НК, поради което същото деяние не се явява престъпление – арг. от противното на чл. 9, ал. 1, пр. 1 НК. С тези мотиви първоинстанционният съд е потвърдил постановлението на прокурора, с което наказателното производство е било прекратено на основание чл. 199 и чл. 357 ал. 1 т. 1 вр. чл.

24 ал. 1 т. 1 от НПК.

Настоящият състав на ОС-Хасково счита, че въз основа на събраните до момента доказателства, може да се приеме за установена следната фактическа обстановка:

От 2009 год. до 2011 год. П. Д. Г. и Х.А. М. живели на семейни начала без сключен брак. От съвместното им съжителство се родила дъщеря им Х. Х.

М., родена на **.**.**** г. През 2011 год. П. Г. и Х. М. се разделили, като Г. продължила да полага грижи за дъщеря им. Със съдебно решение № 20 от 17.01.2020 год. по гр. дело №1184/2019 год. по описа на РС-Свиленград, влязло в сила на 31.01.2020 год., Х. М. бил осъден да изплаща издържа на дъщеря си Х. Х. М., ежемесечно в размер на 215 лв. Издръжката за Х. Х. М.

2 трябвало да изплаща на майката П. Г., на която били присъдени родителските права. За присъдената месечна издръжка, майката се снабдила с изпълнителен лист и тъй като Х. М. не заплащал редовно дължимата издръжка за детето си Х. Х. М., П. Г. подала молба в СИС при РС-Свиленград и в тази връзка било образувано изпълнително дело № 25/2020 г. по описа на СИС при РССвиленград с взискател П. Г. и длъжник Х. М..

След образуване на изпълнителното дело Х. М., продължил да не изпълнява задължението си за изплащане на дължимата издръжка за дъщеря си. Това принудило П. Г. да подаде жалба в РП-Хасково, като било образувано НОХД №779/2022 г. по описа на РС-Свиленград, по внесен обвинителен акт, с повдигнато обвинение срещу Х. М. за извършено престъпление по чл.183, ал.1 НК, приключило с осъдителна присъда.

Въпреки осъждането му бащата Х. М. продължавал да не плаща редовно издръжката за дъщеря си или плащал с голямо забавяне, поради което майката подала на 14.06.2023г. жалба, по която било образувано БП № 251/2023 г. по описа на РУ-Свиленград, което наказателно производство, поради извършено плащане от страна на бащата, приключило с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 30.06.2023 г.

По нова жалба от майката, отново било образувано БП, което приключило с Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 02.10.2024 г., тъй като бащата отново бил заплатил дължимите месечни издръжки за дъщеря му.

Настоящото бързо производство № 110/2025 г. е било образувано по подадена поредна жалба от майката П. Г. до РП-Хасково на 16.12.2024г. за дължими месечни издръжки от страна на бащата за дъщеря му Х. Х. М. за периода от месец юли 2024г. до месец февруари 2025г.вкл. на обща стойност 1720 лева /8 бр.вноски по 215лева всяка/.

В хода на разследването от страна на Х. М. са представени две вносни бележки, от които се установява, че е превел по банков път на П. Г. сумата от 1730,00 лева, с което е погасил всичките си задължения за неплатена издръжка за дъщеря си от юли 2024 г. до февруари 2025 г. включително. Посоченото обстоятелство било потвърдено и от П. Д. Г., като на проведения на 08.04.2025 г. разпит същата е посочила, че Х. М. й превел по банков път следните суми:

440лв. – на 24.01.2025 г. и 1290лв. – на 03.04.2025 г.

При така установените фактически положения и на базата на събраната доказателствена съвкупност, настоящият състав на съда не споделя извода на районния съд и на прокурора, че наказателното производство следва да бъде прекратено поради несъставомерност от обективна и субективна страна на деянието, за което е образувано наказателното производство.

Безспорно е установено, че за периода от месец юли 2024 г. до месец февруари 2025 г. включително, М. не е изпълнявал задължението си, вменено със влязлото в сила решение № 20 от 17.01.2020 год., постановено по гр. дело 3

№1184/2019 год. по описа на РС-Свиленград, да заплаща месечна издръжка за дъщеря си, като дължимата сума за този период (в размер на 1720лв.) е заплатена едва след образуване на досъдебното производство. В хода на проведеното разследване не са установени обективни пречки, възпрепятстващи изпълнението на това задължение, доколкото липсват данни за заболяване, нетрудоспособност, регистрация в Бюрото по труда или предприети действия за търсене на трудова заетост или доход. С оглед горното и като се има предвид, че М. е в трудоспособна възраст, с лоши характеристични данни и вече осъждан с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, съдът намира, че тези обстоятелства пораждат необходимостта от проверка и преценка дали в конкретния случай са налице признаците на квалифицирания състав по чл. 183, ал. 4 от НК, който въпрос прокурорът е пропуснал да обсъди и да прецени в постановлението си за прекратяване на наказателното производство.

От друга страна, съдът не споделя извода на първоинстанционния съд относно малозначителност на деянието, като следва изрично да се отбележи, че такъв въобще не е бил предмет на прокурорската преценка в атакуваното постановление и е въведен за първи път едва в обжалваното определение.

Настоящият състав на съда намира, че конкретното поведение на М., разгледано в контекста на продължителното неизпълнение, размера на задължението и наличието на предходна осъдителна присъда, не може да се приеме за малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Това е така, тъй като малозначителността на деянието представлява конкретно негово обществено качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата дали то обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или въздействието му е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. В случая не може да се говори нито за пренебрежимо малко закъснение при плащането на издръжката, нито за незначителна сума. Напротив, осем последователни неплатени месечни вноски в размер на 215лв. всяка, просрочени с месеци и без наличие на обективни причини, както и обстоятелството, че М. вече е осъждан за същото престъпление през 2022 г., сочат на висока степен на обществена опасност на извършеното. Поведението на М. се отличава с трайно неизпълнение на задължението за издръжка, което изключва възможността деянието да се приеме за малозначително. Макар задължението да е изпълнено впоследствие, то това е сторено едва след образуване на наказателното производство. В този смисъл събраните по делото данни сочат на съзнателно и продължително неизпълнение, което засяга интересите на детето и не разкрива белези на ниска обществена опасност.

Доколкото съществени факти, имащи значение за правилната правна квалификация на деянието, са останали необсъдени от страна на прокурора, съдът приема, че заключението му за липса на деяние, което да представлява престъпление по чл. 183 от НК, е формирано при непълна правна преценка и без изводите да почиват на цялостен анализ на събраните доказателства.

4

Както вече се посочи, в постановлението не е отчетено обстоятелството, че срещу М. съществува влязла в сила присъда от 2022 г. за престъпление по чл.

183, ал. 1 от НК.

На следващо място и не без значение е липсата на оценка на обстоятелството, че срещу него нееднократно са били образувани и прекратявани досъдебни производства за същия вид деяние, което автоматично изключва възможността за прилагане на чл. 9 НК.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното определение, с което е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да бъде отменено, тъй като направените в постановлението изводи са необосновани и не намират опора в събраните доказателства, а разследването е проведено без да бъдат отчетени всички съществени факти, и е в противоречие с принципите, установени в чл. 13 и чл.

14 от НПК. За правилната преценка на въпроса за наказателната отговорност на Х. М., е необходимо да се продължат процесуалните действия с преценка на относимите доказателства.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство и определението на районния съд, с което е потвърден прокурорският акт следва да бъдат отменени като необосновани и незаконосъобразни.