Решение № 266075 от 12.10.2021, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н И Е гр.София

12.10.2021г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА БОГДАНОВА при участието на секретаря Вяра

Баева, като разгледа гр.д. №5700 по описа на СГС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на

С.И.А. ЕГН ********** *** – починал в хода на производството, което е продължено от неговите наследници по закон П.С.А., М.С.А. и Н.Т.А. срещу К.К.Р.,

ЕГН **********, с която са предявени искове за осъждане на ответника да му заплати сумата от 306 800щатски долара главница и 30 680щатски долара неустойка, заедно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, на основание Договор за заем, сключен на 24.03.2008г., обективиран в НА №200, рег.№387/2008г. по описа на нотариус Р.Д..

Ищците твърдят, че на

24.03.2008г. техният наследодател С.А. е сключил договор за заем с К.К.Р., обективиран в Нотариален акт № 200, peг. № 8411, нoт. дело № 387/2008г. по описа на нотариус Р.Д., вписан в Служба по вписванията вх. peг. № 18190, акт №117, том 16, дело № 1164. 

По силата на сключения договор С.А. предоставил на К.Р. в заем сумата от 306 800 /триста и шест хиляди и осемстотин/ щатски долара при срок на погасяване до 21.03.2009г. Заемодателят предоставил на заемополучателя изцяло договорения заем на няколко части през месец март 2008г., установяващо се от представените към исковата молба декларации, изходящи от длъжника К.Р., а именно два броя разписки, съответно от 24.03.2008г. за сумата от 220 000 /двеста и двадесет хиляди/ щатски долара и от 31.03.2008г. за сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ щатски долара, един брой преводно нареждане от 31.03.2008г. за сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ щатски долара по банкова сметка ***. Сумата от 6 800 /шест хиляди и осемстотин/ щатски долара е била предоставена в брой на К.Р..

За някои от сумите длъжникът К.Р. е издал Записи на заповед, както следва: Запис на заповед от 24.03.2008г. за сумата от 220 000 щатски долара и Запис на заповед от 24.03.2008г. за сумата от 40 000 щатски долара.

За обезпечаване на така предоставения паричен заем от А. в негова полза била учредена договорна ипотека върху недвижим имот, индивидуализиран в горепосочения Нотариален акт.

Съгласно договорените условия длъжникът е следвало да върне заетата парична сума на четири вноски, както следва:

-11 700 /единадесет хиляди и седемстотин/ щатски долара, платими на 21.06.2008г.;

-11 700 /единадесет хиляди и седемстотин/ щатски долара, платими на 21.09.2008г.;

-11 700 /единадесет хиляди и седемстотин/ щатски долара, платими на 21.12.2008г.;

-271 700

/двеста седемдесет и една хиляди и седемстотин/ щатски долара, платими на 21.03.2009г.

Към датата на падежа - 21.03.2009г., длъжникът К.Р. не изпълнил задължението си за връщане на нито една от горепосочените вноски. Това обосновало интереса на заемодателя да подаде Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК пред СРС, въз основа на нотариалния акт за ипотека, с искане да му бъде издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ, както и изпълнителен лист. По така подаденото Заявление било образувано ч. гр. д. № 27020 по описа на СРС за 2010г. В хода на заповедното производство били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и Изпълнителен лист от 17.09.2010г., с който К.Р. е бил осъден да заплати на кредитора С.А. сумата от 306 800 /триста и шест хиляди и осемстотин/ щатски долара - главница, ведно със законната лихва, считано от 11.06.2010г. до окончателното плащане, както и неустойка в размер на 30 680 /тридесет хиляди шестстотин и осемдесет/ щатски долара, както и сумата от 10 960 /десет хиляди деветстотин и шестдесет/ лева разноски по делото. Длъжникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение, след което А. подал Искова молба с вх. № 42872/11.05.2011г. срещу К.Р. за установяване съществуването на вземането по договора за заем. Образувано било гр.д.№6240/2011г. на Софийски градски съд, I - 11 състав. С Определение № 13043/29.05.2019г. по същото дело предявеният иск е бил оставен без разглеждане и са били обезсилени издадените Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист като производството по делото е било прекратено, считано от 13.01.2020г. По същото дело, след прекратяването му в полза на ответника Р. срещу ищеца на основание чл.245 от ГПК е бил издаден обратен изпълнителен лист от 20.07.2020г. за сумата от 220 410.43 щатски долара /376 723.31 лв./ главница и за зако на лихва от

16.03.2011г. до датата на погасяване на задължението. Въз основа издадения в негова полза обратен изпълнителен лист ответникът К.Р. е завел срещу ищеца С.А. изпълнително дело № 20209210400615 при ЧСИ С.П.с peг.

№921. Законната лихва по изпълнителното дело за периода 16.03.2011г. до 06.08.2020г. е изчислена от частния съдебен изпълнител на 360 527.22 лв. От съдебния изпълнител се претендират и разноски в размер на 21 895 лв. Общо сумата по изпълнителното дело, която се претендира С.А., респ. неговите наследници, да заплати възлиза на 759 145.53 лв. Ищците твърдят, че въз основа на издадения в заповедното производство изпълнителен лист като кредиторът е предприел действия по изпълнение и събиране на вземането, като вземането е било предмет на изпълнително дело № 20097880400536 на ЧСИ М.К., peг. №788, район на действие СГС. В рамките на изпълнителното дело е бил възложен на Ст. А.имот на длъжника К.Р. срещу погасяване на сума от дълга в размер на 309 000 /триста и девет хиляди/ лева.

Ищците твърдят, че задълженията на ответника по договора за заем не са били погасени и към настоящия момент.

Изложени са доводи, че вземането на ищците не е погасено по давност поради това, че тя многократно е била прекъсвана и в продължение на девет години е била спряна. В тази връзка се сочи, че гр.д.№6240/2011г. около пет години е било спряно по инициатива на съда поради провеждане на наказателно производство относно поправка на относим документ – съобщение по дело, поради което те не следва да носят негативи от това.

Представени са относими доказателства от ищците във връзка с изложените от тях твърдения.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, който е упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Развива подробни доводи. Прави възражение, че вземането на ищците е погасено по давност.

Съдът, като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложения по делото НА № 200, peг. № 8411, нoт. дело № 387/2008г. по описа на нотариус Р.Д., вписан в Служба по вписванията вх. peг. № 18190, акт №117, том 16, дело № 1164 се установява, че между страните на 24.03.2008г. е възникнало валидна облигационна връзка, изразяваща се в сключен договор за заем, по силата на който С.И.А. предоставя на К.К.Р. безлихвен заем в размер на 306 800 щатски долара. Уговорен е краен срок на връщане на заема 21.03.2009г. Вземането е било обезпечено с учредена в полза на А. договорна ипотека върху описания в акта недвижим имот, собственост на трети задължени лица. Била е въведена и клауза в случай на неплащане към момента на изтичане на крайния срок на договора 21.03.2009г. от страна на заемополучателя Р. дължимост на неустойка в размер на 30 680щ.д.

От приложените Запис на заповед от

24.03.2008г. за сумата от 220 000щ.д. и Запис на заповед от 24.03.2008г. за сумата от 40 000щ.д. се установява, че ответникът се е задължил да върне отразените суми на падеж 21.03.2009г. От приложеното преводно нареждане от 31.03.2008г. се установява, че по сметка на ответника е била преведена сума в размер на 40 000щ.долара.

От приложеното ч.гр.д.№27020/2010г. по описа на СРС се установява, че на 11.06.2010г. кредиторът А. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и такава е била издадена на 17.09.2010г. ведно с изпълнителен лист за посочените в същите суми срещу длъжника К.Р..

Поради депозирано в законов срок възражение по чл.414 ГПК заемодателят е подал искова молба по реда на чл.422 ГПК на 11.05.2011г., по която е било образувано гр.д.№6240/2011г. по описа на СГС I – 11 състав за установяване съществуването на процесните вземания, приложено към настоящото дело.

С разпореждане от 02.08.2011г. по гр.д.№6240/2011г. съдът е върнал исковата молба на С.А. и е прекратил производството по делото. Била е депозирана частна жалба, която също е била върната поради просрочие. Разпореждането за връщане е било обжалвано пред САС, който го е отменил със свое разпореждане от 19.06.2012г. и е дал указания първоинстанционния съд да връчи преписи по реда на чл.131 ГПК.

Установява се, че с Определение от

02.09.2013г. СГС е спрял производството по делото на осн.чл.229 ал.1 т.5 от ГПК и е изпратил материали от същото на Районна прокуратура София за проверка дали е осъществен престъпен състав на документно престъпление във връзка с датата на връчване на съобщение по делото. Било е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител на 22.05.2014г. С постановление от 13.01.2016г. ДП е било спряно.

С разпореждане от 04.12.2017г. СГС е възобновил производството по гр.д.№6240/2011г., като е оставил исковата молба без движение за изпълнение на указания. С Определение от 02.08.2018г. съдът е върнал исковата молба, обезсилил е издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист за присъдените суми срещу К.Р.. Определението е било обжалвано и потвърдено от САС. С Определение №206/08.05.2019г. ВКС отменя определението на САС и връща делото на СГС за преценка спазването на едномесечния срок по чл.415 ГПК.

С определение от 29.05.2019г. по гр.д.№6240/2011г. на СГС предявеният иск е бил оставен без разглеждане а издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист са били обезсилени. Това определение е било потвърдено от САС с негово от 28.08.2019г. С Определение №11/13.01.2020г. ВКС не допуска касационно обжалване. Гр.дело №6240/2011г. по описа на СГС е прекратено на 13.01.2020г. с окончателен съдебен акт.

На осн.чл.245 ГПК на ответника е бил издаден обратен изпълнителен лист от 20.07.2020г. за събраните по делото суми – 220 410,43щатски долара главница и законна лихва от 16.03.2011г. до датата на погасяване на задължението. Р. е образувал изпълнително дело №20209210400615 при ЧСИ С.П.срещу наследодателя на ищците. Общата претендирана сума възлиза в размер на 759 145.53лв. – главница, лихви и разноски.

От представеното Удостоверение изх.№11574/03.09.2013г. от ЧСИ М.К. с район на действие СГС, адресирано до С.А., се установява, че по представен от А. изпълнителен лист е било образувано изп.дело на 12.11.2009г. Отразено е, че по делото са били извършени изпълнителни действия – опис и публична продан на недвижим имот, подробно описан, който е бил възложен на взискателя за сумата от 309 000,00лв.

От представеното запорно съобщение изх.№33697/09.05.2018г. на ЧСИ М.П.с район на действие СГС до работодател на ответника, се установява, че последният дължи сума в размер на 514 474, 93лв., от които главница в размер на 293 239,10лв., законна лихва в размер на 205 056,48лв. за периода 14.07.2011г. – 23.05.2018г., 31,50лв. разноски в полза на взискателя и 16 147,85лв. разноски в изпълнителното производство. Бил е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р..

По делото са приложени всички гр. и ч.гр.дела, водени между страните за периода от 2010г. до 2020г., свързани с процесното вземане, като по нито едно не е налице произнасяне по същество.

Настоящият съд след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, като взе предвид приложимите по казуса материалноправни и процеусални норми, намира за установено следното от правна страна.

Предявеният иск е с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр с чл.240 от ЗЗД и по чл.92 ЗЗД.