Решение № 2807 от 05.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2807 гр. Пловдив, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330103893 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени искове е по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД по молба на Л. П. М., ЕГН **********, с адрес гр.

*******, ул. „********“ № ***, чрез адв. И. срещу "Стик -кредит" АД, ЕИК 202557159 със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. Оборище №13 Б, представлявно от ******* С. Т. за прогласяване нищожността на клауза на договора за кредит от 23.12.2022 г. предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща ЗПК, накърняваща договорното равноправие, и нарушаваща ЗПК. Притендира разноски.

В хода на производството е предявен и насрещен иск по чл. 79, вр. чл.

240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от "Стик -кредит" АД против Л. П. М., за осъждане последния да заплати на дружеството сумата от 1746,44 лв.-главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от предявяване на иска12.06.2024 г. до окончателното плащане, сумата от 306,40 лв.-договорна лихва за периода 23.12.2022-23.12.2023 г. и 86,01 лв.-мораторна лихва за пириода23.12.2023- 29.04.2024 г. Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за 1 кредит на 23.12.2022 г. за сума 2000 лева. Съдържа се клауза за предоставяне на поръчитество, отговарящо на определение условия. При неизпълнение в срок това условие се дължи неустойка в размер от 1742,02 лв. Същата е неравноправна. Противоречи на добрите нрави.

В предоставения срок за отговор се оспорва иска. Признава се сключването на договора и съдържащите с в него клаузи. Оспорва се невалидността на клаузата.

В насрещната искова молба се твърди, че с заемната сума са погасени предходни задължения на ищеца по други договори и остатъка е предоставен на същия чрез ******. Договора е сключен от разстояние и са изпълнени всички изисквания за неговото оформяне. Дължи се договорна лихва от 36 %, наказателна от 10%. ГПР е 42,58 %. Заплатена е сума от 1073,66 лв. на три пъти.

В срока за отговор е постъпил такъв по насрещната искова молба, в който се оспорват исковете. Твърди се недействитерност на договора.

Притендира се прихващане на платените суми за лихва и неустойка срещу задължението за главница.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства от ответника-разпискии справка (лист 67-72 от делото) е видно, че ищеца е платил по догоора сума от 1073,79 лв. същата е отнесена за погасяване на дължима главница лихви, неустойки и разноски.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Не се спори между страните, че на 23.12.2022 г. между тях е постигната уговорка за предоставяне на потребителски кредит от 2000 лв. които са били получени от ищеца, както и, че е заплатена от него сума от 1073,73 лв. за погасяване на задължения за главница, лихва, неустойки и разходи, като дължимата неустойка е предвидена за непредоставяне на обезпечение в определен от кредитора срок и изхождащи от него условия.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не 2 са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищеца е физическо лице. Следователно сключеният между страните договор подлежи на регулиране на нормите на ЗПК.

По делото не се представа договор в писмена форма и надлежно подписан от страните или под формата на електронен документ подписан с електронен подпис, предвид което съдът намира, че е налице нарушение на императивна правна норма на ЗПК водеща до недействителност на договора по аргумент на чл. 22 от ЗПК.

С оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на съдържащи се в договора уговорки, съдът намира, че на първо място следва да обсъди, първото посочено от него основание за нищожност на клаузата за неустойка, а именно противоречието й с добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. /.

В процесния случай страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер.

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху 3 същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Неустоечната клауза, противоречи на принципа на справедливост и добросъвестност. Не е налице еквивалентност между размера на дължимата неустойка и евентуалните вреди, които кредиторът би претърпял от неизпълнение на задължението, за които е уговорена. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по договора.

Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на клаузата за неустойка, предвидена в договора за паричен заем поради противоречие с добрите нрави е основателен и следва да бъде уважен.

Съобразно предявените насрещни искове и отправените от М. възражения срещу тях, съдът намира, че от значение за формиране на извод относно дължимостта на притендираните от „Стик – кредит“ АД, суми от 1746,44 лв.-главница, 306,40 лв.-договорна лихва за периода 23.12.202223.12.2023 г. и 86,01 лв.-мораторна лихва за периода 23.12.2023- 29.04.2024 г., 4 е преценката за валидност на основанието на което се притендират същите.

Формирания по-горе извод за недействителност на договора на основание чл.

22 ЗПК изключва уважаване на предявените искове, както за лихви, неустойки и разходи по аргумент на чл. 23 от ЗПК, защото се дължи връщане само на чистата заемна сума, така и по отношение на притендираната главница, тъй като това вземане се търси на действително договорно основание, а не на основание чл. 23 ЗПК като дадена по недействително правоотношение.

Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД и се базира на института на неоснователното обогатяване – при липсата на основание, всеки дължи да върне това, което е получил. Ето защо предявените насрещни искове следва да се отхвърлят.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски за държавна такса-69,68 лв.

Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на ЕАД ************ съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора, следва да се определи едно обещо възнагражедние в размер от 400 лв. по предявените и насрещни искове, поради липса на фактическа и правна сложност на спора. Не следва да се присъжда ДДС, тъй като не е налице облагаема сделка по ЗДДС, доколкото предоставяната правна помощ между страните по договора е безвъзмездна, а и съдът не е задължено лице по ЗДДС за начисляване, отразяване в съответните регистри и справки декларации по ЗДДС, както и внасяне на дължим от регистрирано лице ДДС в полза на държавния бюджет.

На ответника разноски не се дължат.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана от договор за паричен заем от 23.12.2022 г. сключен между Л. П. М., ЕГН **********, с адрес гр. *******, ул. „********“ № ***, и "Стик -кредит" АД, ЕИК 202557159 със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. Оборище №13 Б, представлявно от ******* С. Т., като противоречаща на добрите нрави.

5

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Стик – кредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б против Н.

С. П., ЕГН **********, с адрес: с. **********, ул. „*******“ № ***, обективносъединени несрещни искове за осъждане Л. П. М., ЕГН **********, с адрес гр. *******, ул. „********“ № *** да заплати на „Стик – кредит“ АД сумите 1746,44 лв.(хиляда седемстотин четиридесет и шест лева и 44 ст.)главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от предявяване на иска-12.06.2024 г. до окончателното плащане, сумата от 306,40 лв.(триста и шест лева и 40 ст.)-договорна лихва за периода 23.12.2022-23.12.2023 г. и 86,01 лв.(осемдесет и шест лева и 01 ст.) -мораторна лихва за пириода 23.12.2023- 29.04.2024 г.

ОСЪЖДА „Стик – кредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б да заплати на Л. П. М., ЕГН **********, с адрес гр. *******, ул. „********“ № *** сумата от 69,68 (шестдесет и девет лева и 68 ст.) лв. за разноски за производството.

ОСЪЖДА „Стик – кредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б да заплати на ЕАД ************, ЕИК ****** с адрес на дейност гр. *********, ул. „*******“ № **, ап. ***, представлявано от Е. И., сумата от 400 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 6