Определение № 94 от 27.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 94 гр. София, 27.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600102 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 НПК.

Образувано е по частна жалба на защитника на подс. В. П. Г. – адв. Д., срещу определението на СГС, НО, 15 състав, постановено на 17.12.2024 година в разпоредителното заседание по НОХД № 7117/2024 година по описа на СГС, с което съдът е отказал да прекрати съдебното производство и да върне делото на СГП за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили процесуалните права на Г..

В частната жалба се твърди, че обвинителният акт съдържал неясно неточно и превратно описание на фактическата обстановка като било отделено значително внимание на действия на различни лица, включително и подсъдимия, предхождащи процесното деяние, без обаче да се изследва в конкретност тяхното участие в деянието. Пренебрегнати били констатациите относно пострадалите лица и броя им, от всички участващи в конфликта, въз основа на който се стигнало до ПТП. Доказано било по категоричен начин участието на определени лица, които се признали за виновни в предизвикване на скандала, довел до ПТП, до участието на подсъдимия в него, съответно до 1 причиняване на вредоносния резултат. Претендира се, че прокурорът не бил извършил цялостен анализ на всички доказателства, формиращи доказателствената съвкупност и въз основа на този анализ да обективира изводи относно всички съставомерни признаци от състава на престъплението.

Не били изложени и никакви аргументи относно механизма на възникналото пътно-транспортно произшествие, причинно-следствената връзка между действията на подсъдимия, а също и останалите участващи в случилото се, тяхното отношение един към друг, както и между действията на подсъдимия и настъпилите общественоопасни последици. В обвинителния акт било посочено, че настъпването на ПТП и засегнатите от него лица били „безспорно установени“, но впоследствие се било доказало, че това не е така.

Не бил обсъден нито един доказателствен източник, касаещ механизма на възникване на ПТП, за да се създаде обективно познаване на обстановката.

Посочено било още и наличието на минимално количество алкохол в кръвта на подс. В. П., но въз основа на този факт не били направени никакви изводи, включително не било обсъдено има ли този факт отношение към квалификацията на деянието. Не били обсъдени и начинът на управление на автомобила от подсъдимия, скоростта му на движение, пътната обстановка, мястото, на което е напуснал уличното платно, причините за това напускане и последиците, до които е довело то. Не били отчетени всички обективни и субективни фактори, които били от съществено значение за случилото се и всички причини, довели до вредоносния резултат.

По тези съображения защитникът-жалбоподател счита, че обжалваното определение следва да се отмени, делото - да се прекрати и да се върне за отстраняване на всички допуснати отстраними нарушения на процесуалните правила.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите, релевирани с частната жалба и се запозна с атакуваното определение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частната жалба е ДОПУСТИМА, като подадена от легитимна страна и в срока по чл. 342, ал. 1 НПК, но по съществото си е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Изложените в нея аргументи не индикират на допуснати съществени 2 нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на подс. Г.. Нито един от тях не съответства на възможните хипотези на нарушение на процесуалните правила, посочени в чл.

249, ал. 4, т. 1 НПК, обуславящи прекратяването на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за тяхното отстраняване. Касае се за доводи, които са по съществото на обвинението по чл. 342, ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1, пр. 3 НК, повдигнато на В. П. Г. с обвинителния акт. Те могат да получат отговор не чрез съставянето на нов обвинителен акт, каквото практически е отправеното искане на защитника, а в постановената от първоинстанционния съд присъда.

Доколкото в частната жалба е въведено и твърдението, че описанието на фактическата обстановка в обвинителния акт било неясно, след внимателния преглед на обвинителния акт САС намира, че той изцяло отговаря на изискванията чл. 246 НПК и може да изпълни своята главна задача – да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита.

В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът ясно и безпротиворечиво е посочил датата и мястото на деянието, действията, които подс. Г. е извършил с органите на управление на лекия автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № ********, начина на настъпване на пътнотранспортното произшествие, броя на пострадалите лица, вида на причинените им телесни повреди, причинените от деянието на подс. Г. имуществени вреди и обстоятелството, че той е бил употребил алкохол и е управлявал с 0,79 промила. Прокурорът е посочил от кои доказателства, доказателствени средства и експертизи е извел своите фактически изводи и ясно е заявил, че несъставомерните телесни увреждания на три лица, имуществените вреди и пияното състояние на подсъдимия се сочат само като отегчаващи отговорността на подс. Г. обстоятелства.

Процесуалният стандарт, на който следва да отговаря обвинителния акт, е спазен изцяло. Този стандарт (вж. т. 4.2. от ТР № 2/2002 на ОСНК), противно на твърдяното в частната жалба, не поставя изискване към прокурора да предложи в обстоятелствената част на обвинителния акт свой „цялостен анализ на всички доказателства, формиращи доказателствената съвкупност“, 3 както и да изложи „правни изводи относно всички съставомерни признаци на състава на престъплението“. На подобни изисквания следва да отговарят мотивите на първоинстанционната присъда, която все още не е постановена.

Следва да се посочи още, че първостепенният съд не е обвързан от фактическите твърдения на прокурора, залегнали в обвинителния акт. Не съществува процесуална пречка след провеждането на съдебното следствие съдът да приеме за доказана фактическа обстановка, различна от описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт. Досъдебното производство съгласно чл. 7 НПК има само подготвителен характер за прокурора, а централното място в наказателния процес е отредено на съдебното производство.

Затова като е отказала да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора, приемайки че в обвинителния акт са обективирани вътрешното убеждение за фактите и субективната воля на прокурора, изградени върху събраните на досъдебното производство доказателства, които по никакъв начин не ограничават правомощията на решаващия съд да установи нови фактически положения, проверяваната инстанция е постановила правилен и мотивиран акт.

По изложените съображения и на основание чл. 345, ал. 3 НПК, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.12.2024 година по НОХД № 7117/2024 година по описа на СГС, НО, 15 състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5