Решение № 695 от 12.08.2024, Районен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 695 гр. Добрич, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. К. Пашалиев при участието на секретаря Христина Г. Х.а като разгледа докладваното от Г. К. Пашалиев Гражданско дело № 20213230102234 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Подадена е искова молба от Г. Н. Т., с ЕГН ********** и П. Н. Т., с ЕГН **********, и двамата с адрес: град Добрич, ***, срещу Н. Г.

З., с ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „*****“ № 17, вх. Д, ет. 1, ап. 1, Г. Д. Т., с ЕГН **********, с адрес: град Добрич, *** А, В. Д. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ж.к. „Д.“ № 35, вх. В, ет. 3, ап. 6 и М. Г.

Т., с ЕГН **********, с адрес: град Добрич, ж.к. „Д.“ № 35, вх. В, ет. 3, ап. 6, с която се иска да бъде разпределено ползването на съсобствения между страните недвижим имот, находящ се в град Добрич, ***, с идентификатор № ******** по КККР, одобР. със заповед № РД-1815/12.05.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение от 12.11.2019 г., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при съседи: ***********, номер по предходен план: кв. 959 (47, 30), парцел II (II, IV) I, целият с площ от 629 кв.м.

В исковата молба се твърди, че ищците са собственици по наследство на 434 кв.м. идеални части от недвижим имот, находящ се в град Добрич, бул.

„Д.“ № 209, с идентификатор № ******** по КККР, одобР. със заповед № РД18-15/12.05.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение от 12.11.2019 г., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при съседи:

****************** номер по предходен план: кв. 959 (47, 30), парцел II (II, 1

IV) I, целият с площ от 629 кв.м. Сочи се също, че са собственици и на самостоятелен обект с идентификатор № ********.1.1, апартамент с площ от 84, 90 кв.м. с две избени помещения с площ от 9, 60 кв.м., ведно със съответните общи части, находящ се на първи жилищен етаж от сграда с идентификатор № ********.1, разположена в процесния имот. Излагат се твърдения, че ищците са придобили имота от наследодателите Н. Г. Т. и Т. Ж.

Т., които са техни родители. Последните са придобили имотите чрез даР.е и наследяване – нотариален акт № 79, том VII, дело № 2462/1972 г. на съдия при Районен съд Толбухин.

С уточняваща молба са посочили също, че са придобили по давност и 95 кв.м. идеални части от имота, считано от 2008 г. до настоящия момент.

Според ищците, Н. З. е собственик на 50 кв.м. идеални части от процесния имот, придобити по силата на наследствено правоприемство от Д.

Г. Т.. Последният е придобил имота чрез даР.е – нотариален акт № 78, том VII, дело № 2461/1972 г. на съдия при Районен съд Толбухин. В. Т. е собственик на самостоятелен обект с идентификатор № ********.1.3, апартамент с площ от 78, 30 кв.м., ведно със съответните общи части и отстъпеното право на строеж, находящ се на приземния етаж от сграда с идентификатор № ********.1, разположена в процесния имот. Твърди се, че ищците и ответницата В. Д. осъществяват достъп до имотите си откъм съседния имот с идент. № ***.

Сочи се, че М. Т. е собственик на самостоятелен обект с идентификатор № ********.1.2, апартамент с площ от 93, 10 кв.м., ведно с избено помещение с площ от 7, 50 кв.м., северно стълбище с РЗП от 26, 40 кв.м. и таванско помещение от 71 кв.м. със съответните общи части и отстъпеното право на строеж, находящ се на втория етаж от сграда с идентификатор № ********.1, разположена в процесния имот. Собственик е и на 50 кв.м. идеални части от процесния имот – нотариален акт, вписан под № 37, том ХXVIII, рег. № 12428/10.11.2009 г. в СВ Добрич и нотариален акт № 78, том VII, дело № 2461/1972 г. на съдия при Районен съд Толбухин.

Ответницата Т. осъществява достъп до имота си откъм регулационната граница с бул. „Д.“.

Изтъква се, че в имота са изградени и други постройки, освен жилищната сграда. Същите не са нанесени на кадастралната карта.

Ответникът Т. е изградил ограда по южната част на сградата и е ограничил достъпа на ищците до западната част от имота. Ползването на свободната от сгради площ от имота се явява затруднено поради разногласия между страните.

Ищците не се явяват в съдебно заседание. Представляват се от адвокат И. С., която пледира ползването на имота да се разпредели съобразно вариант № 2 от заключението на инж. В. А..

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника Г. Т., в който излага становище за неоснователност на иска. В процесуалния документ 2 се оспорват твърденията на ищците за наличие на проблеми при ползването на поземления имот. Сочи се, че за първия етаж и за приземния етаж достъпът до сградата се осъществява откъм улицата. Твърди се, че В. Т. и Г. Д. Т. живеят в апартамента на М. Т.. Подчертава се, че ищците са ограничили достъпа на В. Т. до имота .

Сочи се също, че в имота е изградена ограда, която разделя предната част на двора от сградата до външната граница. Така ищците ползват източната част на двора, от входа до задната част на сградата. Ответниците ползват северозападната част от двора – от входа до задната част на сградата.

Общо се ползва частта зад къщата, където има изградено барбекю.

На тази основа се излагат твърдения, че М. Т. притежава 53, 40 кв.м. идеални части от имота, ищците притежават 390, 60 кв.м. идеални части от имота, а Г. Д. Т. и Н. Г. З. притежават по 45 кв.м. идеални части от имота.

Прави се възражение, че ищците са придобили по давност 95 кв.м. идеални части от имота. В тази връзка се сочи, че имота се ползва общо от всички съсобственици, с изключение на П. Т., който живее в чужбина.

Ответникът Т. прави искане в мотивите си съдът да го признае за собственик на процесните 95 кв.м. идеални части. Заявява, че е придобил спорната част посредством давностно владение, за периода от 2010 г. до настоящия момент. Желае да присъедини владението на наследодателя си – Д.

Т., продължило от 1971 г. до 2008 г.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника Н. З..

Последният счита иска за допустим, но неоснователен. Заявява, че е наследник на Т. Н. Т., която е имала сключен брак с Д. Г. Т.. От брака им няма родени деца. Пояснява, че Д. Т. е придобил по даР.е 90 кв.м. идеални части от имота. Т. Т., като негов наследник, е придобила 45 кв.м. идеални части от имота. След смъртта са преминали към Н. З.. Г. Д. Т., който е син на наследодателя от предходен брак, е придобил останалите 45 кв.м. идеални части от имота. Ответникът твърди, че последният, заедно с дъщеря си и бившата си съпруга, ползват и притежаваните от него идеални части. Отрича да има конфликти във връзка с ползването на имота. Изразява желание частта, която му се полага за ползване, да бъде обща с тази на Г. Т..

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответницата В. Т.. В процесуалния документ се сочи, че искът е допустим, но неоснователен.

Отричат се твърденията на ищците за наличие на проблеми при ползването на поземления имот. Заявява се, че за първия етаж и за приземния етаж достъпът до сградата се осъществява откъм улицата. Твърди се, че ответницата и Г. Д. Т. живеят в апартамента на М. Т.. Сочи се, че ищците са ограничили достъпа на В. Т. до имота .

Подчертава се, че в имота е изградена ограда, която разделя предната част на двора от сградата, която се намира до външната граница. Ищците ползват източната част на двора, от входа до задната част на сградата.

Ответниците ползват северозападната част от двора – от входа до задната част 3 на сградата. Общо се ползва частта зад къщата, където има изградено барбекю. Прави се искане да се запази текущото ползване на имота.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответницата М. Т..

Счита искът за допустим, но неоснователен. Оспорва твърденията на ищците за наличие на проблеми при ползването на поземления имот. Заявява, че за първия етаж и за приземния етаж достъпът до сградата се осъществява откъм улицата. Твърди, че В. Т. и Г. Д. Т. живеят в апартамента . Ищците от своя страна са ограничили достъпа на В. Т. до имота .

Изтъква, че в имота е изградена ограда, която разделя предната част на двора от сградата, която се намира до външната граница. Така ищците ползват източната част на двора, от входа до задната част на сградата.

Ответниците ползват северозападната част от двора – от входа до задната част на сградата. Общо се ползва частта зад къщата, където има изградено барбекю.

Ответницата твърди, че притежава 53, 40 кв.м. идеални части от имота, ищците притежават 390, 60 кв.м. идеални части от имота, а Г. Д. Т. и Н.

Г. З. притежават по 45 кв.м. идеални части от имота.

Прави възражение по отношение на ищцовите твърдения, че са придобили по давност 95 кв.м. идеални части от имота. В тази връзка сочи, че имота се ползва общо от всички съсобственици, с изключение на П. Т., който живее в чужбина. Ответницата заявява желание да се запази текущото ползване на имота.

В съдебно заседание ответниците се представляват от адвокат П. П..

Последната прави искане ползването на съсобствения имот да бъде разпределено съобразно Вариант № 2 към заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза с вх. № 13083/03.07.2024г.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС по повод ползването на недвижим имот, находящ се в град Добрич, бул.

„Д.“ № 209, с идентификатор № ******** по КККР, одобР. със заповед № РД18-15/12.05.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение от 12.11.2019 г., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при съседи:

*********************** номер по предходен план: кв. 959 (47, 30), парцел II (II, IV) I, целият с площ от 629 кв.м.

Това производство приключва с решение на съда, което замества липсващото решение на мнозинството от съсобствениците по чл. 32, ал. 1 ЗС или такова негово решение, което е вредно за общата вещ. При разрешаване на спора съдът съобразява правата на съсобствениците, фактическото положение до възникване на спора и предназначението на имота.

4

На първо място на установяване подлежат правата на съсобствениците върху имота. За тази цел е необходимо в хронологическа последователност да бъдат проследени всички сделки по прехвърляне на процесния имот, находящ се в град Добрич, ***, с идентификатор № ******** по КККР, одобР. със заповед № РД-18-15/12.05.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение от 12.11.2019 г., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при съседи: **********************, номер по предходен план: кв. 959 (47, 30), парцел II (II, IV) I, целият с площ от 629 кв.м., както и тези по прехвърляне на самостоятелни обекти в сградата, находяща се в имота.

Г. А.Т. е оземлен с дворно място в чертите на с. Р., с площ 3213 кв.м., парцел 40, в кв. 2 с Акт за поземлена собственост № 136 от 10.10.1960 г. на Окръжен народен съвет – гр. Толбухин, сектор „Земеустройство и борба с ерозията“ (л. 5).

Същият е прехвърлил на сина си Д. Г. Т. правото на собственост върху следните имоти: дворно място от 640 кв.м., находящо се в с. Р., представляващо имот с пл.

№ 335, парцел пети, кв. 30 по плана на с. Р.; дворно място от 100 кв.м., представляващо идеална част от дворно място с площ от 534 кв.м. с пл. № 468, парцел IV в кв. 30 по плана на с. Р., която идеална част надаР.ят ще ползва по протежение на западната си граница с парцел с пл. № IV-468, собственост на брат си Н. Г. Т. – нотариален акт за дарение на недвижим имот № 78, том IV, дело № 2461/1972 г. от 13.12.1972 г. (л. 7).

С нотариален акт за даР.е на недвижим имот № 79, том VI, дело № 2462/1972 г. от 14.12.1972 г. е прехвърлил на сина си Н. Г. Т. правото на собственост върху дворно място от 434 кв.м., представляващо идеална част от дворно място с площ от 534 кв.м. с пл. № 468, парцел IV в кв. 30 по плана на с.