Определение № 2847 от 18.06.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2847 гр. Варна, 18.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20253100501257 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е образувано по частна жалба от И. Т. И., чрез адв. А. – В. против Определение № 4704 от 08.04.2025 година, постановено по гр.дело № 10 586/2024 година, по описа на ВРС, с което молителя е бил осъден да заплати в полза на К. Ч. И. сумата от 1 200 ( хиляда и двеста) лева.

Излага се, че с поведението си молителя не е предизвикал образуването на съдебното производство, както и че са били налице всички обстоятелства, сочещи , че детето ще бъде изведено от страната. По същество искането е атакуваното определение да бъде отменено, а в условията на евентуалност – размера на възнаграждението да бъде намален.

В отговор на жалбата, К. Ч. И., чрез адв. Н. настоява, че определението се явява правилно и е редно да бъде потвърдено.

За да се произнесе по спора, след като се запозна с материалите по делото, застъпените от страните становища и приложимото право, ВОС съобрази следното:

По молба на молителя е пред ВРС е започнало съдебно производство по чл.127 „Б“ от СК. С Решението си ВРС е отхвърлил искането, като в нарочно определение по реда на чл.248 от ГПК е постановил, че възлага в тежест на ищеца сумата от 1 200 лева – възнаграждение за адвокат.

Становището на съда е следното:

Съгласно постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от

Висшия адвокатски съвет като съсловна

1 организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл.101, § 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. В акта на СЕС е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Прието е, че това води до абсолютна нищожност на Наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС , и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, както и предвидените в посочената наредба минимални размери. Въз основа на тези съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на чл.

101, §. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара 2 между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК поради тяхната нищожност като нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Предвид посоченото действие на решение С-438/22 г., което е задължително на основание чл. 267 от ДФЕС за всички органи и субекти в държавите членки, съдът не може да определи следващото се на основание чл.

38, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв възнаграждение съгласно размерите, определени в посочената Наредба на Висшия адвокатски съвет.

Наличието на празнота в закона относно конкретния размер на възнаграждението, следва да се преодолее като се тълкува нормата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв, с изключение на частта, с която се препраща към наредба на Висшия адвокатски съвет за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения. В разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв. се посочва, че възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и по размер следва да е справедливо и обосновано. Предвид степента на положен труд и характера на производството, както и като съобрази вида и броя на исковете, въззивния съд намира, че следва в полза на И. да се присъдят разноски в размер на 800 (осемстотин) лева.

Водим от горното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 4704 от 08.04.2025 година, постановено по гр.дело № 10 586/2024 година, по описа на ВРС, седми състав, в частта, за сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща разликата над сумата 800 (осемстотин) лева до присъдените 1 200 (хиляда и двеста) лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ искането на К. Ч. И., ЛНЧ 100457144, чрез адв. Н. за осъждането на И. Т. И., ЕГН ********** за сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща разликата над 800 лева до присъдения хонорар от 1 200 лева адвокатски хонорар по гр.дело № 10 586/2024 година на ВРС.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4704 от 08.04.2025 година, постановено по гр.дело № 10 586/2024 година, по описа на ВРС, седми състав, в частта, с което И. Т. И., ЕГН ********** е бил осъден да заплати в полза на К. Ч. И., ЛНЧ 100457144 сумата от 800 (осемстотин) лева – извършени съдебно – деловодни разноски пред ВРС – адвокатски хонорар.

3

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4