Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 144 от 08.03.2022, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Гражданско дело 1677/2021
Вид
Решение № 144
Подписан
08.03.2022
В сила
01.04.2022
Състав
Елисавета Георгиева Деянчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал.1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 3, т. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Кюстендил, 08.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Боянка Д. Янкова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело № 20211520101677 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Образувано е по искова молба, депозирана от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с адрес гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 против В. Н. Д., ЕГН: **********.

В исковата молба се твърди, че на 02.11.2020г. било подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от същата дата между „Сити кеш“ ООД, ЕИК: 202531869 и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на което вземането на „Сити кеш“ ООД срещу ответника, произтичащо от Договор за паричен заем № 297956 от 09.04.2019 г., било прехвърлено в собственост на дружеството-ищец, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Общите условия по процесния договор съдържали изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Приложение № 1 към сочения горе Договор за цесия било представено само с данни на ответника, тъй като данните на останалите длъжници били защитени съгласно разпоредбите на Закона за защита на личните данни.

По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено от името на „Сити кеш“ ООД, чрез надлежно упълномощения цесионер и ищец в настоящото, уведомително писмо с Изх. № УПЦ-П-СТК/297956 от 06.11.2020 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне. Видно от последното с баркод № PSSDTS00J25A8 писмото било получено лично от Д. на 18.11.2020 г.

Въпреки твърдението за лично получаване от страна на ответника на уведомлението за станалото прехвърляне на процесното взмеане, се иска приложеното към ИМ уведомление да бъде връчено на Д. и в хода на настоящия процес при 1 процедурата по размяна на книжа по чл. 131 от ГПК.

Що се отнася до обстоятелствата по процесния договор се твърди следното: на 09.04.2019г. между „Сити кеш“ ООД и ответника бил сключен договор за заем № 297956 за сумата в размер на 900,00 лв. С полагането на подписа си в договора, заемателят удостоверявал получаването на заемната сума в брой. Уговореният между страните размер на лихвата се равнявал на сумата от 186,98 лв., като така общият размер на задължението възлизал на 1086,98 лв., платими на 10 бр. равни месечни погасително вноски, всяка в размер на 108,70 лв. падежът на поървата вноска настъпвал на 09.05.2019г., а на последната – на 10.02.2020г.

В нарушение на договорните си задължения, кредитополучателят не извършвал плащания по дължимия към дружеството паричен заем.

Поради изпадането му в забава било начислено и обезщетение в размер на 276,66 лв. за периода от 08.08.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда, като в периода 13.03.2020г. – 14.07.2020г. не били начислявани лихва за забава или неустойка.

Сочи се, че кредитополучателят не изплатил изцяло дължимите към дружеството суми.

В тази връзка за "Агенция за събиране на вземания" ЕАД възникнал правен интерес за предявяване на претенциите си по съдебен ред. Същите били уважени от заповедния съд по образуваното ч.гр.д. № 1060/2021 г. на КРС като била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата била връчена на длъжника съобразно разпоредните на ГПК като с оглед указанията на заповедния съд, дружеството предявило исковете в настоящото производство.

Ето защо се иска д а бъде установено в отношенията между страните, че ответникът В. Н. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. К., ул. „Х. Б.“ № **, вх. *, ет.*, ап. **, дължи и следва да заплати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумите, както следва:

706,43 лв. (седемстотин и шест лева и четиридесет и три стотинки) представляващи главница по Договор за паричен заем № 297956/09.04.2019г. за периода от 07.08.2019г. до 10.02.2020 г.;

276,66 лв. (двеста седемдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки), представляващи обезщетение за забава за периода от 08.08.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда като в периода 13.03.2020г. 0 14.07.2020г. не са начислявани лихва за забава или неустойка,

- както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното погасяване на дълга.

Претендират се и съдебно-деловодните разноски в заповедното и настоящото производства.

В случай, че са налице предпоставките за това, моли съда да постанови неприсъствено решение.

Прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, дължимо на процесуалния представител на насрещната страна.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е упражнил правото си на отговор чрез пълномощника си адв. Е..

Не спори, че е получил сумата от 900,00 лв. по процесния заемен договор като общият размер на задължението възлизал на 1086,98 лв. с краен падеж 10.02.2020г.

2

Навежда доводи за неоснователност на заявената претенция поради пълното погасяване на дълга преди датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Предивд изложеното се иска отхвърляне на претенцията в цялост и доколкото ответникът с поведението си не бил дал повод за завеждане на настоящото дело, то и разноските не следвало да се възлагат в негова тежест.

Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение, платими на адв. Е. при усл. на чл. 38 от ЗА.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа посредством предварително депозирана в този смисъл молба, а ответникът я оспорва, чрез назначения му особен представител, по съображенията, изложени в отговора, вкл. и тези, релевирани с Молба вх. № 1317/15.02.2022г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото Договор за паричен заем №297956 към искане № 0357665 от 09.04.2019г., „Сити Кеш“ ООД предоставило на ответника сума в общ размер на 900,00 лв., платимa на 10 месечни вноски, при годишен лихвен процент 35,04 % и ГПР 40,83 % и с посочена обща сума за плащане от 1086,98 лв.

Неразделна част от процесния договор са представените на л. 7 и 9 от делото Общи условия, всяка страница от които е подписана от страните.

Видно от представения Погасителен план към процесния договор (на гърба на л. 5), е че първата падежна дата е на 09.05.2019г., а последната такава – на 10.02.2020г. с изчислен размер на вноската без и с калкулирана неустойка, дължима поради непредоставяне на обезпечение по чл. 6 от Договора.

С приложените към ч.гр.д. № 1060/2021г. на КРС приходни касови ордери (ПКО) се установяват извършени погашения по процесния кредит, както следва: с ПКО №2164264/07.02.2020г. за сума в размер на 82,00 лв.; № 2455864/07.01.2020г. за сума в размер на 150,00 лв.; № 2311077/09.12.2019г. за сума от 150,00 лв.; № 2006844/10.06.2019г. за сума от 30,00 лв.; № 2163598/07.11.2019г. за сума от 150,00 лв.;

№ 1839710/14.09.2019г. за 25,00 лв.; № 216 3503/07.10.2019г. за 150,00 лв.; № 2164833/09.09.2019г. за 150,00 лв.; № 2005819/09.08.2019г. за 100,00 лв. и № 20066448/08.07.2019г

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2020 год., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД, между „Сити Кеш“ ООД и ищеца, ведно с Приложение № 1 към него, вземането към ответника било прехвърлено на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Цесията била потвърдена на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД видно от приложените по делото писмени доказателства на л. 18 от делото.

Съгласно т. 2.1 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), вземанията индивидуализирани в Приложение №1 били неразделна част от договора.

Приложена е и Извадката от Приложение №1 към договора, съдържаща описание на процесното вземане на името на настоящия ответник.

С представено по делото пълномощно на л. 22 „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД билo упълномощенo да извърши от името на упълномощителя (и цедент) уведомяване на длъжниците по смисъла на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, чиито вземания 3 са предмет на договора за прехвърляне на вземанията от 02.11.2020г.

Било изготвено и изпратено от цедента чрез цесионера уведомление от 06.11.2020 г. по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до В.Д. за извършените продажби на вземането, получено лично от последния на 18.11.2020г. (спр. заверено копие на обратна разписка на л. 24).

За изясняване на делото от фактическа страна е прието и заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице М.В.. В последното експертът сочи, че остатъкът по процесния кредит възлиза на сума от 706,43 лв. – главница (идентична на претендираната такава), а дължимата лихва за забава е в размер на 277,00 лв. В съдебно заседание пояснява, че с внесените от ответника суми с ПКО са погасявани първо, съгласно чл. 6 от Договора, начислена неустойка поради непредоставяне на обезпечение. Така, и суматите за главница и лихви за останали непогасени. Дължима била сума от 1086,98 лв., въпреки извършените по кредита погашения от 1087 лв.

От материалите по приложеното ч.гр.д. №1060/2021 г. на КРС, се установява, че в полза на заявителя – ищец понастоящем, била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 73/2021 г., срещу която длъжникът в срок е депозирал възражение по чл. 414а от ГПК с представени към същото писмени доказателства, установяващи извършени погашения. Поради това, че е установено, че погасяванията не са извършени в срока за доброволно изпълнение по чл. 411, ал.1, т. 8 от ГПК, то същото, като такова с характер на възражение по чл. 414 от ГПК, е обусловило поцедура по чл. 415 от с.к. Това на свой ред е породило интерес у ищеца от водене на производството по настоящите положителни установителни искове.

Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта: Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д. № 1060/2021 г. на КРС.

При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба.

Заповедта е била връчена на длъжника като в установения за това срок същият е възразил по дължимостта на вземането. В този смисъл указанията на заповедния съд до заявителя са съответни на установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск. При посочените съображения претенцията е допустима.

По основателността: Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на пресъдено нещо, тъй като в случая депозирането на възражение, с което се оспорва вземането, препятства влизането й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава 4 изпълнителен лист.

В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за търсените суми в полза на настоящия ищец, срещу която същият в срок е депозирал и възражение досежно дължимостта им.