Решение № 37 от 28.02.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Разлог, 28.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря А Р. Т., разгледа докладваното от Антонина Якимова, Адм. нак. дело

№20251240200165 по описа за 2025 г.

Производството е по реда чл.58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалбата на „Ф.А.“ЕООД, ЕИК*, с адрес с.Б., у.„Д.ч.“№*, с управител Я.Г.П., против НП №*/18.02.2025 г., издадено от Н-ка на о-л "ОД"-С., Д„ОД" в ГД„ФК", с което на жалбоподателя за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба №* от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане ч/з ФУ на продажбите в търг. обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби ч/з ел. магазин, вр. чл.27, ал.2 от Наредба №* от 13.12.2006 г. на МФ, чл.118, ал.4 от ЗДДС , чл.66, ал.1 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, му е наложена "имуществена санкция" от 1`400.00 лева.

В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, иска се да бъде отменено, като се сочат процесуални нарушения, неправилно приложение на закона.

В СЗ жалбоподателят - редовно призован, не се явява, представлява се от надлежно упълномощен адв., който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено. В писмена защита излага подробни доводи за липсата на съставомерно поведение, твърди процесуални нарушения, изразява доводи за маловажен случай. Претендира разноски.

АНО - редовно призован, представител не се явява. Представя писмено становище, в което оспорва жалбата и поддържа атакуваното НП, като правилно и законосъобразно, иска се НП да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Претендира се юрк. възнаграждение .

РП-Б., ТО-Р. - редовно призовани, представител не се не се явява и не изразява становище по съществото на делото.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна: На 25.01.2025 г. в 14:40 часа, инспекторите по приходите в ЦУ НАП-С. – А.Ф.М. и С.К.Ж., извършили проверка в обект – бар “S.”, в г.Б., у.„Н.Г.“№1, стопанисван от „Ф.А.“ЕООД, ЕИК*, представляващ търговски обект по смисъла на §.1, т.41 от ДР на ЗДДС. Констатирано е, че в обекта има монтирано и въведено в експлоатация Ф, модел T.М20, с рег. № на ФУ в НАП *.

При преглед на издадения фискален бон №*/25.01.2025 г. при извършена контролна покупка от проверяващите, е установено че задълженото лице отчита неправилно продажбите на фреш и кафе “D.” в данъчна група „Г“ /данъчна ставка 9% ДДС/, вместо в данъчна група „Б“ 1

/данъчна ставка 20% ДДС/. Предвид това е прието, че в качеството си на лице по чл.3 от Наредба №* от 13.12.2006 г., дружеството е осъществило нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите.

За извършената проверка и констатациите от нея свидетелите А.Ф.М. и С.К.Ж., съставили Протокол за извършена проверка №*/25.01.2025 г. Протоколът бил съставен в присъствие на управителя на дружеството – Я.П.. На същата дата бил съставен и АУАН №*/25.01.2025 г. от А.М. - ст. инспектор по приходите, в присъствието на управителя на дружеството и на свидетеля С.Ж., в който констатираното било квалифицирано, като нарушение на по чл.27, ал.1, т.2 от Наредба №* от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане ч/з ФУ на продажбите в търг. обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби ч/з ел. магазин.

АУАН бил предявен и връчен на управителя веднага след съставянето му, като същата не отразила възражения в акта. Такива постъпили в законоустановения срок на 31.01.2025 г.

Въз основа на АУАН, Н-к о-л "ОД"-С., Д., ОД" в ГДФК", издал атакуваното НП №*/18.02.2025 г.,, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба №* от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане ч/з ФУ на продажбите в търг. обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби ч/з ел. магазин на МФ, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, му е наложена "имуществена санкция" от 1`400.00 лева. НП било връчено на управителя на 28.02.2025 г.

В хода на съд. производство са разпитани А.Ф.М. и С.К.Ж.. Тези свидетели ч/з показанията си възпроизвеждат възприетата в НП фактическа обстановка. Конкретно свидетелите М. и Ж. ч/з показанията си установяват извършената проверка, установеното в хода на същата и процедурата по съставяне на АУАН.

Като свидетел е разпитан и работещият като барман в проверявания обект С.П.П., като неговите показания не допринасят за изясняване на обективната истина. Макар същият си спомня за извършена проверка от инспектори по приходите, няма възприятия за констатираното конкретно нарушение, касаещо неотчитане на продажбите в съответната данъчна група.

Установеното нарушение се потвърждава от приложените към адм. нак. преписка док-ства:

АУАН №*/25.01.2025 г., протокол за извършена проверка и копия на документи от проверка, дневен отчет, възражение от управителя, фискален бон, както и останалите приложени по делото.

При направения анализ и оценка на показанията на свидетелите М. и Ж., съдът не отчете вътр. противоречие, непоследователност, заинтересованост или преднамерено излагане на изопачени факти. Свидетелите с достатъчна конкретика описват обстоятелствата около извършената проверка в обекта, като с показанията си потвърждават резултатите от нея, касаещи регистриране на артикул фреш и кафе “D." в неправилната данъчна група, дейността и хар-ра на проверявания обект. Техните показания досежно посочените факти в пълна степен кореспондират и на приобщените по делото писмени док-ства, поради което съдът им дава вяра като подкрепящи фактическите констатации, отразени в АУАН. Що се отнася до показанията на св. С.П., същите са неотносими, поради което не е необходимо да бъдат коментирани.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице и в законоустановения 14-дневен срок от връчване на НП. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения.

Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на адм. нак. отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, с оглед на което 2 неоснователно се явява възражението в тази насока.

Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган /видно от Заповед №*/27.02.2024 г. на ИД на НАП/.

При съставяне на АУАН и НП, деянието е описано с всички негови съставомерни признаци, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

При издаването на Акта са спазени сроковете по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН, за съставянето на АУАН, като същия е съставен в деня на проверката 25.01.2025 г. и в същия ден е връчен лично на управителя. Спазено е правилото и на чл.34, ал.3 от ЗАНН, за издаване на НП в рамките на 6 месеца от датата на съставяне на АУАН, доколкото в случая то е издадено на 18.02.2025 г. Няма допуснати нарушения от съществен хар-р на процесуалните изисквания за съставянето и връчването на АУАН, доколкото той е съставен при спазването на правилата на чл.40, ал.1 от ЗАНН – в присъствието на управителя на ЮЛ и на свидетел, участвал при установяване на нарушението, като е спазено и правилото на чл.43, ал.1 от ЗАНН - за подписване на АУАН от актосъставителя и свидетеля, и неговото връчване на управителя на „Ф.А.."ЕООД. Според този съд. състав 2-та процесуални документа /АУАН и НП/ съдържат всички законови реквизити по чл.42 и чл.57, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, доколкото изискуемата писмена форма е спазена и техните задължителни реквизити също са налице, вкл. обстоятелствата по проверката, неговото фактическо описание и нарушените законови разпоредби, като няма различия и противоречия в тези обстоятелства, изложени в съставения АУАН, и последващо възпроизведени в атакуваното НП. Описани са 2 артикула – фреш и кафе, които при извършената проверка е констатирано, че са били регистрирани в данъчна група „Г“ вместо в данъчна група „Б“. Това обстоятелство не означава, че са вменени 2 самостоятелни адм. нарушения. И двата артикула са част от една и съща контр. покупка и са отчетени по неправилен начин, с което е осъществен един състав на едно адм. нарушение. Броят на артикулите няма самостоятелно правно значение, доколкото нарушението се изразява в неизпълнение на задължението за регистриране на продажбите по съответната данъчна група. Фактическото описание в акта е достатъчно конкретно – посочени са стоките /фреш и кафе/, начинът на регистриране и правилната данъчна група.

Жалбоподателят е бил наясно с обвинението и е могъл да организира защитата си, поради което лишено от основание е възражението за нарушаване на правото на защита.

Отделно от горното, съдът констатира че действително след процесната проверка, на жалбоподателя е наложена и ПАМ ч/з Заповед за налагане на принудителна адм. мярка със Заповед №*/24.02.2025 г., издадена от Н-ка на О-л "ОД"-С., ГД"ФК" при ЦУ на НАП, изразяваща се в "запечатване“ на обект - бар “S., в г.Б., у.„Н.Г.“№1, стопанисван от „Ф.А.“ЕООД, ЕИК*, за срок от 14 дни и забрана за достъп до него. Отчете също приложимата практика на СЕС, а именно Решение от 04.05.2023 г., постановено по дело ECLI:EU:C:2023:317. С това решение СЕС е приел, че по принцип приложената ПАМ като процесната в рамките на производство по констатиране на адм. нарушение за ЮЛ, с оглед вида и естеството си, тежестта и преследваните с нея цели /възпиране извършване на нарушение и превенция /, има репресивен хар-р и е по естеството си санкция, която дублира предвидената имуществена санкция за нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС, а въвеждането й автоматично от законодателя и без условия за преценка на компетентният орган за прилагане и преустановяване и едновременно с предвидената санкция за самото нарушение, СЕС е счел за нарушение на принципа "non bis in idem", както и нарушение на правото по чл.50 от Хартата за правата на човека и респ. чл.273 от Директива за ДДС, които не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства, на данъчнозадълженото лице да може да се наложи едновременно имуществена мярка и принудителна мярка, свързана със запечатване на търг. обект, които да подлежат на обжалване и пред различни съдилища, защото такова кумулиране не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на 3 разглежданото нарушение. В този смисъл СЕС приема, че така кумулирани като тежест тези санкции /принуд. мярка и имуществена санкция/, не кореспондират с тежестта на нарушението и принципа за пропорционалност на санкцията.

Доколкото обаче в настоящото производство нарушението, за което е отмерена имуществена санкция на жалбоподателя с обжалваното НП, не е идентично с нарушението, за което макар и след процесната проверка, му е наложена и визираната ПАМ /наложената санкция с НП е за нарушение на чл.27, ал.1, т.2, във вр. с чл.27, ал.2 от Наредба */13.12.2006 г., а ПАМ е наложена за нарушение по чл.118, ал.1, вр. чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС/, съдът не счита, че с издаването на обж. акт, е нарушена нормата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК и респ. принципа "non bis in idem", регламентиран в нормата на чл.17 от ЗАНН, защото в случая не е налице цитираното в практиката на СЕС кумулиране на санкции спрямо жалбоподателя като данъчнозадължено лице по ЗДДС, заради извършването на едно и също деяние /нарушение/.

Ето защо и това възражение на жалбоподателя за процесуална недопустимост на производството по издаване на НП, съдът намира за неоснователно.

Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Адм. нак. отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба №*/2006 г., вр. чл.27, ал.2 от Наредба №* от 13.12.2006 г. на МФ, чл.118, ал.4 от ЗДДС, чл.66, ал.1 от ЗДДС.