Определение № 517 от 19.02.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 370/2025
- Вид
- Определение № 517
- Подписан
- 19.02.2025
- В сила
- 19.02.2025
- Състав
- Иво Дачев, Мария Георгиева, Асен Воденичаров
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2б, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 8, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 60а · Закон за съдебната власт
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 517 гр. София, 19.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Иво Дачев
Членове:
Мария Георгиева
Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно частно гражданско дело № 20251000500370 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищеца Б. Г. М., депозирана чрез особения му представител адв. К., срещу Определение № 18268 от 14.11.2024 г. по гр. д. № 11884/2023 г. на СГС, ГО, I-18 състав, с което производството е прекратено. Оплакванията са за неправилност на обжалваното определение, претендира се отмяната му.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Б. Г. М., с която срещу СРС са предявени искове с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени на ищеца от нарушение на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, във връзка с допусната от районния съд забава по н.ч.х.д. № 4512/2014 г.
С обжалваното определение съдът е приел, че по силата на чл. 8, ал. 2 1
ЗОДОВ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 2б ал. 1 от същия закон е изчерпването на административната процедура за обезщетяване на вреди по глава трета „а“ от ЗСВ. И като е констатирал, че такава не е била проведена, съдът е върнал исковата молба и прекратил производството по делото.
Определението е правилно. Гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за вреди по вече приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение, т. е. исковият ред се прилага само след изчерпване на административната процедура. В този смисъл е трайната практика, обективирана в определение № 10 от 7.01.2019 г. по ч. гр. д. № 4873/2018 г., определение № 10 от 05.01.2018 г. по ч. гр. д. № 2643/2017 г., определение № 23 от 16.01.2020 г. по ч. гр. д. № 4706/2019 г. на ВКС и решение от 11.04.2016 г. по гр. д. № 5721/2015 г., III г. о на ВКС, определение № 466 от 04.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3741/2020 г. на ВКС, I V г.о. и др., която настоящият състав напълно споделя. Когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага – чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ . В случая е предвидено този закон да се прилага само след изчерпване на административната процедура и ако не се стигне до споразумение по обезщетението, а не ако ищецът не прибегне до тази процедура, независимо от съображенията му за това. Без значение е обстоятелството, че министърът на правосъдието, респ. оправомощеното от него лице вероятно ще откаже да разгледа или да уважи заявлението, с оглед заявената от ищеца цена на иска: в такива случаи редът за защита на лицата е чрез обжалване по реда на чл. 197 АПК. Предвидената процесуално-правна уредба регламентира производството по присъждане на обезщетение по реда на чл .2б ал. 1 ЗОДОВ като едно цяло, включващо административна и съдебна част, като до съдебната се стига само, ако пострадалият е останал недоволен от предложения му размер на обезщетение в рамките на административната. В случая не се спори, че ищецът нито е започнал, нито е финализирал административна процедура с акт по чл. 60а ЗСВ, а направо е предявил правата си пред съда. Такова процесуално действие, обаче, се явява процесуално недопустимо.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, частната жалба следва да бъде оставена без уважение, 2 като неоснователна.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Б. Г. М. срещу Определение № 18268 от 14.11.2024 г. по гр. дело № 11884/2023 г. на СГС, ГО, I-18 състав.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от уведомяването чрез връчване на препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3