Определение № 3995 от 18.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3995 гр. София, 18.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно частно гражданско дело № 20261100501464 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 7366/12.01.2026 г. по регистъра на СРС от Д. А.а Н. срещу Определение № 51614/18.12.2025 г. по гр.д. № 20312/2025 г. по описа на СРС, 27 състав, с което е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК на жалбоподателя да бъде изменено Решение № 19953/04.11.2025 г. по гр.д. № 19953/2025 г. по описа на СРС, 27 състав, в частта за разноските, като се присъдят разноски в полза на ищеца и на адв.

Стефан Стефанов за оказана безплатна правна помощ.

Жалбоподателят счита, че определението е неправилно, тъй като ответникът е станал повод за завеждане на иска. Моли определението да бъде отменено и да бъдат присъдени разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК.

В законоустановения срок за отговор на частната жалба по чл. 276, ал. 1 ГПК ответната страна по жалбата не депозира такъв.

Софийски градски съд, като се запозна с материалите по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадена пред Софийски районен съд искова молба от 08.04.2025 г. С нея ищецът Д.

А.а Н. е сезирал съда с искане да бъде установено, че не дължи на ответника жалбоподател суми за потребена вода – отрицателен установителен иск по чл.

1

439, ал. 1 ГПК.

С отговора на исковата молба ответникът в първоинстанционното производство не е оспорил изтичането на погасителната давност за процесните вземания и изрично е признал иска, като е поискал да бъде постановено решение по чл. 237 ГПК и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца.

С Решение № 19953/04.11.2025 г. по гр.д. № 19953/2025 г. по описа на СРС, 27 състав, разноските са възложени в тежест на жалбоподателя, като районният съд е приел, че ответникът не е станал повод за завеждане на иска.

В законоустановения срок е подадена молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, с която жалбоподателят е направил искане да бъде изменено решението в частта за разноските.

С обжалваното Определение № 51614/18.12.2025 г. по гр.д. № 20312/2025 г. по описа на СРС, 27 състав, първоинстанционният съд е оставил без уважение направеното искане по чл. 248, ал. 1 ГПК. В мотивите е препратил към мотивите на решението – извънпроцесуалното поведение на ответника – да поддържа електронна и счетоводна информация, според която ищецът дължи процесното погасено по давност вземане, в какъвто смисъл е и предоставената по искане на самия ищец справка за дължими суми – не съставлява повод за завеждане на делото. Районният съд е посочил, че в случая не се твърди и не се доказва да е издаден изпълнителен титул в полза на кредитора на вземането, а последният има право да кани длъжника да му заплати погасените по давност суми. Цитирана е и релевантна практика на ВКС в този смисъл.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу акт, който подлежи на обжалване с частна жалба съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Ако 2 ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца /чл. 78, ал. 2 ГПК/, като двете посочени условия следва да са налице кумулативно.

Поставеният за разрешаване пред въззивния съд процесуалноправен въпрос се отнася до приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК и какво е правното значение на извънпроцесуалното поведение на ответника по предявен отрицателен установителен иск, с който е оспорено правото на принудително изпълнение по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК.

В настоящия случай съдът приема, че са налице и двете кумулативни предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК.

На първо място искът е признат изрично с изявление в отговора на исковата молба: „… моля да постановите решение при условията на чл. 237 ГПК…“. Възражението в частната жалба, че ответникът е признал факти, а не предявения иск, е неоснователно, тъй като дружеството е посочило, че не оспорва факта на изтекла погасителна давност за вземанията, предмет на делото, и иска постановяване на решение при условията на признание на иска – чл. 237 ГПК.

Втората предпоставка също е налице – с поведението си страната не е станала повод за завеждане на иска. Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния, обективирани в решението по делото, като следва да бъде подчертано следното:

В практиката на ВКС, обективирана в Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 510/2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, Определение № 318 от 25.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2828/2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, Определение № 420 от 16.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3300/2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, върховните съдии приемат, че извънсъдебната покана на кредитора до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски, ако е налице признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба.

Отговорността на кредитора за разноски би възникнала, когато същият оспорва предявения основателен иск за несъществуване на вземането му 3 поради изтекла погасителна давност, както и когато е предприел съдебни мерки по събирането му. Претендирането на погасено по давност вземане не е неправомерно поведение. Съгласно чл. 118 ЗЗД доброволното погасяване чрез плащане на погасено по давност вземане не е без основание и не подлежи на реституция. След изтичане на погасителната давност вземането продължава да съществува в естествено състояние, като е отпаднала единствено възможността да бъде принудително удовлетворено. Чрез отрицателния установителен иск за несъществуване на вземане като погасено по давност длъжникът не отрича материалната легитимация на кредитора. При уважаване на такъв иск се формира сила на пресъдено нещо върху това, че кредиторът не притежава право на принудително изпълнение за своето вземане срещу длъжника поради изтичане на давностния срок, но не и че ако длъжникът плати след срока, това плащане е без основание или е ненадлежно (включително и след влизане в сила на решението, с което е уважен установителният иск).

В Определение № 318 от 25.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2828/2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение се приема, че „Различните правила и начинът на осчетоводяване на вземането от кредитора нямат значение в отношенията между страните, те могат да имат значение само като доказателства за негово поведение в отношенията с длъжника. Без правно значение е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане (доброволно плащане от длъжника или негови наследници ще е надлежно и след позоваването на давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност)“.

Доколкото не се установява ответникът да е претендирал както съдебно, така и извънсъдебно процесните вземания (справката на л. 53 и сл. от делото на СРС е издадена по искане на ищеца), същият не притежава изпълнителен титул по отношение на вземанията, то той не е дал повод за завеждане на иска, поради което разноски в негова тежест не следва да бъдат възлагани. Изводите на районния съд за правилни, поради което обжалваното определение подлежи на потвърждаване.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 7366/12.01.2026 г. по регистъра на СРС от Д. А.а Н. срещу Определение № 51614/18.12.2025 г. по гр.д. № 20312/2025 г. по описа на СРС, 27 състав, с което е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК на жалбоподателя да бъде изменено Решение № 19953/04.11.2025 г. по гр.д. № 19953/2025 г. по описа на СРС, 27 състав, в частта за разноските, като се присъдят разноски в полза на ищеца и на адв. Стефан Стефанов за оказана безплатна правна помощ.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5