Решение № 490 от 09.12.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 490 гр. Плевен, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Г. БЕТОВА при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Гражданско дело № 20254400100189 по описа за 2025 година

Производство по чл.2б ЗОДОВ.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба подадена от инж.М. Л. С. от с.***, Столична община район Нови Искър, област София-град против Софийски РС и против Софийски градски съд, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ, вр. чл. 6 §1 от ЕКЗПЧОС в размер по 25 050лв. от всеки от ответниците, за нарушаване на правото на ищцата на разглеждане и решаване на дело в разумен срок, допуснато по гр. дело № 34518/2024 год. по описа на Софийски районен съд. В молбата се твърди, че инж.М. Л. С. е ищец по гр. дело № 34518/2024 год. по описа на Софийски районен съд. Твърди се, че по това дело „съда не може да се организира вече повече от 8 месеца“.Исковата молба е подадена на 11.06.2024г., а с определение от 14.06.2024г. е прекратено поради недопустимост на производството. Определението е било отменено от СГС, а след връщане на делото, е връчен препис от ИМ на ответника, но според твърдяното в исковата молба, към момента на депозирането на настоящия иск не е бил подаден отговор по делото на СРС. Твърди се, че се касае за отказ от правосъдие, тъй като съдът не се е произнесъл по подадената молба в разумен срок и това причинява на инж. С. непрекъснат социален дискомфорт, 1 несигурност и проблеми в нормалното приемане на житейските препятствия, тъй като това необосновано забавяне можело да се повтори при всеки следващ правен спор с нейно участие.

С исковата молба са представени и приети С исковата молба са направени две доказателствени искания, които са уважени да се изиска гр.д.

№ 34518/24г. по описа на СРС, както и да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане, с които да се установи какви са негативните изживявания които забавянето на разглеждането на делото от СГС и СРС е причинило на ищцата.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Софийски градски съд, представляван от председателя Р. А., чрез пълномощника му И. Б.-съдебен помощник. Взето е становище, че исковата претенция спрямо него е недопустима доколкото в съдържанието на исковата молба липсват твърдения, които да сочат на пасивна материалноправна и процесуална легитимация на СГС. Не е посочено дело, образувано и разглеждано от СГС, от което да са настъпили вреди за ищцата. По същество е взето становище, че исковата претенция е неоснователна. Не се твърди, съответно не се претендира обезщетение от забавяне от СГС на разглеждането и решаването на делото на СРС-гр.д.№ 34518/2024г. Оспорва се иска и по размер, с оглед критерия справедливост, установен с чл.52 от ЗЗД. Не са направени доказателствени искания. Ответникът е поискал присъждане на разноски в случай на прекратяване на производството или при отхвърляне на иска. Представил е списък с разноските.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор и от ответника Софийски районен съд, представляван от председателя А. А., чрез пълномощника му Л. Н.-специалист “Правно обслужване“. Взето е становище, че иска е недопустим, тъй като не е налице хипотеза на нарушаване на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок, поради това, че посоченото от ищцата дело е прекратено поради изначална недопустимост на предявения от М. С. иск. Противопоставено е насрещно твърдение, че определението за прекратяване на производството по гр.д. № 34518/2024г. по описа на Софийски РС е потвърдено с определение № 3377/20.02.2025г. по в.ч.гр.д. № 12209/2024г. по описа на СГС, а с определение № 3235/23.06.2025г. по ч.гр.д.№ 2273/2025г. на ВКС частната жалба на М. С. е 2 оставена без разглеждане, с което е приключило производството по въпросното дело.

Изложено е виждането, че претенциите на ищцата са за „справедливо“ и „публично“ гледане на делото от „независим и безпристрастен съд“, която не попада в пределите на предвидените в ЗОДОВ хипотези. Поради изложеното, моли делото да бъде прекратено като недопустимо.По същество е взето становище, че исковата претенция е неоснователна, тъй като съдът е извършил процесуалните действия по делото във възможно най-кратки срокове. Делото е образувано на 11.06.2024г., а произнасянето на съда е от 14.06.20204г., като общо на три инстанции производството е приключило за една година от 11.06.2025г. до произнасянето на ВКС на 23.06.2025г., което не е неразумен срок, за който ищцата да има право на обезщетение. Липсва и причинно-следствена връзка между изживяванията на ищцата, описани в исковата молба и действията на съда.

Оспорен е и размера на вредите. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в случай на прекратяване на производството или на отхвърляне на иска.

В съдебно заседание ищцата е заявила, че поддържа исковата молба. Представители на ответниците не са се явили, като са заявили съгласие делото да се гледа в тяхно отсъствие. Представителят на контролиращата страна – прокурор в Окръжна прокуратура Плевен е взел становище, че исковите претенции са неоснователни, тъй като не е осъществен фактическия състав на чл.2б.о т ЗОДОВ.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства, прецени ги по реда на чл.12 ГПК, съобрази изискванията на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 2 б, ал.1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. За да бъде уважен иск по чл. 2б от ЗОДОВ следва да са доказани следните кумулативни предпоставки: Да е налице нарушаване на правото на страната за разглеждане на делото й в разумен срок, да се установи, че е налице забавяне над разумната продължителност на делото, че вследствие 3 това забавено разглеждане на делата ищецът е претърпял неимуществени вреди и същите са пряка последица от нарушеното право за разглеждане на делата в разумен срок. За разпределяне на доказателствената тежест са дадени съответните указания с доклада по делото.

Всяко лице, при решаването на спор относно неговите граждански права има право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6 § 1 ЕКЗПЧ. Цитираната нормата на чл.2б от ЗОДОВ предвижда защита на това право, като целта е тя да бъде гаранция за общественото доверие в правораздаването и да се защитят страните от прекомерно и неоправдано забавяне на делата им. При допуснато от страна на държавата нарушение на това право, същата следва да обезщети причинените на лицето вреди, при предпоставките и критериите, посочени в чл. 2б ЗОДОВ. Съгласно втората алинея от текста, съдът следва да съобрази каква е общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

При съобразяване на поведението на съдебните състави, следва да се отчита, че държавата е длъжна да организира съдебната си система по такъв начин, че да гарантира спазване на изискванията по чл. 6 ЕКЗПЧ, в т.ч. за приключване на производството в разумен срок. Общата продължителност на производството се изчислява като се съобрази – началната дата /която за граждански дела е датата на сезиране на съда/ и крайната /на влизане в сила на окончателния акт/ и се пресметне съответния период.При наличие на изложените предпоставки, съдът присъжда обезщетение за тези вреди, които са пряка последица от неразумно забавените действия на правозащитните органи. Размерът на обезщетението се определя по справедливост съобразно конкретно установените за случая релевантни обстоятелства при съобразяване и на наличието на оборима презумция, че всяка неразумна продължителност на производството води до причиняване на неимуществени вреди.

В случая е установена следната фактическа обстановка:

Производството по гр.д. № 34518/2024г. по описа на Софийски РС е образувано на 11.06.2024г. по подадена от инж.М. Л. С. против доц. А.П.А.4 психолог и д-р Е.Н.М. –детски психиатър, с която на основание чл.45 от ЗЗД са предявен искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер по 2550лв. от всеки ответник, причинени на ищцата от „противоправно поведение при изготвяне и представяне на съдебна психолого-псхиатрична експертиза по въззивно гр. дело № 2625/2022г. на СГС, при алтернативаотказване и поправка на вредоносна СППЕ и приложение на чл.365 ЗЗД “….страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки.“ При неприложение на чл.365 на ЗЗД, молим да осъдите ответниците да заплащат дължимо обезщетение за нематериални щети до премахването на причината за щетите.“ С определение № 24698/14.06.2024г. производството по делото е прекратено, на основание чл.130 от ГПК поради недопустимост на исковите претенции.С определение № 11519 от 23.07.2024г. по гр.д. № 8192/2024г. по описа на СГС, определението за прекратяване е било отменено, а делото върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия. След връщане на делото в РС, с разпореждане от 31.07.2024г. исковата молба е оставена без движение с конкретни указания до ищцата за отстраняване на констатираните от съда нередовности, в едноседмичен срок.

С определение № 37178/16.09.2024г. производството по делото отново е прекратено, на основание чл.130 от ГПК поради недопустимост на исковите претенции. На 14.10.2024г. ищцата е подала частна жалба против определението на СРС, която е оставена без уважение, а първоинстанционното определение – потвърдено с определение № 3377 от 20.02.2025г. на въззивния СГС по в.ч.гр.д. № 512209/2024г. Срещу това определение е подадена частна жалба на 17.03.2025г., която с разпореждане № 7455/20.03.2025г. е оставена без движение с указания. Поради неизпълнение на дадените указания, частната жалба на М. С., озаглавена „Заявление“ – вх.

№ 32665/17.03.2025г. е върната с разпореждане № 10698/24.04.2025г.

С определение № 3235/23.06.2025г. на ВКС на РБ по ч.гр.д. № 2273/2025г. е потвърдено разпореждането на Софийски градски съд, с което частната жалба на инж.М. С. е оставена без уважение, а обжалваното от нея разпореждане за връщане на частната и жалба– потвърдено, с което е приключило и производството по заведеното от нея гр.д. № 34518/2024г. Тези обстоятелства са безспорно установени.

5

Спорно е налице ли са предпоставките по чл. 2б от ЗОДОВ и претърпяла ли е ищцата и в какъв обем неимуществени вреди от правото и да се разгледа делото в разумен срок, както и налице ли е причинно-следствена връзка между тези вреди и твърдяната неразумна продължителност на производството.

За изясняване на спорните обстоятелства се събраха гласни доказателства, чрез разпита на доведените от ищцата свидетели. От показанията на св. К.С.Н. се установява, че ищцата е понесла вреди и търси отговорност от съда в София, затова че е протакал делото, което е трябвало да бъде решено в по-ранен период. Твърди, че делото се отлага, делото се протака и се забавя. Делото е за вреди, които ищцата е претърпяла от съдебно решение, взето въз основа на експертиза за отношенията на М. с неиния внук.

В експертизата имало „едно огромно лъжесвидетелстване“ и „големи лъжи и клевети“, че има сигнал срещу М., затова че в един момент се е отнесла грубо със сестра си, ударила й е шамар. Вещите лица са изказали лъжи и затова с въпросното дело М. С. е претендирала да и заплатят обезщетение. Но според свидетелката съдът е прекратявал няколко пъти делото и това се е проточило.

За тази вреда е претенцията на ищцата. Свидетелката дава показание, че ищцата е имала негативни изживявания от това, че „някой сипе куп помия и неверни неща“, а тя е човек с достойнство. Заключението на експертизата е касаело въпроса как да се регламентират личните отношенията между ищцата и нейния внук и според свидетелката ВЛ я изкарват, че тя е агресивна, че тя е груба и че тя не може да има срещи със своя внук. В крайна сметка това е бил проблемът на ищцата, че на базата на тези неверни твърдение, които били опровергани от полицията, вещите лица излизат със становището, че тя няма право да се среща с внука си, освен в контактния център. Заявява, че негативни изживявания на М. С. са породени от това, че дълго време е чакала правосъдие и по този начин тя не е успяла да защити себе си, а „върху нея са хвърлени много неверни лъжи“. Все още няма такова дело и тя все още не си е защитила правата. Не й е дадена възможност тя да защити себе си. Тази помия, която се е изляла върху нея е наранила достойнството й е оказала влияние върху връзката с внука й. С протакането на делото е довело до тази житейска ситуация, а проблемът е останал нерешен.