Решение № 22 от 21.02.2022, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Павликени, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветомил Б. Горчев при участието на секретаря Венка Ал. Миланова като разгледа докладваното от Цветомил Б. Горчев Гражданско дело № 20214140100453 по описа за 2021 година

Производството по обективно съединени искове с правно основание чл.

432, ал. 4 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът - М. М. Б., ЕГН ********** от гр. ***, ул. „*** - излага в исковата си молба, че е внук на лицето З. К. К., починала на ***г. при настъпило ПТП на път III-***км, причинено от К. К. Б.а с ЕГН ********** при управлението на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***.

Твърди, че вината за ПТП е установена, тъй като е образувано наказателно производство, приключило с влязла на *** г. присъда по НОХД № ***/2017 г. по описа на **ОС за престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 343 , ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от Наказателния кодекс (НК) вр. чл. 20, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от Закона за движение по пътищата ( ЗДвП) с която К. Б.а е призната за виновна. Счита, че с деянието Б.а е осъществила и деликт в гражданскоправен аспект. Същевременно ответното дружество било застраховател по застраховка „ГО на автомобилистите“ на МПС, управлявано от Б.а при процесното ПТП. Излага, че търпи значителни по степен морални болки и страдания от загубата на баба си, продължаващи и до днес, тъй като между него и баба му е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка в резултата на грижите, които бабата е полагала за ищеца от ранна детска възраст - единият му родител работел в чужбина, а майката изцяло разчитала своята майка и негова баба - З. К. на своята майка за отглеждането му.

1

Оставал при баба си със седмици, а през лятото за цялата ваканция, като тя му осигурявала морално и финансова подкрепа, по определени поводи и с позначителни суми. Бабата поемала грижите за ищеца след училище, подпомагала го при подготовка на уроците – училищни и житейски, традиционно посрещали най-светлите празници заедно. Твърди, че ищецът изключително тежко понася см ъртта на баба си, вследствие преживения шок се затворил в себе си, не бил склонен да общува и започнал да изпитва силен страх за живота на близките си. Счита, че причинените му вреди - болки и страдания от внезапната загуба на баба му могат да бъдат обезщетение с паричен еквивалент от 50 000 лв., като признава, че от страна на починалото лице има съпричиняване - непоставяне на обезопасителен колан, което преценява на 50%.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 25 000 лв., представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от процесното ПТП, довело до смъртта на баба му, ведно с обезщетение за забавено плащане върху тази сума, считано от 10.08.2020 г. - датата на поканата към застрахователя, до окончателно погасяване на задължението, както и сторените в гражданското производство разноски.

Ответникът – „З. к. У.” АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управлени гр.

*** - чрез процесуалния си представител в представен по делото писмен отговор заема становище за неоснователност на предявените искове.

Алтернативно моли претенцията за лихви за забава да бъде отхвърлена поради липсата на изпадане в забава на ответника. Моли отхвърляне на претенциите и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от протокол за ПТП от *** г., на ***.2017 г. на път III-*** км около *** ч., в участъка между с. П. и гр. П. настъпило ПТП с участници л.а. марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, собственост на К. П. К., управлявано тогава от К. К. Б.а от гр. ***. Установено е, че водачът на МПС не е съобразил скоростта си с пътните условия, изгубил е контрол над автомобила и се е преобърнал в канавка вдясно по посока на движението си.

Констатирани са множество деформации по цялото купе на автомобила, пострадал е пътника - З. К., която е починала. Образувано е досъдебно производство, в рамките на което е извършен оглед местопроизшествието, ведно със снимков материал, изготвени са СТЕ за техническото състояние на автомобила и причините за ПТП, съдебно-медицинска експертиза. Проведено 2 е съдебно производство по НОХД № ***/2017 г. на **ОС, приключило с присъда № *** г., с която К. К. Б.а е призната за виновна в това, че на посочената дата при управление на горния лек автомобил е нарушила правилата за движение по пътищата (чл. 20, ал. 1 , чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП) и по непредпазливост причинила смърт на намиращата се в автомобила З. К. К. от гр. ***, като след деянието направила всичко, зависещо от нея за оказване помощ на пострадалата. Горните обстоятелство съдът приема за безспорно установени по силата на чл. 300 от ГПК, регламентиращ обвързаността на гражданския съд с установеното с присъдата относно деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Видно от представените удостоверение за наследници и удостоверение за родствени връзки, ищецът е внук на починалата З. К. К.

Не се спори по делото, а се установява и от протокол за ПТП и извлечение от проверка за сключена ЗЗ „ГО“, че към ***2017 г. за процесното МПС има активна застраховка „Гражданска отговорност“ към ответното дружество за периода **.11.2016 г. - **.11.2017 г., прекратена на **.05.2017 г. Ищецът и още две лица - всички внуци на починалата, се предявили към ответника застрахователна претенция вх. № ***2020 г. на основание чл. 380 КЗ с искане да им бъдат изплатени обезщетения за претърпените от тях вреди поради смъртта на баба им в размер на по 60 000 лв. за всеки от тях. В писмен отговор от 28.08.2020 г. застрахователят уведомява пълномощника на заявителите, че исканията им не са приети за основателни, тъй като лицата не са материално легитимирани да получат обезщетение за вредите от смъртта на тяхната баба като непопадащи в кръга лица по ПП ВС 4/61 г. и 5/69г. и недоказаност на особено близка връзка и действително претърпени вреди.

От събраните по делото гласни доказателства се установиха действително особено топли и близки отношения между ищеца и починалото лице. От показанията на двамата свидетели се установява, че от раждането на ищеца поради постоянното отсъствие на бащата, майката на ищеца е била подпомагана и дори замествана от своята майка в грижите си за детето. В ученическа възраст ищецът отивал при баба си след училище, там се хранел и подготвял уроците си с нейна помощ. Пак тя го придружавала при профилактични лечения, в нейния дом прекарвал летните си ваканции. С оглед изградената връзка между двамата и внезапно настъпилата смърт на З.

К., ищецът трудно приел загубата на баба си. Станал затворен и мълчалив, посещава и до днес често гроба на баба си, без ритуален повод и често я споменава.

При така установените факти съдът достига до следните изводи:

3

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 , ал. 1 във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 и т. 5 от КЗ във вр. с чл. 86 , ал. 1 от ЗЗД.

За да бъде уважен главният иск, ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“ между причинилия увреждането и застрахователя, както и фактите, включени в състава на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител. С договора за застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно чл. 429, ал. 1, т.

1 от КЗ, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също така и лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно: деяние (действие или бездействие), вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина. При така предявения иск ищецът следваше да установи, че е извършено противоправно и виновно деяние от водач на застрахован при ответник автомобил, че това деяние е причинило вреди и те са в причинна връзка с деянието. Категорично установени от събраните по делото доказателства са противоправното и виновно деяние - ПТП, настъпилата вреда от същото - смъртта на З. К. и причинно-следствената връзка между двете.

По отношение претърпените от самия ищец вреди не бяха представени доказателства за установени от психолог или психиатър особени състояния на ищеца, преведено лечение или терапии. От свидетелските показания се установи, че ищецът е бил уплашен, станал е затворен и необщителен за дълъг период от време и постоянно говори за баба си, т.е. действително е претърпял страдания в резултат на внезапната смърт на баба си. За да е основателен искът, предявен от низходящ от втора степен обаче, не е достатъчна роднинска връзка и претърпени страдания. Доколкото ищецът не попада в кръга от лица определени ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., на които е признато правото на обезщетение за неимуществени вреди, е нужно да се установи изключението по смисъла на ТР № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, а именно: особено близка привързаност, между починалата и внука , коя т о поради конкретни житейски обстоятелства е станала толкова силна, че смъртта на 4 единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Само при наличието и на тази предпоставка според задължителното тълкуване, дадено от ВКС е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик, което налага последният да проведе пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. След постановяване на цитираното ТР изрично и в чл. 493а от КЗ бе предвидена възможност да търсят обезщетение „по изключение“ лицата извън тези по ал. 3 от КЗ (съпруг, лице, с което починалото лице е било в съжителство на съпружески начала, дете, родител, вкл. осиновител или отглеждащ ), но при условие, че претърпи неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице, тъй като е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ищецът от ранна датска възраст до смъртта й е имал постоянен контакт с баба си - дълги години е отглеждан преимуществено от нея. През този период за ищеца непрекъснато е полагала грижи тази баба, докато бащата е работел извън страната и в друг град. Бабата е отглеждала ищеца, вземала го е от детска градина, посрещала от училище, подпомагала го при подготвяне на домашните. Свидетелите установяват, че изградената връзка между ищеца и баба му по майчина линия е била трайна и силна поради силната взаимна привързаност между тях, близост, непрекъснато общуване и споделяне, доверие и подкрепа. Ищецът е били шокирани от внезапната смърт на баба си, която била здрава и жизнена.

Съдът приема, че съществуващата между ищеца и починалата му баба емоционална връзка е дълбока и трайна, изключителна и извън обичайната за този вид родствени отношения, както и че настъпилите в резултат на нейната смърт болки и страдания за него са сериозни и изключителни по интензитет и продължителност, следователно налице е изключението, което визира тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и ищецът е материално легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди, претърпял е такива вреди и искът се явява основателен.